Колко дълго време е имало големи езера на Марс?
Вече много неща са ясни за водата на Марс. Знае се, че в далечното минало е имало огромни езера и даже морета. Отскоро към този момент знаем, че тук-таме се среща към момента вода в течно агрегатно положение, която от време на време излиза на повърхността. Това се случва без значение от обстоятелството, че през днешния ден Марс е леден, а в миналото е бил топъл.
Колко време обаче са просъществували в миналото античните езера на Марс? Достатъчно ли дълго време са съществували, с цел да разрешат развиването на живот? Нова публикация, оповестена в “Сайънс ” на 9-ти октомври, хвърля светлина по въпроса.
“Наблюденията на марсохода допускат, че непрекъснати потоци и езера са съществували в интервала сред към 3.8 и 3.3 милиарда години обратно в предишното, които са пренасяли седимент, който постепенно се е наслоил в долните пластове на планината Шарп ”, споделя Ашуин Васадава от научния екип и един от създателите на публикацията.
“Това, което си мислехме, че знаем за водата на Марс, непрекъснато бива тествано и изпитвано ”, оповестява Майкъл Майер, водещ академик към марсианската стратегия на НАСА. “Ясно ни е, че преди милиарди години Марс е приличал доста повече на Земята, в сравнение с наподобява през днешния ден. Предизвикателство пред нас е да установим по какъв начин е било допустимо да съществува подобен по-мек Марс и какво се е случило с него ”.
Преди марсоходът “Кюриосити ” да кацне сполучливо на Марс през 2012 година, учените допускаха, че кратерът Гейл е затрупан със пластове от седиментни скали. Някои от хипотезите за натрупването на седименти не включваха действието на вода, а на вятър, който също като водата би могъл да натрупа пясък и пепел. Другите хипотези бяха свързани с това, че седиментите са били насъбрани в дъното на тогавашно езеро.
Научните резултати от “Кюриосити ” са безапелационни – седиментите от по-ниските елементи на планината са се натрупали от вода, а не от вятър! Процесът е траял в границите на интервал от по-малко от 500 милиона години.
Но с изкачването на марсохода по горните пластове на планината Шарп, учените започнаха да следят така наречен “кални ” наноси – тънко наслоени скали, които са показателни за това, че водата е стояла неподвижно в продължение на много дълго време – в продължение на милиони години! Достатъчно може би, с цел да е съществувал живот! Благодарение на данни от орбиталната станция “Марс Риконисънс Орбитър ” се допуска, че процесът по струпване на седименти се е простирал до 150-200 метра над дъното на кратера, а данни от общата дебелина на седиментните наноси, получени от “Кюриосити ”, водят до догатката, че водата може би се е издигала още повече, до 800 метра над дъното на кратера!
Изглежда обаче, че при височина над 800 метра няма данни за хидратирани пластове. Ученият Гроцингер допуска, че към този момент тази част е била оформяна от вятъра.
Остава един въпрос – от кое място е пристигнала всичката тази вода?
За да може да е имало толкоз доста течна вода на повърхността, би следвало Марс да е имал по-дебела атмосфера и по-топъл климат. За страдание настоящите модели на античния климат се увенчават с крах.
Може би най-малко част от водата е била доставена от снегове и дъждове, които са валяли по платата към ръба на кратера Гейл. Някои учени са на мнение, че е имало океан в равнините северно от кратера. Това обаче не изяснява по какъв начин водата е съществувала в течно положение по време на продължителни интервали.
“Ние си мислехме, че Марс е елементарен ”, размишлява Гроцингер. “И за Земята си мислехме, че е елементарна. Но колкото повече учиш, толкоз повече въпроси изникват, защото започваш да схващаш същинската комплексност и трудност на това, което виждаме на Марс. Дошъл е моментът да се върнем обратно и да преоценим нашите догатки. Има нещо, което липсва ”
Инфо: НАСА
