Мълчат правителство, мнозинство, президент, министър, съдии, адвокати. Мълчи самият Сарафов
Вече и най-големите парадокси и безобразия в нашата институционална среда си минават просто ей по този начин.
Ето да вземем за пример фактическото заемане на длъжността основен прокурор от Борислав Сарафов и след 21 юли.
Преди няколко месеца Народното събрание гласоподава с голямо болшинство " закон за един човек ", както беше наименуван тогава. Волята на това голямо парламентарно болшинство беше пределно ясна - Сарафов да не може да бъде определен за титулярен основен прокурор от този състав на Висш съдебен съвет и да се постави таван от 6 месеца на " краткотрайните мандати " на Сарафов и Чолаков отпред респективно на прокуратурата и Върховен административен съд (преди този закон, съгласно различен цялостен парадокс, официализиран от Висш съдебен съвет и пленума на съдиите от Върховен административен съд, Чолаков можеше да продължи да си бъде ръководител на Върховен административен съд, и то безсрочно, макар изтеклия си седемгодишен парламентарен мандат като ръководител!).
Когато шестте месеца изтекоха, се оказа, че прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет пояснява този " закон за един човек " като неупотребим за тъкмо този един човек и няма да прави нищо. Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет пояснява назад - като използван за Чолаков, и че ще би трябвало да избира нов краткотраен ръководител поради закона.
И оттук-насетне цялостно безмълвие. В момента сме страна, в която закон, касаещ позицията на основния прокурор (която, да не забравяме, съгласно скорошно решение на Конституционния съд е извънредно значима, надали не част от националната ни идентичност), просто не се извършва и това не среща никакъв институционален отпор.
(Ако съм пропуснал и някой от долуизброените въпреки всичко е споделил нещо, да ме прости, поправете ме и ще редактирам).
Мълчи самият Борислав Сарафов. Не споделя какво е неговото мнение по отношение на обстановката. Но пък с в действителност дейности продължава да заема длъжността - прави публични срещи като и.ф. основен прокурор.
Мълчи болшинството от болшинството в Народното събрание, гласувало самия закон единствено преди няколко месеца и изразило ясната си воля Сарафов да не бъде основен прокурор след юли. Мълчи в частност неговият ръководител, тя на всичкото от горната страна и конституционалист. Само ПП-ДБ има позиция.
Мълчи държавното управление, в частност неговият правосъден министър.
Мълчи президентът.
Мълчат съдиите. Наистина не мога да си показва по какъв начин най-малкото ръководителят на Върховен касационен съд и съдиите от Върховен касационен съд биха могли да оставят актуалното състояние без коментар.. Председателят на Върховен касационен съд даже е част от съдийската гилдия, направила противоположното пояснение на същия закон! Обаче от нея няма ясно изказване като ръководител на висш съд, че сме в нетърпима конституционна рецесия, в която има човек в кабинета на основния прокурор, който няма законово съображение да бъде там!?
Мълчат юристите посредством своите представителни органи.
И в тази гора от безмълвие нещата си вървят, както са си вървели. Фактическата власт в правосъдната система се упражнява по метода, по който действителните държатели на властта в страната са решили, че би трябвало да бъде - Сарафов би трябвало да остане основен прокурор и това е. Макар и официално даже да е признато противоположното законово решение.
Че това е насмешка с правовия ред, е ясно. Но по-важното е, че демонстрира за следващ път по какъв начин със закони нищо не може да се контролира там, където значение има единствено действителното практикуване на властта. Как всеки закон може да бъде прочетен по всевъзможен метод и просто да не се приложи от този, към който е адресиран. И когато няма кой да му потърси сметка за това и всички си мълчат, се оказва в действителност, че писането на закони е единствено излишно прахосване на мастило.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Ето да вземем за пример фактическото заемане на длъжността основен прокурор от Борислав Сарафов и след 21 юли.
Преди няколко месеца Народното събрание гласоподава с голямо болшинство " закон за един човек ", както беше наименуван тогава. Волята на това голямо парламентарно болшинство беше пределно ясна - Сарафов да не може да бъде определен за титулярен основен прокурор от този състав на Висш съдебен съвет и да се постави таван от 6 месеца на " краткотрайните мандати " на Сарафов и Чолаков отпред респективно на прокуратурата и Върховен административен съд (преди този закон, съгласно различен цялостен парадокс, официализиран от Висш съдебен съвет и пленума на съдиите от Върховен административен съд, Чолаков можеше да продължи да си бъде ръководител на Върховен административен съд, и то безсрочно, макар изтеклия си седемгодишен парламентарен мандат като ръководител!).
Когато шестте месеца изтекоха, се оказа, че прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет пояснява този " закон за един човек " като неупотребим за тъкмо този един човек и няма да прави нищо. Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет пояснява назад - като използван за Чолаков, и че ще би трябвало да избира нов краткотраен ръководител поради закона.
И оттук-насетне цялостно безмълвие. В момента сме страна, в която закон, касаещ позицията на основния прокурор (която, да не забравяме, съгласно скорошно решение на Конституционния съд е извънредно значима, надали не част от националната ни идентичност), просто не се извършва и това не среща никакъв институционален отпор.
(Ако съм пропуснал и някой от долуизброените въпреки всичко е споделил нещо, да ме прости, поправете ме и ще редактирам).
Мълчи самият Борислав Сарафов. Не споделя какво е неговото мнение по отношение на обстановката. Но пък с в действителност дейности продължава да заема длъжността - прави публични срещи като и.ф. основен прокурор.
Мълчи болшинството от болшинството в Народното събрание, гласувало самия закон единствено преди няколко месеца и изразило ясната си воля Сарафов да не бъде основен прокурор след юли. Мълчи в частност неговият ръководител, тя на всичкото от горната страна и конституционалист. Само ПП-ДБ има позиция.
Мълчи държавното управление, в частност неговият правосъден министър.
Мълчи президентът.
Мълчат съдиите. Наистина не мога да си показва по какъв начин най-малкото ръководителят на Върховен касационен съд и съдиите от Върховен касационен съд биха могли да оставят актуалното състояние без коментар.. Председателят на Върховен касационен съд даже е част от съдийската гилдия, направила противоположното пояснение на същия закон! Обаче от нея няма ясно изказване като ръководител на висш съд, че сме в нетърпима конституционна рецесия, в която има човек в кабинета на основния прокурор, който няма законово съображение да бъде там!?
Мълчат юристите посредством своите представителни органи.
И в тази гора от безмълвие нещата си вървят, както са си вървели. Фактическата власт в правосъдната система се упражнява по метода, по който действителните държатели на властта в страната са решили, че би трябвало да бъде - Сарафов би трябвало да остане основен прокурор и това е. Макар и официално даже да е признато противоположното законово решение.
Че това е насмешка с правовия ред, е ясно. Но по-важното е, че демонстрира за следващ път по какъв начин със закони нищо не може да се контролира там, където значение има единствено действителното практикуване на властта. Как всеки закон може да бъде прочетен по всевъзможен метод и просто да не се приложи от този, към който е адресиран. И когато няма кой да му потърси сметка за това и всички си мълчат, се оказва в действителност, че писането на закони е единствено излишно прахосване на мастило.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ