Вече е факт една дълго чакана не само у нас,

Вече е реалност една дълго чакана освен у нас, само че и в чужбина книга – новелата на Myra Papo „ Докато гибелта ни събере “, отдадена на ориста на българските евреи от Гюмюрджина и основана в тяхна памет.

Това е третата книга на Мира Папо с логото на нашето издателство и най-емоционалната до момента, тъй като споделя за трагична фамилна история със средствата на художествената литература.

Художник на корицата и илюстрациите е доктор Райна Дамяни, рецензенти са Иванка Савова и Калин Терзийски, който е и художник на една от илюстрациите в изданието, а редактор на книгата още веднъж е Ива Спиридонова, която споделя за нея следното:

„ За най-страшното не трябва да се мълчи, за ужаса би трябвало да се приказва, с цел да не бъде още един в никакъв случай и на никое място повече. И би трябвало да се написа, с цел да останат думите като памет за тези, които към този момент ги няма. Мира Папо го прави през сълзи и посредством метафори в „ Докато гибелта ни събере “. Там тя споделя сънища и сътворява магични действителности, където границата сред истина и въображение се размива, както е размита и онази сред минало и бъдеще. Тя знае, че с цел да няма давност, с цел да може да имаме бъдещи мемоари е нужно да разкажем предишното по един или различен метод и да му извиним, че е ужасно. И да си извиним на нас, индивидите за злото, а по-късно да повярваме още веднъж в положителното, което може да избавя. “

Калин Терзийски:

„ Мира Папо още веднъж ме възхити с изтънчената си и чувствена прозаичност. Замислих се – може ли един огромен публицист да не е християнин? И си отговорих, че евентуално може, само че е по-добре да е. Когато си стъпил на планината на вярата и бродиш измежду бистрия ѝ въздух – ти в действителност ясно виждаш живота в полите ѝ. Вярата прави по този начин, че да мериш пристрастеността, да познаеш насладата и да я отделиш от тъгата, да усетиш отчетливо всяко възприятие и всяко неспокойствие. Само въздържанието прави усетът на виното по този начин ослепителен и опияняващ. Само светлината на вярата прави по този начин, че да виждаме извънредно ярките сенки и тъмнини, само че и яснини и просвети на живота. Релефът на живота. Вярата е мяра и ориентир. Мира Папо е набожен публицист. Мисля, също, че е и огромен публицист. Големият публицист знае кое е горе и долу, положително и зло, мрачно и ярко. Това идва от вярата. Той не е еретик, не е буквоядец, не е едностранчив догматик – той приема с въздишка вероятната релативност на Всичко. И все пак има вяра във вероятната неотносителност на значимите неща: любовта, страданието, положителното. Развратникът не знае що е същинска пристрастеност. Чистият човек – знае. Мира Папо го потвърждава. Ще видите в книгата. “