Страхът на българите
Вече е наложително да се заемем с тематиката " боязън ". Българите, както виждаме всеки ден, са смайващо нерешителен народ. Обиколил съм много страни и единственият народ, който съм виждал да живее в по-голям боязън от българите, е беларуският.
Много сме страхливи, само че е време да се оправим с това. Защото инак ще изпаднем в ситуацията на беларуските ни съ-страхливци, които от боязън си имат все един и същи деспот на главата, без всякакво спиране, от 1994 година насам. Ще живеем все по-зле, а децата ни ще бъдат пребивани по улиците поради носенето на дънки, след което – затваряни, каквато е практиката в Беларус на Лукашенко.
Страхът на обособените хора може да бъде обясняван с всевъзможни психически аргументи – безволие, нерешителност и прочие Страхът нацяло едно общество обаче е затвърден в неналичието на дарба да обясниш, кой си, от кое място идеш, какво си постигнал и за какво ти се дължи почитание. В този смисъл, страхът на беларусите има ясна причина. До 1990 година те в никакъв случай не са имали самостоятелна страна. Не могат да обяснят, от кое място идват. Нямат и достижения, защото незабавно след руската тирания демократично избират диктатурата на Лукашенко.
Нямаме чак подобен проблем с обяснението, от кое място идваме. Но в последните години, редом с укрепването на режима на ГЕРБ, от ден на ден българи имат проблем да обяснят, какво са постигнали и за какво, надлежно, им е дължимо почитание, а не оскърбление. Проблемът е, че ГЕРБ целеустремено унищожаваше, година след година, самата опция човек да реализира нещо, със лични старания, което след това да стане основа на неговата самостоятелност.
Първо ГЕРБ завладя стопанската система
като я раздаде " на порции " на свои доближени. Те незабавно се трансфораха в монополисти, т.е. унищожиха, благодарение на страната, всякаква конкуренция на " своя " територия. Нито можеш да влезеш на нея без позволение, нито пък можеш да конкурираш монополиста. Прогресираха само послушните, т.е. страхливите, тези, които можеха да се " уредят " без оглед на своята професионална или друга подготвеност.
После монополът, и без друго влошил стопанската система заради неналичието на конкуренция и поддържането на високи цени, в допълнение срина стандарта на живот, защото стартира да разчита само на лакеи – на хора, които нищо не умеят да правят. Много от тях незабавно се ориентираха към крадене, с което в допълнение утежниха стопанската среда.
В стопанската система страхът, не нововъведенията, започнаха да преобладават, защото лакеите прогресират само посредством послушание. Те друго предписание, с изключение на коленичене пред силата – не знаят. А тези, които недоволстваха срещу това състояние – и към тях беше приложена мощ, та да стартират и те да се опасяват. Бизнеси бяха завладяни, фалирани и затворени; правосъдно гонене бе проведено против компании, подаващи сигнали за корупция и нагласени поръчки. Така стопанската система, вместо да стане развъдник на една самостоятелна междинна класа, неподдаваща се на боязън и напън, защото знае, коя е и на какво стъпва – стана развъдник за всяването на боязън. Поради неналичието на задоволително интелектуален потенциал, фрагментите на ГЕРБ бяха " отървали " Айти бранша. Днес виждаме, по какъв начин посредством прокуратурата те завладяват и този бранш, до момента разрастващ се добре заради неналичието на интерес на страната – т.е. на овластените лакеи и разбойници – към него.
Второ, ГЕРБ преструктурира целия административен уред
По сходство на стопанската система, от него бяха извадени тези, които умеят да правят нещата – и, стъпвайки върху това си умеене, отхвърлят да се подчиняват на произвола на началниците. Знам голямо количество случаи, в които експерти напущат администрации, защото началниците им ги карат да се подписват под документи, които нарушават закона. И по този начин ги оформят като бъдещи обвинени на правилото " постоянно отговорен е най-нисшият в йерархията ".
На тяхно място се назначават – напълно умишлено – хора, които безусловно нищо не умеят да правят. Защото такива хора в никакъв случай не могат да развият това достолепие – т.е. липса на боязън – което идва с добре свършената работа. Те доста добре знаят, че единственият метод да се задържат на заплата не е да работят добре за жителите, а да са добре с началството. А началството въобще не го интересува резултатът от работата на неговия уред, стига този уред да му е сподвижник в корупцията.
В администрацията, както в иконимиката, произволът и, надлежно, страхът се постановиха над разпоредбите и почтено свършената работа. Несъгласните се натъкнаха на систематичен тормоз, уволнения (на тях и на цялото им семейство), закани, предварителни производства.
Като системи, стопанската система и администрациите (вкл. просветителните, здравните) през днешния ден се разпадат точно заради обстоятелството, че там царува подчинението на шефа, а не – на разпоредбите. Разпадът, на собствен ред, генерира още боязън, защото един път попаднал в тези системи като настрана взет жител (пациент, студент) ти бързо разбираш, че там писаните правила не се съблюдават. Защото се съблюдават неписаните. И започваш да се ориентираш, кому да се поклониш, с цел да постигнеш резултат. Вместо да изискваш, цитирайки закони, падаш на колене, молейки се за внимание.
На този декор същинска подигравка е разсъждението на прокуратурата от оня ден, че задържаните от тях Айти експерти са имали за цел: " Намаляването на доверието в обществените и финансови структури на страната в застраховане естествения ход на развиване на актуалното общество. "
Съвременното общество – това е, когато се подчиняваш на предсказуемата, тъй като е написана, наредба на закон. Когато се подчиняваш на случайната воля на човек – това е дивотия и безчовечие. Цялата готовност на репресивните органи, стартирала с ареста на Иванчева, има тъкмо това за цел: да ни натика в царството на диващината и на варварството, т.е. в оня мрак, в който нямаме никакви права, не работят никакви закони и във всеки даден миг всеки човек може да се окаже без работа, без достъп до банковите си сметки или без независимост.
Така
разпадът, заложен в модела власт на ГЕРБ, се настани и в правосъдната система
Намираме се на нов стадий – не последователното стягане на режима на ГЕРБ, с което бяхме посвикнали; а мутирането му в друго, в открита тирания, която – както написа Ленин – " е гола мощ, неограничавана от никакви закони ". А голата мощ може да вирее само там, където има боязън.
Вождовете на тази тирания към този момент даже не се вършат, че се преценяват с някакви си закони. Вижте " доказателствата " на прокуратурата против притежателя на ТАД груп – бил писал в интернет: " Ще смъквам държавното управление ха-ха... ", което го предписание терорист. Това състояние няма нищо общо с никакъв закон; разбирам юрист Лулчева, която е в състояние " шах с пешката ". Нейният клиент е арестуван без никакъв закон; а тя може да го пази само по силата на някакъв закон. Тя отбрана против произвола на обособени овластени лица – няма.
Или – да забележим проблема " Листи ". Това, което знаем досега, е следното. Решава " Нова телевизия " да снима " риалити " на тройно предпазена територия на плаж " Листи ". И твърди, че има " съгласувателни писма " от " всички институции ". Въпреки, че това са обществени документи, до през днешния ден никой от публиката не ги е виждал, въпреки да се натрупат десетки (може би към този момент стотици) сигнали от жители и организации. Да криеш обществени документи от публиката – и това е безчовечен произвол на диваци.
Единствено видяхме, обществено, елементи от " съгласувателен документ " с РИОСВ-Бургас. Принудени сме по свои канали да се докопаме до джука информация, че има такива и от Община Царево и ДГС-Сливен. Единственото, което би могло да написа в тях е, че в продължение на два месеца за " Нова телевизия " няма да важат куп закони. За всички останали ще важат, само че за нея – не.
Това е все едно аз да пиша на КАТ: " Моля за координиране за това, в идващите два месеца за мен да не работи Законът за придвижване по пътищата ". За всички останали – да работи. За мен – не. Защото съм доста значим.
Отново опираме до разликата сред актуалното и варварското общество. В актуалното общество законът е цар. Няма човек, който да може да анулира неговото деяние върху различен човек за несъмнено време.
При варварството, несъмнено, волята на шефа е законът
И той може всеки ден да издава " съгласувателни писма " на всякакви хора да вършат, каквото си желаят.
В този проблем са забъркани половин дузина институции и десетки хора. Всички те сега знаят, че вземат участие в нарушение на закона. И всички си траят, въпреки да им плащаме заплати, с цел да съблюдават закона. Както си траеха десетките, забъркани в проблема " Иванчева ", стотиците, забъркани в опита за лишаване на бизнеса на Емилиян Гебрев. И още, и още, и още. Хиляди са тези, които не правят работата, за която им плащаме, тъй като ги е боязън – не от закона или от нас, а от някакви техни си дерибеи.
Защо си траят? Защото знаят: закон към този момент няма
в случай че изискат да приложат закона по този начин, както той е написан в служебните им характерности, ще се окажат без работа. Ще бъдат уволнени от варварските вождове, заместили с волята си предписанията на закона.
Страхът обаче няма да избави никого. Виждаме, при положение след случай, по какъв начин някой изключително обуздан прислужник въпреки всичко го отнася, когато се разместят пластовете сред вождовете. Никакво навеждане не е гаранция за оцеляване. Всеки може да бъде ударен когато и да е като разследване от променливата воля на някой водач. Виждаме: притежателят на ТАД груп не е избавен от това, че е създател на ГЕРБ. Дошъл е неговият ред и следва удар.
Единствената гаранция – това е законът. Ако няма закон, на следващия ден всеки, и най-страхливият, и най-старателният в подмазването ще бъде пратен да зимува при раците.
А с цел да има закон на следващия ден, би трябвало да преодолеем страха си през днешния ден. Нашият боязън ни докара днешното злополучие на главите. Ако бяхме се съпротивлявали отрано, всеки на своето си място, нямаше през днешния ден да гледаме по какъв начин прокуратурата демонстративно отхвърля да съблюдава закона, замествайки го със мощ, закани и произвол. Вече заплаши всички юристи, всички медии и всички, които подлагат на критика властта.
Всеки от нас е евентуален пандизчия, няма изключения
Не си юрист или публицист, старателно се страхуваш? Гаранция отново няма: на следващия ден някой ще напише донос, че попържаш властта. И?
На всички, които ги е боязън да се изправят против произвола " Листи " ; на всички, които ги е боязън да се изправят против безобразията в здравеопазването; на всички, които ги е боязън да се изправят против изнудването на Иванчева, Гебрев и стотиците други жертви на произвола; на всички, които ги е боязън да си изгубят работата; на всички, които ги е боязън да... (попълнете вашия си страх) – предлагам следната антична мантра; да се рецитира всяка заран на гладно:
Страхът погубва разсъдъка. Страхът е онази унизителна гибел, която носи цялостно заличаване. Аз ще се изправя с лице против моя боязън. Ще му разреша да мине по мен и през мен. А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, с цел да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо. Ще съм останал само аз.
Само в случай че си преодолял страха можеш да обясниш – на себе си, на децата си – кой си, от кое място идеш, какво си постигнал и за какво ти е дължимо почитание, а не оскърбление.
Много сме страхливи, само че е време да се оправим с това. Защото инак ще изпаднем в ситуацията на беларуските ни съ-страхливци, които от боязън си имат все един и същи деспот на главата, без всякакво спиране, от 1994 година насам. Ще живеем все по-зле, а децата ни ще бъдат пребивани по улиците поради носенето на дънки, след което – затваряни, каквато е практиката в Беларус на Лукашенко.
Страхът на обособените хора може да бъде обясняван с всевъзможни психически аргументи – безволие, нерешителност и прочие Страхът нацяло едно общество обаче е затвърден в неналичието на дарба да обясниш, кой си, от кое място идеш, какво си постигнал и за какво ти се дължи почитание. В този смисъл, страхът на беларусите има ясна причина. До 1990 година те в никакъв случай не са имали самостоятелна страна. Не могат да обяснят, от кое място идват. Нямат и достижения, защото незабавно след руската тирания демократично избират диктатурата на Лукашенко.
Нямаме чак подобен проблем с обяснението, от кое място идваме. Но в последните години, редом с укрепването на режима на ГЕРБ, от ден на ден българи имат проблем да обяснят, какво са постигнали и за какво, надлежно, им е дължимо почитание, а не оскърбление. Проблемът е, че ГЕРБ целеустремено унищожаваше, година след година, самата опция човек да реализира нещо, със лични старания, което след това да стане основа на неговата самостоятелност.
Първо ГЕРБ завладя стопанската система
като я раздаде " на порции " на свои доближени. Те незабавно се трансфораха в монополисти, т.е. унищожиха, благодарение на страната, всякаква конкуренция на " своя " територия. Нито можеш да влезеш на нея без позволение, нито пък можеш да конкурираш монополиста. Прогресираха само послушните, т.е. страхливите, тези, които можеха да се " уредят " без оглед на своята професионална или друга подготвеност.
После монополът, и без друго влошил стопанската система заради неналичието на конкуренция и поддържането на високи цени, в допълнение срина стандарта на живот, защото стартира да разчита само на лакеи – на хора, които нищо не умеят да правят. Много от тях незабавно се ориентираха към крадене, с което в допълнение утежниха стопанската среда.
В стопанската система страхът, не нововъведенията, започнаха да преобладават, защото лакеите прогресират само посредством послушание. Те друго предписание, с изключение на коленичене пред силата – не знаят. А тези, които недоволстваха срещу това състояние – и към тях беше приложена мощ, та да стартират и те да се опасяват. Бизнеси бяха завладяни, фалирани и затворени; правосъдно гонене бе проведено против компании, подаващи сигнали за корупция и нагласени поръчки. Така стопанската система, вместо да стане развъдник на една самостоятелна междинна класа, неподдаваща се на боязън и напън, защото знае, коя е и на какво стъпва – стана развъдник за всяването на боязън. Поради неналичието на задоволително интелектуален потенциал, фрагментите на ГЕРБ бяха " отървали " Айти бранша. Днес виждаме, по какъв начин посредством прокуратурата те завладяват и този бранш, до момента разрастващ се добре заради неналичието на интерес на страната – т.е. на овластените лакеи и разбойници – към него.
Второ, ГЕРБ преструктурира целия административен уред
По сходство на стопанската система, от него бяха извадени тези, които умеят да правят нещата – и, стъпвайки върху това си умеене, отхвърлят да се подчиняват на произвола на началниците. Знам голямо количество случаи, в които експерти напущат администрации, защото началниците им ги карат да се подписват под документи, които нарушават закона. И по този начин ги оформят като бъдещи обвинени на правилото " постоянно отговорен е най-нисшият в йерархията ".
На тяхно място се назначават – напълно умишлено – хора, които безусловно нищо не умеят да правят. Защото такива хора в никакъв случай не могат да развият това достолепие – т.е. липса на боязън – което идва с добре свършената работа. Те доста добре знаят, че единственият метод да се задържат на заплата не е да работят добре за жителите, а да са добре с началството. А началството въобще не го интересува резултатът от работата на неговия уред, стига този уред да му е сподвижник в корупцията.
В администрацията, както в иконимиката, произволът и, надлежно, страхът се постановиха над разпоредбите и почтено свършената работа. Несъгласните се натъкнаха на систематичен тормоз, уволнения (на тях и на цялото им семейство), закани, предварителни производства.
Като системи, стопанската система и администрациите (вкл. просветителните, здравните) през днешния ден се разпадат точно заради обстоятелството, че там царува подчинението на шефа, а не – на разпоредбите. Разпадът, на собствен ред, генерира още боязън, защото един път попаднал в тези системи като настрана взет жител (пациент, студент) ти бързо разбираш, че там писаните правила не се съблюдават. Защото се съблюдават неписаните. И започваш да се ориентираш, кому да се поклониш, с цел да постигнеш резултат. Вместо да изискваш, цитирайки закони, падаш на колене, молейки се за внимание.
На този декор същинска подигравка е разсъждението на прокуратурата от оня ден, че задържаните от тях Айти експерти са имали за цел: " Намаляването на доверието в обществените и финансови структури на страната в застраховане естествения ход на развиване на актуалното общество. "
Съвременното общество – това е, когато се подчиняваш на предсказуемата, тъй като е написана, наредба на закон. Когато се подчиняваш на случайната воля на човек – това е дивотия и безчовечие. Цялата готовност на репресивните органи, стартирала с ареста на Иванчева, има тъкмо това за цел: да ни натика в царството на диващината и на варварството, т.е. в оня мрак, в който нямаме никакви права, не работят никакви закони и във всеки даден миг всеки човек може да се окаже без работа, без достъп до банковите си сметки или без независимост.
Така
разпадът, заложен в модела власт на ГЕРБ, се настани и в правосъдната система
Намираме се на нов стадий – не последователното стягане на режима на ГЕРБ, с което бяхме посвикнали; а мутирането му в друго, в открита тирания, която – както написа Ленин – " е гола мощ, неограничавана от никакви закони ". А голата мощ може да вирее само там, където има боязън.
Вождовете на тази тирания към този момент даже не се вършат, че се преценяват с някакви си закони. Вижте " доказателствата " на прокуратурата против притежателя на ТАД груп – бил писал в интернет: " Ще смъквам държавното управление ха-ха... ", което го предписание терорист. Това състояние няма нищо общо с никакъв закон; разбирам юрист Лулчева, която е в състояние " шах с пешката ". Нейният клиент е арестуван без никакъв закон; а тя може да го пази само по силата на някакъв закон. Тя отбрана против произвола на обособени овластени лица – няма.
Или – да забележим проблема " Листи ". Това, което знаем досега, е следното. Решава " Нова телевизия " да снима " риалити " на тройно предпазена територия на плаж " Листи ". И твърди, че има " съгласувателни писма " от " всички институции ". Въпреки, че това са обществени документи, до през днешния ден никой от публиката не ги е виждал, въпреки да се натрупат десетки (може би към този момент стотици) сигнали от жители и организации. Да криеш обществени документи от публиката – и това е безчовечен произвол на диваци.
Единствено видяхме, обществено, елементи от " съгласувателен документ " с РИОСВ-Бургас. Принудени сме по свои канали да се докопаме до джука информация, че има такива и от Община Царево и ДГС-Сливен. Единственото, което би могло да написа в тях е, че в продължение на два месеца за " Нова телевизия " няма да важат куп закони. За всички останали ще важат, само че за нея – не.
Това е все едно аз да пиша на КАТ: " Моля за координиране за това, в идващите два месеца за мен да не работи Законът за придвижване по пътищата ". За всички останали – да работи. За мен – не. Защото съм доста значим.
Отново опираме до разликата сред актуалното и варварското общество. В актуалното общество законът е цар. Няма човек, който да може да анулира неговото деяние върху различен човек за несъмнено време.
При варварството, несъмнено, волята на шефа е законът
И той може всеки ден да издава " съгласувателни писма " на всякакви хора да вършат, каквото си желаят.
В този проблем са забъркани половин дузина институции и десетки хора. Всички те сега знаят, че вземат участие в нарушение на закона. И всички си траят, въпреки да им плащаме заплати, с цел да съблюдават закона. Както си траеха десетките, забъркани в проблема " Иванчева ", стотиците, забъркани в опита за лишаване на бизнеса на Емилиян Гебрев. И още, и още, и още. Хиляди са тези, които не правят работата, за която им плащаме, тъй като ги е боязън – не от закона или от нас, а от някакви техни си дерибеи.
Защо си траят? Защото знаят: закон към този момент няма
в случай че изискат да приложат закона по този начин, както той е написан в служебните им характерности, ще се окажат без работа. Ще бъдат уволнени от варварските вождове, заместили с волята си предписанията на закона.
Страхът обаче няма да избави никого. Виждаме, при положение след случай, по какъв начин някой изключително обуздан прислужник въпреки всичко го отнася, когато се разместят пластовете сред вождовете. Никакво навеждане не е гаранция за оцеляване. Всеки може да бъде ударен когато и да е като разследване от променливата воля на някой водач. Виждаме: притежателят на ТАД груп не е избавен от това, че е създател на ГЕРБ. Дошъл е неговият ред и следва удар.
Единствената гаранция – това е законът. Ако няма закон, на следващия ден всеки, и най-страхливият, и най-старателният в подмазването ще бъде пратен да зимува при раците.
А с цел да има закон на следващия ден, би трябвало да преодолеем страха си през днешния ден. Нашият боязън ни докара днешното злополучие на главите. Ако бяхме се съпротивлявали отрано, всеки на своето си място, нямаше през днешния ден да гледаме по какъв начин прокуратурата демонстративно отхвърля да съблюдава закона, замествайки го със мощ, закани и произвол. Вече заплаши всички юристи, всички медии и всички, които подлагат на критика властта.
Всеки от нас е евентуален пандизчия, няма изключения
Не си юрист или публицист, старателно се страхуваш? Гаранция отново няма: на следващия ден някой ще напише донос, че попържаш властта. И?
На всички, които ги е боязън да се изправят против произвола " Листи " ; на всички, които ги е боязън да се изправят против безобразията в здравеопазването; на всички, които ги е боязън да се изправят против изнудването на Иванчева, Гебрев и стотиците други жертви на произвола; на всички, които ги е боязън да си изгубят работата; на всички, които ги е боязън да... (попълнете вашия си страх) – предлагам следната антична мантра; да се рецитира всяка заран на гладно:
Страхът погубва разсъдъка. Страхът е онази унизителна гибел, която носи цялостно заличаване. Аз ще се изправя с лице против моя боязън. Ще му разреша да мине по мен и през мен. А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, с цел да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо. Ще съм останал само аз.
Само в случай че си преодолял страха можеш да обясниш – на себе си, на децата си – кой си, от кое място идеш, какво си постигнал и за какво ти е дължимо почитание, а не оскърбление.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ