Мистериозен синдром мъчи деца на мигранти
Вече две десетилетия управляващите в Швеция се борят с мистериозно заболяване – „ синдром на примирението ” (Resignation Syndrome). Странното при него е освен това, че се среща само в рамките на скандинавската страна, само че и това, че пострадали са единствено деца на мигранти, написа английският „ Индипендънт ”.
Заболяването се характеризира с тотално изолиране. Децата, развили този синдром, стопират да вървят и приказват, не могат да отварят очите си и да се хранят. Тестовете, които се ползват на хора, изпаднали в кома, обаче не са ефикасни освен това заболяване. Лекарите разказват заболяването като „ воля за умиране ”, защото се среща при хора, живеещи в последна неустановеност.
Много от признаците на синдрома са срещани и документирани и преди – да вземем за пример измежду нацистките пандизчии от концентрационните лагери. В началото на 90-те години на предишния век в Англия е публикуван „ всеобхватният синдром на отхвърли ”, който също се популяризира измежду деца. Но има единствено няколко документирани случая, и то не измежду мигранти.
За първи път „ синдромът на примирението ” се среща в Швеция в края на 90-те. В интервала от 2003 до 2005 година е постъпила информация за над 400 случая на заболели деца, споделя Би Би Си. През последните години броят на децата, страдащи от синдрома, понижава. Според Националния съвет по опазване на здравето в Швеция през 2015 и 2016 година е имало 169 регистрирани случаи.
Един от най-драматичните случаи на болестта е този на 9-годишната Софи. Тя и фамилията й са от някогашния Съюз на съветските социалистически републики (не се показва от коя страна, бел. авт.) Сега са бежанци, търсещи дом. През декември 2015 година се настаняват в лагер за бежанци в дребен град в централна Швеция.
Причината да емигрират се корени в ужасяваща история с изнудване и гонене от мафията, която фамилията претърпява. През септември 2015 година колата им е спряна от мъже в полицейска униформа. „ Бяхме принудително издърпани на открито. Софи беше в колата и стана очевидец по какъв начин с майка й бяхме пребити ”, споделя бащата на момичето пред Би Би Си. След разнообразни премеждия три месеца по-късно фамилията отпътува за Швеция.
При идването те са арестувани за няколко часа от шведската полиция. После доста бързо Софи се утежнява. „ Само след няколко месеца забелязах, че тя не си играеше толкоз със сестра си, колкото имаше навика преди ”, споделя майката, която чака още едно дете след месец.
Скоро по-късно фамилията е осведомено, че не могат да останат в Швеция. Софи чува всичко от диалога със Съвета по миграция. Тогава стопира да приказва и да се храни.
Когато татко й я повдига от инвалидната количка, 9-годишната Софи е безжизнена. Косата й е гъста и блестяща – като на крепко дете, само че очите й са затворени. Под долната част на спортния екип си носи пелена. Прозрачна захранваща тръба влиза в носа й – това е методът, по който я хранят през последните 20 месеца.
Семейството на Софи има право да остане в страната до март идната година. Какво ще се случи с тях никой не знае, защото лекарите се съмняват, че Софи ще оздравее за това време.
Засегнатите са главно от Балканите и някогашния Съюз на съветските социалистически републики
Статистиката сочи, че най-уязвими за “синдрома на примирението ” са избрани географски и етнически групи. Това са деца от страни от някогашния Съюз на съветските социалистически републики, от Балканите, ромски деца, а неотдавна и язидите. Сред заболелите няма африканци, дребен е и броят на азиатците. По-голямата част от пострадалите деца са живели в Швеция години наред, приказват езика и са добре приспособени към новия си метод на живот.
Колкото повече шведи стартират да се тревожат за следствията от имиграцията, толкоз повече тези “апатични деца ”, както са известни, се трансформират в мотив за политически диспути. Според някои децата се завладяват, съгласно други – родители тровят поколението си, с цел да запазят жилищата си. Никое от тези изказвания обаче не е потвърдено.
Заболяването се характеризира с тотално изолиране. Децата, развили този синдром, стопират да вървят и приказват, не могат да отварят очите си и да се хранят. Тестовете, които се ползват на хора, изпаднали в кома, обаче не са ефикасни освен това заболяване. Лекарите разказват заболяването като „ воля за умиране ”, защото се среща при хора, живеещи в последна неустановеност.
Много от признаците на синдрома са срещани и документирани и преди – да вземем за пример измежду нацистките пандизчии от концентрационните лагери. В началото на 90-те години на предишния век в Англия е публикуван „ всеобхватният синдром на отхвърли ”, който също се популяризира измежду деца. Но има единствено няколко документирани случая, и то не измежду мигранти.
За първи път „ синдромът на примирението ” се среща в Швеция в края на 90-те. В интервала от 2003 до 2005 година е постъпила информация за над 400 случая на заболели деца, споделя Би Би Си. През последните години броят на децата, страдащи от синдрома, понижава. Според Националния съвет по опазване на здравето в Швеция през 2015 и 2016 година е имало 169 регистрирани случаи.
Един от най-драматичните случаи на болестта е този на 9-годишната Софи. Тя и фамилията й са от някогашния Съюз на съветските социалистически републики (не се показва от коя страна, бел. авт.) Сега са бежанци, търсещи дом. През декември 2015 година се настаняват в лагер за бежанци в дребен град в централна Швеция.
Причината да емигрират се корени в ужасяваща история с изнудване и гонене от мафията, която фамилията претърпява. През септември 2015 година колата им е спряна от мъже в полицейска униформа. „ Бяхме принудително издърпани на открито. Софи беше в колата и стана очевидец по какъв начин с майка й бяхме пребити ”, споделя бащата на момичето пред Би Би Си. След разнообразни премеждия три месеца по-късно фамилията отпътува за Швеция.
При идването те са арестувани за няколко часа от шведската полиция. После доста бързо Софи се утежнява. „ Само след няколко месеца забелязах, че тя не си играеше толкоз със сестра си, колкото имаше навика преди ”, споделя майката, която чака още едно дете след месец.
Скоро по-късно фамилията е осведомено, че не могат да останат в Швеция. Софи чува всичко от диалога със Съвета по миграция. Тогава стопира да приказва и да се храни.
Когато татко й я повдига от инвалидната количка, 9-годишната Софи е безжизнена. Косата й е гъста и блестяща – като на крепко дете, само че очите й са затворени. Под долната част на спортния екип си носи пелена. Прозрачна захранваща тръба влиза в носа й – това е методът, по който я хранят през последните 20 месеца.
Семейството на Софи има право да остане в страната до март идната година. Какво ще се случи с тях никой не знае, защото лекарите се съмняват, че Софи ще оздравее за това време.
Засегнатите са главно от Балканите и някогашния Съюз на съветските социалистически републики
Статистиката сочи, че най-уязвими за “синдрома на примирението ” са избрани географски и етнически групи. Това са деца от страни от някогашния Съюз на съветските социалистически републики, от Балканите, ромски деца, а неотдавна и язидите. Сред заболелите няма африканци, дребен е и броят на азиатците. По-голямата част от пострадалите деца са живели в Швеция години наред, приказват езика и са добре приспособени към новия си метод на живот.
Колкото повече шведи стартират да се тревожат за следствията от имиграцията, толкоз повече тези “апатични деца ”, както са известни, се трансформират в мотив за политически диспути. Според някои децата се завладяват, съгласно други – родители тровят поколението си, с цел да запазят жилищата си. Никое от тези изказвания обаче не е потвърдено.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ