Вече 30 г. продължаваме да адаптираме Столична библиотека, за да

Вече 30 година продължаваме да приспособяваме Столична библиотека, с цел да отговорим на потребностите на читателите. Това съобщи в изявление за БГНЕС Ана Анастасова, началник на Отдел „ Краезнание и книжовно завещание " на Столична библиотека.

Столична библиотека през октомври тази година празнува 95-годишния си празник.

През октомври 1928 година тогавашният кмет ген. Владимир Вазов издава нарочна заповед, с която да се сътвори столичен музей с изложба, библиотека, списък и да се пристъпи към организирането на тази толкоз комплицирана конструкция. Цяла година по-късно се прави концепцията за библиотеката.

Тя обикаля доста в София – първо е отпуснато едно помещение, което се е намирало на пл. „ Славейков " 9, по-късно се реалокира на пл. „ Неделя ", по-късно на бул. „ Мария Луиза ", до момента в който през 1941 година не се настанява в едно особено предопределено за нея място на към този момент несъществуващия пл. „ Бански " 3, намиращо се от южната страна на Централната минерална баня, където към този момент стартира действителното създаване на библиотеката, която до тогава се устоя с дарения, с помощ от разнообразни издателства се комплектува нейният фонд.

Кръгът се затваря след доста странствания, когато библиотеката се връща на родното си място – на пл. „ Славейков " 4.

Анастасова, която работи от 46 година в Столична библиотека, описа, че неин пръв организатор е Коста Вълев. „ Библиотеката стартира с едни 5 хиляди тома книги, а в този момент ние разполагаме с 1,2 млн., тъй че виждате какъв дълъг път е извървяла ", означи тя.

На пл. „ Бански " 3 библиотеката е подредена и каталогизирана. Там се откриват музеят на библиотеката и картинната изложба. „ Тържественото разкриване е в действителност доста впечатляващо. Присъствали са и кметът, цялото управление на кметството, доста видни жители ", добави ръководителят на отдел „ Краезнание и книжовно завещание ".

Анастасова акцентира, че се закупува съвсем целият фонд на съветската книжарница, както и фондът, който постъпва с една немска галерия през 1942 година По време на Втората международна война се реализира и една самодейност – предлага се на видни наши публични и културни деятели да предадат краткотрайно библиотеките си, с цел да бъдат непокътнати, след което да им бъдат върнати, само че за сметка на това да се направи някакво малко подаяние.

Сградата е запалена през 1944 година по време на бомбардировките на София, като изгаря целият ѝ фонд, формиран от 40 хиляди доста скъпи книги. Библиотеката на Иван Денкоглу също изгаря по време на тази бомбардировка. „ След войната библиотеката е настанена на ул. „ Славянска " 13, по-късно в постройката на бившето столично кметство на ул. „ Гурко " 1. Там библиотеката претърпява до 1986 година, когато се изнесохме с фантазията постройката да бъде ремонтирана, доустроена и да придобие в действителност един по-съвременен образ ", изясни Анастасова, като уточни, че политическите събития, които настъпват, попречват на това и постройката е била изоставена и полуразрушена.

През 1990 година, по време на Кръглата маса, проф. Михаил Неделчев предлага постройките, в които до тогава са се помещавали градските комитети на Комунистическата партия в другите окръжни градове да бъдат предоставени на библиотеките. „ Не знам дали в другите градове това се случи. При нас се случи. Ние влязохме в тази постройка на пл. „ Славейков " 4, което затвори кръга, прекъсна странстванията на Столична библиотека ", съобщи Анастасова.

Сградата не е строена за библиотека, а за Министерство на благоустройството, публичните здания и пътищата. „ През 1926 година министерството афишира обществен вътрешен конкурс и той е извоюван от Виктория Ангелова Винарова, тогава единствено 24-годишна. Тя не е първата жена проектант в България, само че е най-младата, която печели подобен огромен план ", описа ръководителят на Отдел „ Краезнание и книжовно завещание ".

Първоначално е построена централната част на постройката, в която през днешния ден се обитава Столична библиотека, а през 30-те година на ХХ в. е достроено източното крило от архитектите Йордан Иванов и Сава Овчаров. „ Виждате, постройката извън не е обилна, не е с някакви излишества издигната и декорирана, с изключение на каменните фигури, които са над централния вход на постройката, на мъж и на жена, които символизират архитектурата и строителството ", добави Анастасова, като означи, че дървените порти с дантела от ковано желязо също са доста красиви.

Архитектката Виктория Винарова си е разрешила разсипничество в оформлението на фоайетата в партерната част на постройка, както и на първия етаж – с разноцветните подови мозайки, мраморна обшивка, солидни мраморни колони, стълбище, което е отново с детайли от ковано желязо. „ А светлината се реализира от два витража, които са дело на Харалампи Тачев, създателят на герба на София ", уточни Анастасова и посочи, че те са направени във Виена.

Тя добави, че когато Столична библиотека се нанася тук, постройката е била приспособена за библиотека от един колектив с арх. Славей Гълъбов „ Но, в действителност, към този момент 30 година ние продължаваме да я приспособяваме. Нови пространства се откриват, въобще библиотеката стартира да се развива все по-динамично, тъй като би трябвало да отговорим на потребностите на нашите читатели ", съобщи ръководителят на Отдел „ Краезнание и книжовно завещание ".

Освен книги и библиотекари, които обслужват читателите, Столична библиотека разполага с цифров център, с информативен център, с обособени центрове, в които се показва чуждоезична литература – американски, корейски, с турска читалня, с читалня, в която е събрана англоезична литература, а също и с испанска, португалска и немска, както и с доста деен детски отдел. Столична библиотека има и обособени филиали – на ул. „ Сердика " 1, в кв. „ Студентски ", в кв. „ Овча купел ", в кв. „ Обеля " и в кв. „ Люлин ". „ Изобщо с цялата си активност се стремим да излезем отвън постройката, да отидем измежду хората ", изясни Анастасова и добави, че за 9-та година осъществят самодейността „ Зелени библиотеки " за читателите в другите паркове на София.

Столична библиотека има и доста просветителни стратегии за децата, художествено ателие, провежда и срещи с писатели. „ Всеки четвъртък има среща с разнообразни поети, писатели, настрана показване на книги, съвсем ежемесечно имаме някакви документални просветителни изложения ", сподели още Анастасова.

Читателите на Столична библиотека са близо 86 хиляди души и не престават да се усилват. „ Това, което ни радва, е, че множеството са младежи ", съобщи ръководителят на Отдел „ Краезнание и книжовно завещание ", като акцентира, че имат и много добра издателска активност – книги, които са отдадени на историята на София.

Както във всяка една библиотека, и в Столичната най-четена е художествената литература. Учениците и студентите четат и научна и научно-популярна литература. Детският отдел също се радва на положителни достижения.

Столична библиотека има стратегии за креативно писане, състезания за есе, за разкази, за стихове. „ Всяка година организираме, наблюдавайки нашите читатели какво четат по читателските им картони, празненства, на които дефинираме четец на годината, публицист на годината, най-четена книга, най-търсени заглавия и събираме доста аудитория ", акцентира Анастасова и добави, че се избира и доброволец на годината, защото има доста младежи, които идват да работят като доброволци в Столична библиотека, което също способства за популяризирането ѝ.

Тя означи, че в последните години доста интензивно работят с фонда, отдаден на книжовното завещание, и вследствие на тази активност, са обособени няколко музейни пространства. „ Първото, което направихме, това е кабинетът на министър-председателя Константин Стоилов – едно подаяние, което постъпи през 1990 година Преди две години открихме второто такова пространство – това е библиотеката на Симеон Радев ", описа Анастасова. Тя разкри, че в този момент по план готвят платформа „ Симеон Радев ", която ще бъде цифрово показана на интернет страницата на Столична библиотека, както и че следва да открият и зала с подаяние с книгите на Светослав Минков. Подготовка тече и по представянето на дарението на Кирил Христов, който на смъртното си легло завещава библиотеката му да постъпи тук.

„ Имаме още доста във фонда, тъй че несъмнено това музейно пространство ще пораства, и то е доста потребно, тъй като тук при нас идват възпитаници, изнасят се уроци по история, по литература в тези места, тъй че и това е част от това да срещнем хората с нашия фонд. А пък новите съвременни способи – това са и библиобусът, който обикаля из цяла София и среща читателите от другите квартали с нашата библиотека ", сподели още ръководителят на Отдел „ Краезнание и книжовно завещание ".

В умозаключение Анастасова прикани: „ Елате в библиотеката, с цел да се уверите какъв брой добра е ситуацията, какъв брой разнородни са нашите стратегии и какъв брой доста неща може да научите. " /БГНЕС