Симулацията, реализирана под формата на т.нар. военна игра“, е изградена

Симулацията, осъществена под формата на така наречен „ военна игра “, е построена върху оценки на специалисти по сигурността и възпроизвежда мним сюжет от 27 октомври 2026 година, при който съветски сили се струпват на границата с Литва. В рамките на упражнението два тима – „ наследник “ (Германия и съдружниците ѝ) и „ червен “ (Русия), изиграват основните политически и военни решения. В функциите вземат участие някогашни политици, висши военни и анализатори, измежду които Петер Таубер като федерален канцлер и политологът Александър Габуев в ролята на съветски президент.

 

Резултатите от симулацията обрисуват тревожна картина. Според разбора Русия съумява да реализира по-голямата част от задачите си в Литва, употребявайки лимитирани сили и хибридни дейности, до момента в който съмненията и забавената реакция на НАТО ѝ разрешават да сложи алианса пред приключен факт на терен.

 

„ Руснаците реализираха множеството от задачите си, без да разпростират забележителен контингент “, разяснява анализаторът по сигурността Бартломей Кот, взел участие в учението в ролята на полски министър-председател. По думите му симулацията разкрива склонността на Запада да отстъпва под опасността от ескалация.

 

Централно място в сюжета заема литовският град Мариямполе – основен транспортен възел в Южна Литва, през който минават стратегически европейски коридори, в това число Via Baltica. В симулацията Русия показва окупацията на града като „ филантропична интервенция “, употребявайки и обстоятелството, че директният маршрут сред Беларус и Калининград по интернационалните контракти би трябвало да остане отворен.

 

По хода на събитията Съединени американски щати отхвърлят да задействат член 5 от контракта на НАТО за групова защита. Германия се колебае, а разположената ѝ бригада в Литва не се намесва, откакто Русия употребява дронове за миниране на региони наоколо до база на алианса. Полша активизира войските си, само че в последна сметка се въздържа от нахлуване на литовска територия.

 

„ Възпирането не е единствено въпрос на военна мощ, а и на политическа воля “, показва военният анализатор Франц-Стефан Гади. Според него предстоящото съмнение на Германия е било задоволително, с цел да даде стратегическо преимущество на „ аления тим “. В рамките на симулацията Русия реализира задачите си с първична мощ от към 15 хиляди бойци.

 

Литовските военни обаче оспорват най-песимистичните заключения. Началникът на щаба на защитата на Литва контраадмирал Гедрус Пременецкас акцентира, че в действителна обстановка страната и съдружниците ѝ биха разполагали с предварителна разследваща информация и че даже независимо литовската войска може да се оправи с лимитирана интервенция. Той подчертава и върху риска за Москва – при спор с НАТО Русия може да загуби Калининград.

 

Упражнението е извършено при започване на декември 2025 година в Университета на Бундесвера в Хамбург с присъединяване на German Wargaming Center. Освен политическите съмнения, симулацията откроява и механически недостатъци, измежду които несъразмерният „ електронен отпечатък “ на немските сили, правещ ги уязвими за съперника.

 

Die Welt акцентира, че задачата на сходни симулации не е да предсказват бъдеща война, а да оказват помощ на политическите и военните управления да схванат по-добре логиката на евентуалния съперник и да подобрят реакциите си при рецесия.