Наистина ли откриха скелет на великан в Еквадор
Вече е 21-ви век, само че тайните теории за „ от дълго време изгубена раса от колоси “ към момента се стартират добре. Слуховете за един подобен исполин неотдавна се появиха в Южна Америка, където се твърди, че е открит голям хуманоиден скелет. Домашните баш археолози обаче би трябвало да одобряват това диво изказване доста сериозно.
В ново проучване антропологът Николас Ландол преглежда изказванието, че неотдавна е открит скелет на колос в безшумно еквадорско село. Макар да е правилно, че тук е открит остарял скелет, Ландол стига до заключението, че оценките за височината на индивида са мощно пресилени.
Така нареченият „ колос от Жулкуй “ е открит при започване на 2019 година от геолога Теофилос Тулкеридис и археолога Флоренсио Делгадо покрай село Жулкуй в еквадорската провинция Манаби.
Предполага се, че индивидът е живял някъде по време на културата Мантеньо-Хуанкавилка (1200-1600 година сл. Хр.). Голяма част от физическите остатъци са били изгубени, само че дуото съумява да възвърне лявата лакътна кост, лявата лъчева кост, двете раменни кости, двете бедрени кости и фрагментирани елементи от костите на долните крака на индивида.
По-късно същата година документалната поредност „ Code of the Wild “ излъчва епизод, наименуван „ Изгубената раса на колосите “, в който Делгадо и Тулкеридис са интервюирани за своето изобретение.
Водещите настояват, че приживе индивидът е бил висок почти 2,1 м, което би било удивително за човек отпреди повече от пет хилядолетия. По-нататък те интервюират локалното радикално население Саласака, което споделя фолклорната си история за канибалски колоси.
Има обаче основателни аргументи да се подозира, че оценката на растежа в документалния филм е мощно пресилена. Ландол беседва с Делгадо, археолога, направил откритието, който изяснява, че костите са измерени с „ обикновена техника “, т.е. единствено ролетка.
„ Като се има поради количеството дезартикулации, които останките на индивида могат да преживеят посредством тафономичните процеси, сходна техника може да се окаже проблематична “, написа Ландол.
Документалният филм демонстрира графика на екрана, която демонстрира, че бедрената кост е била дълга съвсем 61 см, доста по-дълга от междинната мъжка бедрена кост, която е по-малко от 45 см по това време. Изглежда обаче, че това е било съмнение, учредено на хипотетичния растеж на лицето, тъй като Делгадо удостовери, че в никакъв случай не са правили сходно премерване на тази кост.
За неприятен шанс по-голямата част от останките са унищожени и преместени по време на дъждовния сезон през 2023 година, което значи, че пълноценно научно проучване към този момент не е допустимо. За благополучие, лявата бедрена кост е възобновена, изцяло непокътната като се изключи няколко драскотини.
Повторната ѝ оценка демонстрира, че тя е била с оптималната дължина 40 см, което е малко по-късо от тази на средностатистическия човек.
Въз основа на дължината на костта новият отчет заключава, че индивидът евентуално е бил висок сред 153,34 и 162,37 см.
