Светът през 2019 г.: Идва ли краят на сагата Brexit?
Вече четвърта година Англия не е наясно със себе си и с Брюксел по какъв начин да напусне Европейския съюз. През по-голямата част от последните 12 месеца Острова излъчваше объркващи сигнали, търсейки подобаващия метод да се отдели от Европейски Съюз, без да съсипе стопанската система си и без да се лишава от по този начин нужните вложения и човешки капитал.
В търсене на вярната посока през 2019 година страната смени двама министър председатели, претърпя парламентарна рецесия и мина през предварителни избори в края на годината. За да се измъкне от клопката на политическата неустановеност, която имаше и съществени стопански последствия, Обединеното кралство имаше потребност от същински водач.
Командван от нов, екстравагантен капитан, английският транспортен съд явно напуща Европа. Въпросът е накъде ще поеме – към Америка, към Източна Азия или към други непознати крайбрежия. Или към дъното.
На 20 декември 2019 година английският министър-председател Борис Джонсън реализира огромна победа, откакто съумя да прокара през Народното събрание своята договорка за овакантяване на Европейски Съюз и то с безапелационно болшинство от 124 гласа. Премиерът най-сетне завоюва борбата против Народното събрание. Това откри пътя към Brexit по неговите правила, в унисон с желанията на най-твърдите поддръжници на напускането.
Политическа невъзможност
Ситуацията беше радикално друга при започване на годината. Тогавашният министър председател Тереза Мей се опитваше да прокарва концепциите си, разчитайки на нежно парламентарно болшинство, което превръщаше всяко гласоподаване към Brexit в предизвикателство. Още в тези първи седмици стана ясно, че Мей губи борбата за въздействие с Народното събрание и напускането на Европейски Съюз зависи основно от депутатите, а не от премиера.
Мей претърпя първото си тежко проваляне още в средата на януари, когато Камарата на общините отхвърли с 230 гласа мъчно контрактуваната от нея договорка за овакантяване на Европейски Съюз. 118 от гласовете " Против " пристигнаха от личната ѝ Консервативна партия. След като загуби вота, нейното държавно управление беше задължено да съгласува с Народното събрание своя " проект Б " за Brexit, а някои групи депутати се пробваха да блокират парламентарните процедури, свързани с напускането.
Премиерът се стараеше да показва неотстъпчивост, убеждавайки депутатите, че нейната договорка е единствената допустима, само че просто нямаше нужната парламентарна поддръжка. С цената на доста старания и взаимни отстъпки тя беше съумяла да се споразумее с Брюксел и водачите на страните-членки, само че личният ѝ парламент я приемаше по-скоро като бранител на европейските ползи, в сравнение с английските.
Крайният период за Brexit – 29 март 2019 година наближаваше непреклонно, нарастваха и страховете за овакантяване без договорка. И у британците, и у европейците се засилваше възприятието за неустановеност.
Постепенно стартира да се усеща, че разводът сред Англия и Европейски Съюз ще се забави. Междувременно Тереза Мей съумя да оцелее при избор на съмнение, а лейбъристката съпротива предложи втори референдум за Brexit.
Спорът за ирландската граница
" Ябълката на раздора " в договорката на Мей бе така наречен защитен механизъм за отбягване на граничния надзор сред двете Ирландии, чиято цел е да се избегнат нови протести и конфликти в Северна Ирландия. Според предлагането на премиера няма да има твърда граница, а Англия остава в митнически съюз с Европейски Съюз и след Brexit. Лондон и Брюксел би трябвало да сключат непрекъсната комерсиална договорка до 2022 година, а защитният механизъм ще се задейства единствено в случай че не съумеят. Европа твърдо държеше на този механизъм, до момента в който английският парламент изрично го отхвърляше.
Поддръжниците на Brexit се опасяваха, че защитният механизъм може да работи несигурно време, принуждавайки Лондон да съблюдава митническите правила на Европейски Съюз, което ще му попречи да подписва търговски покупко-продажби с други страни и райони по света.
Британците, искащи оставане в Европейски Съюз, също не харесваха механизма, защото Англия ще бъде подложена на мита и на търговски правила, по които няма думата.
Съюзниците на Мей – демократичните юнионисти от Северна Ирландия, също бяха срещу защитния механизъм, тъй като той третира страната им друго от останалите елементи на Обединеното кралство и отслабва връзките ѝ с останалата част от Англия.
На Острова липсваше консенсус дали и по кое време страната ще напусне Европейски Съюз. Докато Лондон и Брюксел уверяваха, че въпреки всичко ще се спогодят, и английските управляващи, и европейските страни се готвеха за Brexit без договорка.
Февруари мина под знака на сделки за удължение на периоди и процедури по напускането, а отлагането на Brexit изглеждаше все по-вероятно. Стратегията на Мей претърпя нов неуспех, само че тя даде обещание на депутатите да се върне в Брюксел и да реализира компромис по въпроса за ирландската граница. Междувременно английският министър на земеделието и рибарството Джордж Юстис подаде оставка, а няколко огромни автомобилни производители оповестиха, че напущат Обединеното кралство поради несигурността към Brexit.
Докато преговорните екипи на Лондон и Брюксел търсеха опция за взаимно преференциално решение на въпроса с ирландската граница, английският парламент се готвеше за нов избор за Brexit. В навечерието на гласуването Мей и ръководителят на Европейска комисия Юнкер имаха незабавна среща по въпроса за митническите връзки, произлизащи от ирландския механизъм.
Провалите на Мей
Въпреки получените гаранции за ирландската граница, английският министър председател получи втори гласовит пестник от Народното събрание, като препоръчаната от нея договорка бе отхвърлена със 150 гласа разлика. Лейбъристите, огромна част от консерваторите, шотландските националисти и юнионистите от Северна Ирландия се опълчиха на концепциите на Мей. При създалата се невъзможност, отлагането на Brexit изглеждаше неизбежно.
Още на идващия ден английските депутати отхвърлиха разновидността за Brexit без договорка, изрично се опълчиха на концепцията за втори референдум и желаеха пролонгация от Европейски Съюз за напускането. В публично писмо Тереза Мей пожела Brexit да бъде отсрочен до 30 юни.
Мей изглеждаше все по-притисната от събитията, водейки борба на 2 фронта – от една страна тя се опитваше да отстоява английските ползи пред европейските водачи, а от друга – да получи поддръжка от английските депутати.
Вместо в водач на нацията си, Мей последователно се трансформира в реализатор на волята на Народното събрание, нещо като почитан английски куриер в Брюксел. Това обаче не ѝ оказа помощ да реализира проектите си. Парламентът взе контрола над процеса по Brexit в опит да постави завършек на политическата рецесия. Този " прелом " се реализира с безмълвната поддръжка на премиера, предизвиквайки оставките на трима министри – на външните работи Алистър Бърт, на опазването на здравето Стив Брайн и на стопанската система Ричард Харингтън.
В новата си водеща роля депутатите гласоподаваха редица различни оферти, свързани с Brexit и бъдещите търговски връзки с Европейски Съюз, само че нито едно не получи нужната поддръжка.
Тереза Мей предприе обезверен ход, предлагайки да подаде оставка, в случай че депутатите поддържат леко променения ѝ проект за овакантяване. Тя държеше страната ѝ да напусне Европейски Съюз по равномерен и проведен метод, тъй че да се избегнат опасности за стопанската система и обществото. Британските законодатели не се трогнаха и отхвърлиха за трети и финален път нейното предложение за Brexit.
Оттук нататък ориста на Мей изглеждаше предопределена – проектът ѝ се провали и тя трябваше да се раздели с премиерския пост. " Сега тя би трябвало да осъзнае - или някой да ѝ каже, че може да договаря с Европейски Съюз за пролонгация на Brexit, само че това е естественият завършек на пътя. След това тя би трябвало да се отдръпна в името на Brexit, в името на нейната партия и на демокрацията ", написа в публицистична публикация авторитетният вестник The Telegraph. Въпреки това министър председателят съумя да резервира поста си.
Заради безизходицата, крайният период за напускането първо се отсрочи за 12 април, а след това Лондон получи " гъвкава пролонгация " до 31 октомври, с цел да може да реализира някакво стабилно решение. Надеждите на Острова бяха за по-бързо решение на въпроса и Brexit преди 30 юни. Междувременно още двама английски министри подадоха оставка. Брюксел отхвърли концепцията за малко отсрочване на Brexit, което означаваше, че Англия е длъжна да взе участие в европейските избори през май.
Оставката на Мей
Докато приготвяше четвърти избор на предлагането си за Brexit, Мей стартира да се готви и за оставката си. Опитите да получи поддръжката на лейбъристите пропаднаха, а парламентарната невъзможност докара до отдръпването на един от правилните ѝ съдружници – водачът на консерваторите в Камарата на общините Андреа Лийдсъм.
Торите претърпяха тежък провал на европейските избори, оставайки едвам на пето място. Големият победител беше партията на евроскептика Найджъл Фараж – Brexit, а след нея се подредиха демократичните демократи, лейбъристите и английските зелени. И Фараж, и лейбъристите желаеха предварителни избори.
Ден след евровота Мей публично разгласи, че ще подаде оставка като водач на консерваторите, а оттова и като министър председател. Тя по този начин и не можа да убеди английския парламент във визията си за напускането на Европейски Съюз. " Направих най-хубавото, което можах, с цел да убедя депутатите да поддържат договорката, която предложих. За страдание, не съумях. Опитах три пъти. Сега е ясно, че е най-добре нов министър председател да оглави това изпитание ", съобщи Мей.
В партията ѝ стартира лидерска конкуренция, като цели 10 души се кандидатираха за най-високия пост. Големият любимец обаче беше единствено един – ексцентричният Борис Джонсън. Бившият външен министър и кмет на Лондон е измежду най-твърдите поддръжници на Brexit и даже водеше една от акциите за напускането преди съдбоносния референдум. Джонсън предстоящо завоюва и се трансформира в новия английски министър председател.
Възходът на Джонсън
На 24 юли Мей дефинитивно напусна премиерския пост и съобщи щафетата на Джонсън, с който имаха остри несъгласия за посоката на Brexit, в която да поеме страната. Тя прикани да бъде реализирано овакантяване, което да е в интерес на цялото Обединено кралство.
Торите бяха повече от удовлетворени, тъй като получиха корав и безапелационен водач, който да ги изведе от безизходицата и да ги поведе към мечтания Brexit.
" Brexit беше фундаментално решение на британците. Те желаеха законите им да бъдат създавани от хора, които са избрали и които могат да смъкват от власт. Трябва да уважим това решение ", прикани русолявият политик в първата си премиерска тирада. Той получи доста по-силна социална и политическа поддръжка от предшественичката си.
Англия постоянно е гледала на Европейски Съюз само като на свободен пазар, заобикаляйки всякакво по-тясно обвързване. Тя не желае да взе участие в общата валута (еврото), нито да се подчинява на политици, които не е избирала, нито да е под юрисдикцията на съдилища, които са отвън личната ѝ правна система. Лондон желае да търгува с който пожелае, без да се преценява с рестриктивните мерки на Брюксел. Всичко това се вписваше идеално във визията на Джонсън.
Новият министър председател назначи на основни постове крайни брекзитъри като Джейкъб Рийс-Мог, някогашния министър за Brexit Доминик Рааб и Доминик Къмингс – посочван от мнозина като " мозъка " зад цялата акция по напускането на Европейски Съюз.
Джонсън стартира мощно, като даде обещание финансиране за основни браншове от английската стопанска система. Той сподели, че не се тормози от Brexit без договорка, като ловко използваше този боязън от двете страни на Ламанша, с цел да реализира най-хубавите условия в договарянията с Брюксел.
Британските управляващи предстоящо оповестиха, че стягат имиграционните правила и отстраняват свободното напредване на хора от и към Острова след Brexit. Още напролет европейските жители, живеещи в Обединеното кралство, започнаха да се записват, с цел да получат нужното позволение да останат след отдръпването от Европейски Съюз.
Джонсън даде обещание да отстрани изискванията за ирландската граница от договорката на Мей, гарантирайки че никоя част от Обединеното кралство няма да остане в митническия съюз или на единния пазар на Европейски Съюз след Brexit. Брюксел обаче отхвърляше да ревизира към този момент контрактуваното съглашение и отхвърли концепциите му за ирландската граница.
Борба против Народното събрание
Въпреки че не разполагаше с нужното болшинство, Джонсън нямаше никакво желание да оставя самодейността на Народното събрание. Той опита да изпрати депутатите в насилствена почивка, с цел да не пречат на проектите му за Brexit. Парламентът обаче не се съобщи и на собствен ред блокира опцията за овакантяване на Европейски Съюз без договорка, като принуди държавното управление да разгласи проектите си при този сюжет. Казусът стигна до Върховния съд, който разгласи прекъсването на Народното събрание за нелегално.
Премиерът изрично държеше страната да излезе от Европейски Съюз без повече отлагания на 31 октомври, без значение със или без договорка и кроеше проекти по какъв начин да отстрани неуместния механизъм за ирландската граница. Докато приготвяше своята визия за Brexit, Джонсън настойчиво избягваше да се появява на парламентарен надзор и да дава отговор на депутатски въпроси. В обичайна си тирада пред Народното събрание Кралица Елизабет II удостовери проектите на държавното управление за допустимо най-скорошен Brexit.
Докато всички чакаха овакантяване без договорка, английският министър председател извади неочакван коз от ръкава си и съумя да реализира ново съглашение с Европейски Съюз. Лидерите на блока одобриха предлагането му, само че английските депутати на няколко пъти отложиха гласуването на договорката, до момента в който не бъдат признати законите за използването ѝ. Това принуди Джонсън публично да изиска Brexit да бъде отсрочен до 31 януари 2020 година
Неизбежният предварителен избор
За да излезе от безизходицата, английският министър председател стартира да пропагандира за предварителни избори, а междувременно ЕС одобри следващото (и за момента последно) отсрочване на Brexit. Парламентът първо отряза мераците на Джонсън за нови избори, само че след това той съумя да получи поддръжката на лейбъристите, либерал демократите и шотландските националисти за избор преди Коледа – избор, при който консерваторите бяха безапелационен любимец.
Междувременно Лондон настойчиво отхвърляше и съзнателно пропусна периода да предложи собствен еврокомисар, показвайки на всички, че изрично напуща Европейски Съюз.
Напълно съгласно упованията консерваторите реализираха безапелационна победа на изборите на 12 декември, като победиха даже тук-там, считани за бастиони на лейбъристите. Джонсън си обезпечи бленуваното парламентарно болшинство, което да му разреши да приключи Brexit. Премиерът реализира безапелационен успех над огромния си противник Джереми Корбин, който разгласи, че в бъдеще ще се отдръпна от лидерския пост на лейбъристите.
На 20 декември 2019 година, единствено 8 дни след изборите, Борис Джонсън реализира още по-значима победа, откакто съумя да прокара през Народното събрание своя проект за овакантяване на Европейски Съюз и то с изрично болшинство от 124 гласа. Премиерът най-сетне завоюва борбата против Народното събрание. Това откри пътя към Brexit по неговите правила, в унисон с желанията на най-твърдите поддръжници на напускането.
Това ли е същинският завършек на сагата Brexit? Предстои да забележим.
В търсене на вярната посока през 2019 година страната смени двама министър председатели, претърпя парламентарна рецесия и мина през предварителни избори в края на годината. За да се измъкне от клопката на политическата неустановеност, която имаше и съществени стопански последствия, Обединеното кралство имаше потребност от същински водач.
Командван от нов, екстравагантен капитан, английският транспортен съд явно напуща Европа. Въпросът е накъде ще поеме – към Америка, към Източна Азия или към други непознати крайбрежия. Или към дъното.
На 20 декември 2019 година английският министър-председател Борис Джонсън реализира огромна победа, откакто съумя да прокара през Народното събрание своята договорка за овакантяване на Европейски Съюз и то с безапелационно болшинство от 124 гласа. Премиерът най-сетне завоюва борбата против Народното събрание. Това откри пътя към Brexit по неговите правила, в унисон с желанията на най-твърдите поддръжници на напускането.
Политическа невъзможност
Ситуацията беше радикално друга при започване на годината. Тогавашният министър председател Тереза Мей се опитваше да прокарва концепциите си, разчитайки на нежно парламентарно болшинство, което превръщаше всяко гласоподаване към Brexit в предизвикателство. Още в тези първи седмици стана ясно, че Мей губи борбата за въздействие с Народното събрание и напускането на Европейски Съюз зависи основно от депутатите, а не от премиера.
Мей претърпя първото си тежко проваляне още в средата на януари, когато Камарата на общините отхвърли с 230 гласа мъчно контрактуваната от нея договорка за овакантяване на Европейски Съюз. 118 от гласовете " Против " пристигнаха от личната ѝ Консервативна партия. След като загуби вота, нейното държавно управление беше задължено да съгласува с Народното събрание своя " проект Б " за Brexit, а някои групи депутати се пробваха да блокират парламентарните процедури, свързани с напускането.
Премиерът се стараеше да показва неотстъпчивост, убеждавайки депутатите, че нейната договорка е единствената допустима, само че просто нямаше нужната парламентарна поддръжка. С цената на доста старания и взаимни отстъпки тя беше съумяла да се споразумее с Брюксел и водачите на страните-членки, само че личният ѝ парламент я приемаше по-скоро като бранител на европейските ползи, в сравнение с английските.
Крайният период за Brexit – 29 март 2019 година наближаваше непреклонно, нарастваха и страховете за овакантяване без договорка. И у британците, и у европейците се засилваше възприятието за неустановеност.
Постепенно стартира да се усеща, че разводът сред Англия и Европейски Съюз ще се забави. Междувременно Тереза Мей съумя да оцелее при избор на съмнение, а лейбъристката съпротива предложи втори референдум за Brexit.
Спорът за ирландската граница
" Ябълката на раздора " в договорката на Мей бе така наречен защитен механизъм за отбягване на граничния надзор сред двете Ирландии, чиято цел е да се избегнат нови протести и конфликти в Северна Ирландия. Според предлагането на премиера няма да има твърда граница, а Англия остава в митнически съюз с Европейски Съюз и след Brexit. Лондон и Брюксел би трябвало да сключат непрекъсната комерсиална договорка до 2022 година, а защитният механизъм ще се задейства единствено в случай че не съумеят. Европа твърдо държеше на този механизъм, до момента в който английският парламент изрично го отхвърляше.
Поддръжниците на Brexit се опасяваха, че защитният механизъм може да работи несигурно време, принуждавайки Лондон да съблюдава митническите правила на Европейски Съюз, което ще му попречи да подписва търговски покупко-продажби с други страни и райони по света.
Британците, искащи оставане в Европейски Съюз, също не харесваха механизма, защото Англия ще бъде подложена на мита и на търговски правила, по които няма думата.
Съюзниците на Мей – демократичните юнионисти от Северна Ирландия, също бяха срещу защитния механизъм, тъй като той третира страната им друго от останалите елементи на Обединеното кралство и отслабва връзките ѝ с останалата част от Англия.
На Острова липсваше консенсус дали и по кое време страната ще напусне Европейски Съюз. Докато Лондон и Брюксел уверяваха, че въпреки всичко ще се спогодят, и английските управляващи, и европейските страни се готвеха за Brexit без договорка.
Февруари мина под знака на сделки за удължение на периоди и процедури по напускането, а отлагането на Brexit изглеждаше все по-вероятно. Стратегията на Мей претърпя нов неуспех, само че тя даде обещание на депутатите да се върне в Брюксел и да реализира компромис по въпроса за ирландската граница. Междувременно английският министър на земеделието и рибарството Джордж Юстис подаде оставка, а няколко огромни автомобилни производители оповестиха, че напущат Обединеното кралство поради несигурността към Brexit.
Докато преговорните екипи на Лондон и Брюксел търсеха опция за взаимно преференциално решение на въпроса с ирландската граница, английският парламент се готвеше за нов избор за Brexit. В навечерието на гласуването Мей и ръководителят на Европейска комисия Юнкер имаха незабавна среща по въпроса за митническите връзки, произлизащи от ирландския механизъм.
Провалите на Мей
Въпреки получените гаранции за ирландската граница, английският министър председател получи втори гласовит пестник от Народното събрание, като препоръчаната от нея договорка бе отхвърлена със 150 гласа разлика. Лейбъристите, огромна част от консерваторите, шотландските националисти и юнионистите от Северна Ирландия се опълчиха на концепциите на Мей. При създалата се невъзможност, отлагането на Brexit изглеждаше неизбежно.
Още на идващия ден английските депутати отхвърлиха разновидността за Brexit без договорка, изрично се опълчиха на концепцията за втори референдум и желаеха пролонгация от Европейски Съюз за напускането. В публично писмо Тереза Мей пожела Brexit да бъде отсрочен до 30 юни.
Мей изглеждаше все по-притисната от събитията, водейки борба на 2 фронта – от една страна тя се опитваше да отстоява английските ползи пред европейските водачи, а от друга – да получи поддръжка от английските депутати.
Вместо в водач на нацията си, Мей последователно се трансформира в реализатор на волята на Народното събрание, нещо като почитан английски куриер в Брюксел. Това обаче не ѝ оказа помощ да реализира проектите си. Парламентът взе контрола над процеса по Brexit в опит да постави завършек на политическата рецесия. Този " прелом " се реализира с безмълвната поддръжка на премиера, предизвиквайки оставките на трима министри – на външните работи Алистър Бърт, на опазването на здравето Стив Брайн и на стопанската система Ричард Харингтън.
В новата си водеща роля депутатите гласоподаваха редица различни оферти, свързани с Brexit и бъдещите търговски връзки с Европейски Съюз, само че нито едно не получи нужната поддръжка.
Тереза Мей предприе обезверен ход, предлагайки да подаде оставка, в случай че депутатите поддържат леко променения ѝ проект за овакантяване. Тя държеше страната ѝ да напусне Европейски Съюз по равномерен и проведен метод, тъй че да се избегнат опасности за стопанската система и обществото. Британските законодатели не се трогнаха и отхвърлиха за трети и финален път нейното предложение за Brexit.
Оттук нататък ориста на Мей изглеждаше предопределена – проектът ѝ се провали и тя трябваше да се раздели с премиерския пост. " Сега тя би трябвало да осъзнае - или някой да ѝ каже, че може да договаря с Европейски Съюз за пролонгация на Brexit, само че това е естественият завършек на пътя. След това тя би трябвало да се отдръпна в името на Brexit, в името на нейната партия и на демокрацията ", написа в публицистична публикация авторитетният вестник The Telegraph. Въпреки това министър председателят съумя да резервира поста си.
Заради безизходицата, крайният период за напускането първо се отсрочи за 12 април, а след това Лондон получи " гъвкава пролонгация " до 31 октомври, с цел да може да реализира някакво стабилно решение. Надеждите на Острова бяха за по-бързо решение на въпроса и Brexit преди 30 юни. Междувременно още двама английски министри подадоха оставка. Брюксел отхвърли концепцията за малко отсрочване на Brexit, което означаваше, че Англия е длъжна да взе участие в европейските избори през май.
Оставката на Мей
Докато приготвяше четвърти избор на предлагането си за Brexit, Мей стартира да се готви и за оставката си. Опитите да получи поддръжката на лейбъристите пропаднаха, а парламентарната невъзможност докара до отдръпването на един от правилните ѝ съдружници – водачът на консерваторите в Камарата на общините Андреа Лийдсъм.
Торите претърпяха тежък провал на европейските избори, оставайки едвам на пето място. Големият победител беше партията на евроскептика Найджъл Фараж – Brexit, а след нея се подредиха демократичните демократи, лейбъристите и английските зелени. И Фараж, и лейбъристите желаеха предварителни избори.
Ден след евровота Мей публично разгласи, че ще подаде оставка като водач на консерваторите, а оттова и като министър председател. Тя по този начин и не можа да убеди английския парламент във визията си за напускането на Европейски Съюз. " Направих най-хубавото, което можах, с цел да убедя депутатите да поддържат договорката, която предложих. За страдание, не съумях. Опитах три пъти. Сега е ясно, че е най-добре нов министър председател да оглави това изпитание ", съобщи Мей.
В партията ѝ стартира лидерска конкуренция, като цели 10 души се кандидатираха за най-високия пост. Големият любимец обаче беше единствено един – ексцентричният Борис Джонсън. Бившият външен министър и кмет на Лондон е измежду най-твърдите поддръжници на Brexit и даже водеше една от акциите за напускането преди съдбоносния референдум. Джонсън предстоящо завоюва и се трансформира в новия английски министър председател.
Възходът на Джонсън
На 24 юли Мей дефинитивно напусна премиерския пост и съобщи щафетата на Джонсън, с който имаха остри несъгласия за посоката на Brexit, в която да поеме страната. Тя прикани да бъде реализирано овакантяване, което да е в интерес на цялото Обединено кралство.
Торите бяха повече от удовлетворени, тъй като получиха корав и безапелационен водач, който да ги изведе от безизходицата и да ги поведе към мечтания Brexit.
" Brexit беше фундаментално решение на британците. Те желаеха законите им да бъдат създавани от хора, които са избрали и които могат да смъкват от власт. Трябва да уважим това решение ", прикани русолявият политик в първата си премиерска тирада. Той получи доста по-силна социална и политическа поддръжка от предшественичката си.
Англия постоянно е гледала на Европейски Съюз само като на свободен пазар, заобикаляйки всякакво по-тясно обвързване. Тя не желае да взе участие в общата валута (еврото), нито да се подчинява на политици, които не е избирала, нито да е под юрисдикцията на съдилища, които са отвън личната ѝ правна система. Лондон желае да търгува с който пожелае, без да се преценява с рестриктивните мерки на Брюксел. Всичко това се вписваше идеално във визията на Джонсън.
Новият министър председател назначи на основни постове крайни брекзитъри като Джейкъб Рийс-Мог, някогашния министър за Brexit Доминик Рааб и Доминик Къмингс – посочван от мнозина като " мозъка " зад цялата акция по напускането на Европейски Съюз.
Джонсън стартира мощно, като даде обещание финансиране за основни браншове от английската стопанска система. Той сподели, че не се тормози от Brexit без договорка, като ловко използваше този боязън от двете страни на Ламанша, с цел да реализира най-хубавите условия в договарянията с Брюксел.
Британските управляващи предстоящо оповестиха, че стягат имиграционните правила и отстраняват свободното напредване на хора от и към Острова след Brexit. Още напролет европейските жители, живеещи в Обединеното кралство, започнаха да се записват, с цел да получат нужното позволение да останат след отдръпването от Европейски Съюз.
Джонсън даде обещание да отстрани изискванията за ирландската граница от договорката на Мей, гарантирайки че никоя част от Обединеното кралство няма да остане в митническия съюз или на единния пазар на Европейски Съюз след Brexit. Брюксел обаче отхвърляше да ревизира към този момент контрактуваното съглашение и отхвърли концепциите му за ирландската граница.
Борба против Народното събрание
Въпреки че не разполагаше с нужното болшинство, Джонсън нямаше никакво желание да оставя самодейността на Народното събрание. Той опита да изпрати депутатите в насилствена почивка, с цел да не пречат на проектите му за Brexit. Парламентът обаче не се съобщи и на собствен ред блокира опцията за овакантяване на Европейски Съюз без договорка, като принуди държавното управление да разгласи проектите си при този сюжет. Казусът стигна до Върховния съд, който разгласи прекъсването на Народното събрание за нелегално.
Премиерът изрично държеше страната да излезе от Европейски Съюз без повече отлагания на 31 октомври, без значение със или без договорка и кроеше проекти по какъв начин да отстрани неуместния механизъм за ирландската граница. Докато приготвяше своята визия за Brexit, Джонсън настойчиво избягваше да се появява на парламентарен надзор и да дава отговор на депутатски въпроси. В обичайна си тирада пред Народното събрание Кралица Елизабет II удостовери проектите на държавното управление за допустимо най-скорошен Brexit.
Докато всички чакаха овакантяване без договорка, английският министър председател извади неочакван коз от ръкава си и съумя да реализира ново съглашение с Европейски Съюз. Лидерите на блока одобриха предлагането му, само че английските депутати на няколко пъти отложиха гласуването на договорката, до момента в който не бъдат признати законите за използването ѝ. Това принуди Джонсън публично да изиска Brexit да бъде отсрочен до 31 януари 2020 година
Неизбежният предварителен избор
За да излезе от безизходицата, английският министър председател стартира да пропагандира за предварителни избори, а междувременно ЕС одобри следващото (и за момента последно) отсрочване на Brexit. Парламентът първо отряза мераците на Джонсън за нови избори, само че след това той съумя да получи поддръжката на лейбъристите, либерал демократите и шотландските националисти за избор преди Коледа – избор, при който консерваторите бяха безапелационен любимец.
Междувременно Лондон настойчиво отхвърляше и съзнателно пропусна периода да предложи собствен еврокомисар, показвайки на всички, че изрично напуща Европейски Съюз.
Напълно съгласно упованията консерваторите реализираха безапелационна победа на изборите на 12 декември, като победиха даже тук-там, считани за бастиони на лейбъристите. Джонсън си обезпечи бленуваното парламентарно болшинство, което да му разреши да приключи Brexit. Премиерът реализира безапелационен успех над огромния си противник Джереми Корбин, който разгласи, че в бъдеще ще се отдръпна от лидерския пост на лейбъристите.
На 20 декември 2019 година, единствено 8 дни след изборите, Борис Джонсън реализира още по-значима победа, откакто съумя да прокара през Народното събрание своя проект за овакантяване на Европейски Съюз и то с изрично болшинство от 124 гласа. Премиерът най-сетне завоюва борбата против Народното събрание. Това откри пътя към Brexit по неговите правила, в унисон с желанията на най-твърдите поддръжници на напускането.
Това ли е същинският завършек на сагата Brexit? Предстои да забележим.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ