Гласът на Валя Балканска догодина ще е на един светлинен ден от Земята – исторически рекорд
Гласът на Валя Балканска следващата година ще е на един светлинен ден от Земята – исторически връх
“Вояджър 1 ” (Voyager 1), апаратът за далечни галактически полети на НАСА, следващата година може да се трансформира в първия галактически транспортен съд, постигнал нов исторически връх. През ноември 2026 година той
ще бъде на един светлинен ден от Земята –
най-далечната точка, до която основана от индивида машина е достигала в миналото. А с него до такава степен ще доближи и гласът на неподражаемата българска национална певица Валя Балканска, чието осъществяване на “Излел е Делю бунтовник ” е записано на Златната плоча с най-великите достижения на човечеството, с които то се надява да очарова извънземните, в случай че те инцидентно попаднат на него. Дискът със звуците и креативния талант
на нашата цивилизация се рее в Космоса точно на борда на сондата с размери на дребен автомобил.
Изстрелян на 5 септември 1977 година, “Вояджър 1 ” сега изследва междузвездното пространство на 15,8 милиарда благи (около 25,4 милиарда километра) от Земята. Терминът светлинен
Един светлинен ден е равностоен на 16 милиарда благи (26 милиарда километра)
Ако екипът на “Вояджър ” изиска от галактическия транспортен съд да извърши някаква команда, откакто доближи тази точка, ще му отнеме още един ден, с цел да отговори. “Ако кажа “Добро утро, “Вояджър 1 ” в 8 часа сутринта в понеделник, ще получа отговора в сряда сутринта, почти в 8 часа ”, изяснява Дод.
“Вояджър 1 ” и неговият близнак “Вояджър 2 ”
са единствените галактически кораби, които работят оттатък хелиосферата – слънчевия балон от магнитни полета и частици, който се простира надалеч оттатък орбитата на Плутон. След десетилетия в Космоса и двата апарата трябваше да изключат няколко инструмента, само че употребяват останалите, с цел да учат тази неразучена територия и да
дават данни, които биха могли да са от основно значение за бъдещи галактически задачи.
Има доста провокации, свързани с поддържането на връзка с такива далечни апарати, само че екипът на задачата подхваща нужното, с цел да подсигурява, че двете сонди ще доближат 50-годишнината си през 2027 година
“Вояджър 1 ” бе изстрелян втори подред
(около 3 седмици след “Вояджър 2 ”), само че мина първи около Юпитер, изпрати данни за атмосферата, магнитосферата и вулканичната интензивност на планетата колос. Първи направи и близки фотоси на луните му Йо, Европа, Ганимед и Калисто, а също и Амалтея. Прелетя и около Сатурн и изследва неговата луна Титан – единствената с атмосфера. След това продължи да се отдалечава – и по този начин цели 48 години до момента. През август 2012 година
апаратът напусна Слънчевата система и навлезе в междузвездното пространство.
През февруари 1990 година той направи една от най-емблематичните фотоси в историята на галактическите полети. Тогава сондата се обърна назад към Земята и снима изображение на родната си планета от разстояние 6 милиарда километра.
Снимката демонстрира Земята като дребна бледа синя точка, окачена на безоблачен лъч.
“Вояджър 1 ” се отдалечава от Земята по същата траектория и със същата скорост – 38 000 благи (61 000 км) в час – от прелитането си около Сатурн през ноември 1980 година Благодарение на данните за местоположението на Земята по отношение на галактическия уред, скоростта и траекторията му,
инженерите са в положение да изчислят какъв брой време е належащо на сигнала да доближи сондата.
Не се чака “Вояджър 2 ” да доближи един светлинен ден от Земята до ноември 2035 година и даже най-
амбициозните оценки допускат,
че този галактически транспортен съд няма по какъв начин да продължи да работи до тогава. Но и двата апарата ветерани към този момент сервираха задоволително изненади на екипа, който ги ръководи. Никой, даже основателите им, не е очаквал, че те ще са функционални до момента,
въпреки огромна част от източника на сила, който ги зарежда, към този момент да е привършен.
И двата галактически апарата се зареждат от по три радиоизотопни термоелектрически генератора – устройства,
които преобразуват топлината,
отделена от радиоактивния разпад на плутоний, в електричество. Оборудвани са с по 10 научни инструмента, в това число система за изображения с две камери, голям брой спектрометри, магнитометър и съоръжение,
което открива нискоенергийни заредени частици и високоенергийни галактически лъчи.
Поддържането им обаче не е елементарен развой. Сондите изпращат данни назад с доста ниска скорост от 160 бита в секунда или скорост за транспорт на данни при мудни интернет връзки. Ниската скорост значи, че Сузи Дод и нейният екип получават нищожна информация за положението на всеки галактически транспортен съд и в случай че има проблем, те не са в положение да реагират бързо.
И двата вояджъра обаче са проектирани с огромна самостоятелност на борда, тъй че
да могат да се спасят, в случай че нещата се объркат на милиарди благи от Земята. “Ако нещо се обърка, те могат да се слагат в безвредно положение, с цел да изчакат, до момента в който можем да се свържем с тях и да разберем какъв е казусът и да го разгадаем ”, показват от екипа.
В продължение на години експертите от НАСА са вземали сложни решения,
с цел да подсигуряват, че сондите ще работят допустимо най-дълго. Това значи изключване на някои инженерни системи и принадлежности, с цел да се пести сила и да се подсигурява, че апаратите остават
задоволително топли,
с цел да действат. За да могат вояджърите да продължат да споделят със Земята, антените им също би трябвало да бъдат ориентирани към нашата планета. Ако горивните тръби замръзнат на някоя от сондите, това ще накара антените да се насочат другаде,
“ще загубим задачата, тъй като към този момент няма да можем да получаваме сигнал ”, разкриват от НАСА.
Преди 50-годишнината си през 2027 година и двата галактически кораба евентуално ще се нуждаят от изключване на спомагателни принадлежности и системи. Екипът се надява да поддържа работеща подсистемата за галактически лъчи на “Вояджър 2 ”, както и подсистемите за магнитометър и плазмени талази на двата галактически кораба.
Инструментите биха разрешили на двете сонди
да действат всъщност като метеорологични спътници в междузвездното пространство, усещайки средата, през която пътуват. Учените се интересуват от това по какъв начин магнитното поле на слънцето се трансформира и взаимодейства в хелиопаузата – границата на хелиосферата, където горещият безоблачен вятър, струящ от слънцето, се среща със студеното междузвездно пространство.
Екипът е уверен, че
най-малко един от галактическите кораби може да продължи да работи още две до пет години
“Процесът на обезпечаване
на резистентност на невижданите задачи обаче става все по-труден с всяка минала година ”, показват хората, които се грижат за здравето на съвсем половинвековните апарати.
“Вояджър ” има незабравим екип зад себе си,
в това число пенсионери от НАСА на 80 години, които съветват по характерни подсистеми, и членове на екипа, толкоз млади, че даже родителите им не са били родени, когато сондите са изхвърчали. “Този тип междугенерационно изпитание по “Вояджър ” е в действителност удивително – споделя Дод. – Обичам тези галактически кораби. Те са нашите посланици в далечния Космос. ”
През лятото на актуалната година на 92 година
умря един от хората, които имаха водеща роля в задачата “Вояджър – инженерът и визионер Джон Р. Касани. Впрочем той е първият, който си показва по какъв начин да прикачи обръщение, представляващо човечеството, към всяка извънземна цивилизация – Златната плоча, която през ноември следващата година ще придвижи гласа на Валя Балканска на един светлинен ден от нашата планета.
“Вояджър 1 ” (Voyager 1), апаратът за далечни галактически полети на НАСА, следващата година може да се трансформира в първия галактически транспортен съд, постигнал нов исторически връх. През ноември 2026 година той
ще бъде на един светлинен ден от Земята –
най-далечната точка, до която основана от индивида машина е достигала в миналото. А с него до такава степен ще доближи и гласът на неподражаемата българска национална певица Валя Балканска, чието осъществяване на “Излел е Делю бунтовник ” е записано на Златната плоча с най-великите достижения на човечеството, с които то се надява да очарова извънземните, в случай че те инцидентно попаднат на него. Дискът със звуците и креативния талант
на нашата цивилизация се рее в Космоса точно на борда на сондата с размери на дребен автомобил.
Изстрелян на 5 септември 1977 година, “Вояджър 1 ” сега изследва междузвездното пространство на 15,8 милиарда благи (около 25,4 милиарда километра) от Земята. Терминът светлинен
Един светлинен ден е равностоен на 16 милиарда благи (26 милиарда километра)
Ако екипът на “Вояджър ” изиска от галактическия транспортен съд да извърши някаква команда, откакто доближи тази точка, ще му отнеме още един ден, с цел да отговори. “Ако кажа “Добро утро, “Вояджър 1 ” в 8 часа сутринта в понеделник, ще получа отговора в сряда сутринта, почти в 8 часа ”, изяснява Дод.
“Вояджър 1 ” и неговият близнак “Вояджър 2 ”
са единствените галактически кораби, които работят оттатък хелиосферата – слънчевия балон от магнитни полета и частици, който се простира надалеч оттатък орбитата на Плутон. След десетилетия в Космоса и двата апарата трябваше да изключат няколко инструмента, само че употребяват останалите, с цел да учат тази неразучена територия и да
дават данни, които биха могли да са от основно значение за бъдещи галактически задачи.
Има доста провокации, свързани с поддържането на връзка с такива далечни апарати, само че екипът на задачата подхваща нужното, с цел да подсигурява, че двете сонди ще доближат 50-годишнината си през 2027 година
“Вояджър 1 ” бе изстрелян втори подред
(около 3 седмици след “Вояджър 2 ”), само че мина първи около Юпитер, изпрати данни за атмосферата, магнитосферата и вулканичната интензивност на планетата колос. Първи направи и близки фотоси на луните му Йо, Европа, Ганимед и Калисто, а също и Амалтея. Прелетя и около Сатурн и изследва неговата луна Титан – единствената с атмосфера. След това продължи да се отдалечава – и по този начин цели 48 години до момента. През август 2012 година
апаратът напусна Слънчевата система и навлезе в междузвездното пространство.
През февруари 1990 година той направи една от най-емблематичните фотоси в историята на галактическите полети. Тогава сондата се обърна назад към Земята и снима изображение на родната си планета от разстояние 6 милиарда километра.
Снимката демонстрира Земята като дребна бледа синя точка, окачена на безоблачен лъч.
“Вояджър 1 ” се отдалечава от Земята по същата траектория и със същата скорост – 38 000 благи (61 000 км) в час – от прелитането си около Сатурн през ноември 1980 година Благодарение на данните за местоположението на Земята по отношение на галактическия уред, скоростта и траекторията му,
инженерите са в положение да изчислят какъв брой време е належащо на сигнала да доближи сондата.
Не се чака “Вояджър 2 ” да доближи един светлинен ден от Земята до ноември 2035 година и даже най-
амбициозните оценки допускат,
че този галактически транспортен съд няма по какъв начин да продължи да работи до тогава. Но и двата апарата ветерани към този момент сервираха задоволително изненади на екипа, който ги ръководи. Никой, даже основателите им, не е очаквал, че те ще са функционални до момента,
въпреки огромна част от източника на сила, който ги зарежда, към този момент да е привършен.
И двата галактически апарата се зареждат от по три радиоизотопни термоелектрически генератора – устройства,
които преобразуват топлината,
отделена от радиоактивния разпад на плутоний, в електричество. Оборудвани са с по 10 научни инструмента, в това число система за изображения с две камери, голям брой спектрометри, магнитометър и съоръжение,
което открива нискоенергийни заредени частици и високоенергийни галактически лъчи.
Поддържането им обаче не е елементарен развой. Сондите изпращат данни назад с доста ниска скорост от 160 бита в секунда или скорост за транспорт на данни при мудни интернет връзки. Ниската скорост значи, че Сузи Дод и нейният екип получават нищожна информация за положението на всеки галактически транспортен съд и в случай че има проблем, те не са в положение да реагират бързо.
И двата вояджъра обаче са проектирани с огромна самостоятелност на борда, тъй че
да могат да се спасят, в случай че нещата се объркат на милиарди благи от Земята. “Ако нещо се обърка, те могат да се слагат в безвредно положение, с цел да изчакат, до момента в който можем да се свържем с тях и да разберем какъв е казусът и да го разгадаем ”, показват от екипа.
В продължение на години експертите от НАСА са вземали сложни решения,
с цел да подсигуряват, че сондите ще работят допустимо най-дълго. Това значи изключване на някои инженерни системи и принадлежности, с цел да се пести сила и да се подсигурява, че апаратите остават
задоволително топли,
с цел да действат. За да могат вояджърите да продължат да споделят със Земята, антените им също би трябвало да бъдат ориентирани към нашата планета. Ако горивните тръби замръзнат на някоя от сондите, това ще накара антените да се насочат другаде,
“ще загубим задачата, тъй като към този момент няма да можем да получаваме сигнал ”, разкриват от НАСА.
Преди 50-годишнината си през 2027 година и двата галактически кораба евентуално ще се нуждаят от изключване на спомагателни принадлежности и системи. Екипът се надява да поддържа работеща подсистемата за галактически лъчи на “Вояджър 2 ”, както и подсистемите за магнитометър и плазмени талази на двата галактически кораба.
Инструментите биха разрешили на двете сонди
да действат всъщност като метеорологични спътници в междузвездното пространство, усещайки средата, през която пътуват. Учените се интересуват от това по какъв начин магнитното поле на слънцето се трансформира и взаимодейства в хелиопаузата – границата на хелиосферата, където горещият безоблачен вятър, струящ от слънцето, се среща със студеното междузвездно пространство.
Екипът е уверен, че
най-малко един от галактическите кораби може да продължи да работи още две до пет години
“Процесът на обезпечаване
на резистентност на невижданите задачи обаче става все по-труден с всяка минала година ”, показват хората, които се грижат за здравето на съвсем половинвековните апарати.
“Вояджър ” има незабравим екип зад себе си,
в това число пенсионери от НАСА на 80 години, които съветват по характерни подсистеми, и членове на екипа, толкоз млади, че даже родителите им не са били родени, когато сондите са изхвърчали. “Този тип междугенерационно изпитание по “Вояджър ” е в действителност удивително – споделя Дод. – Обичам тези галактически кораби. Те са нашите посланици в далечния Космос. ”
През лятото на актуалната година на 92 година
умря един от хората, които имаха водеща роля в задачата “Вояджър – инженерът и визионер Джон Р. Касани. Впрочем той е първият, който си показва по какъв начин да прикачи обръщение, представляващо човечеството, към всяка извънземна цивилизация – Златната плоча, която през ноември следващата година ще придвижи гласа на Валя Балканска на един светлинен ден от нашата планета.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ