От класната стая до дигиталната индустрия: Пътят до успеха на един 31-годишен търновец
Вдъхновяващите истории за триумфа са на всички места към нас и точно те внасят позитивизъм в живота ни. Такава е и историята на Александър Иванов, изпълнителен шеф на цифрова организация. Той е образец за младеж и бизнесмен, който съумява да извърви нелекия път до мястото, където е сега. Със мощ, с воля, с готовност за развиване.
Иванов не е от хората, които се отхвърлят елементарно – тъкмо противоположното. Всички го назовават Даскал Алекс, тъй като съумява да предизвика всеки, до който се допре, да повярва в капацитета си. Пътят му стартира като студент по финанси в Стопанската академия в Свищов, а по-късно става част и от огромната студентска организация AIESEC, където е зам.-председател. Това е стадият от неговия живот, в който той развива лидерските си качества, тъй като за първи път получава опцията да дава отговор за огромен екип от хора, който би трябвало да реализира някакви цели и да даде стойност.
През 2014 година, когато е едвам на 23 години, Александър Иванов става учител в програмата на “Заедно в час ”.
Това беше един ентусиазъм, вътрешно чувство и потребност да дам опция на децата, до които доближавам, да имат ентусиазъм, добър образец и да получат качествено обучение, без значение кои са родителите им, каква е религията им, къде са израснали и така нататък Заради опита, който бях получил до оня миг, и нещата, които бях научил, знаех, че мога да бъда потребен ”, описа той пред Economic.bg.
По думите му учителската специалност го е научила на две фундаментални неща, които и до ден сегашен употребява в практиката си. На първо място, това са мениджърските умения, тъй като съгласно него е едно и също да управляваш класна стая, в която има 20 възпитаници, и компания от 20 индивида.
“Същото е, тъй като и в двата случая хората гонят дружно общи цели, имат задача, би трябвало да са стимулирани. А ти би трябвало да им предоставяш запаси, да идентифицираш лидерски качества ”, сподели той.
Другото качество, което Иванов развива, е прочувствената просветеност. Той твърди, че това качество му оказва помощ да преценя хората и да вижда капацитета в тях.
След като програмата на “Заедно в час ” завършва, Александър има опцията да остане в учебно заведение, само че не го прави. Тогава той си дава обещание, че в никакъв случай повече няма да работи в държавна институция. По думите му просветителната система е структурирана по този начин, че учителите да робуват на административни задания, вместо да се концентрират върху това какво могат да дадат на учениците в класната стая.
Изведнъж се оказа проблем, че не съм попълвал някакви административни документи, които нямат никаква стойност. Не се видя обаче какви планове по " Еразъм+ " завоювах за учебното заведение и новаторското образование, което приложих за това време. Тогава си споделих, че нямам място в институция, която робува на административни канони ”, споделя Иванов.
По думите му в държавните учебни заведения няма кариерен път, в който да растеш.
“В учебните заведения всички са учители и един шеф, който най-вероятно ще е там 25 години. А младежите са амбициозни, те желаят да усещат прогрес, да знаят каква е идната крачка, желаят да имат визия за личностното и професионалното си развиване в дадена организация, а това изцяло липсва в учебните заведения. Т.е. в случай че ти вършиш всичко, което би трябвало, след години, става известно, отново ще си на същото място, по тази причина няма развиване ”, безапелационен е Иванов.
Тогава той си споделя, че би трябвало да продължи да се занимава с обучение на място, където когато си добър ти поставят орден, а когато не си – просто изчезваш. Така попада в SoftUni.
Проактивно се свързах със SoftUni, като им споделих, че имам огромно предпочитание да работя за тях. Тогава те ми дадоха отговор, че имат единствено две свободни позиции – едната е за чистач, а другата за Tech support. Аз не разбирах нито от едното, нито от другото, само че въпреки всичко си споделих, че Tech support би била по-подходящата позиция за мен. Така съумях да вляза в организацията ”, споделя Александър.
Там, за благополучие, той бързо намира негов сътрудник интроверт, който не обича да приказва с хора. Иванов пък не обичал да се занимава с механически неща. Така двамата подписват " тиха договорка " и разменят функциите си, с цел да вършат това, което обичат.
“В SoftUni доста бързо припознаха ентусиазма ми и за интервал от две години минах през три разнообразни позиции, стигайки до учебен шеф. За разлика от държавното учебно заведение, тук имах строеж в кариерата ”, сподели Иванов.
Към момента той е преподавател, като припознава за своя задача това да въодушевява от ден на ден студенти да работят с цифровите принадлежности и канали, които са сегашното и бъдещето, и дават доста благини.
Дигиталният свят дава голямо предимство и невероятни благоприятни условия на всеки един човек, без значение нишата, промишлеността и упоритостта ”, сподели още той.
Впоследствие Александър Иванов основава и собствен личен бизнес – компанията за цифров маркетинг CreateX Digital Agency, която сега работи със 70 клиенти от България и чужбина. Според него страната ни е комфортна бизнес дестинация, тъй като тук има доста " бели полета " – редица благоприятни условия и модели, които към този момент са приложени в чужбина, само че не са правени в България.
Затова ние просто можем да вземем положителни практики и да бъдем иноватори на наша територия. Българският бизнес от ден на ден се отваря към това да цифровизира процесите и връзката си. Това за нашата промишленост е основно, тъй като ни дава опция да растем с нашите клиенти ", изясни Иванов.
По думите му формулата за сполучлива кариера е амалгама от пристрастеност и рационалност в специалността.
“Трябва безпределно доста да обичаш това, което правиш. Истински да се вълнуваш, да ти е забавно, да си любопитен за всяка една иновация, която можеш да внедриш в бизнеса си. Понякога има моменти, в които логиката не е задоволителна, с цел да обоснове обстоятелството за какво правиш толкоз доста, тогава идва любовта и пристрастеността ”, сподели още той.
От години насам Александър Иванов развива и сдружението “Дигитален Търновград ”. Той твърди, че във Велико Търново има доста капацитет – централно разположение, три университета, доста младежи и прелестни условия за развъждане на деца.
За страдание обаче, когато става въпрос за бизнес или кариерно развиване, нещата въобще не са розови. Затова и нашата задача е да окрилим хората във Велико Търново, да им дадем достъп до обучение, до благоприятни условия, контакти и вдъхновяващи образци за кариера в цифровата промишленост. По този метод ще има и повече работни места в града. Надяваме се с тази самодейност да вдъхновим и други по-малки градове, които са прелестни за живот ”, съобщи Иванов.
По думите му има доста хора, които желаят да останат във Велико Търново, само че са принудени да отидат да живеят в София или различен огромен град единствено тъй като препитанието и кариерното им развиване го изисква.
Едно от последните неща, с които следва да се захване Александър Иванов през месец март, е менторството му в Mentor the Young. По думите му всеки един младеж има потребност от някой, който да го направлява и да му демонстрира пътя.
“Това да имаш образец, да имаш подготвена пътека, която ти по собствен метод да префасонираш, е извънредно скъпо. Това може да помогне на всеки един младеж да не се лута, а по-скоро да бъде ориентиран и вдъхновен да реализира фантазията си ”, съобщи Иванов.
Менторите са хора, които са минали по избран път, бъркали са и в този момент дестилират опита си, с цел да го предадат на идващото потомство. Това просто е красиво ”, безапелационен е той.
Той поучава младежите да не се помиряват със мощните на деня и с това, което сега е съвременно. По думите му те би трябвало да си разрешат да чуят вътрешния си глас и да схванат коя за тях е мечтаната специалност.
“На второ място, младежите би трябвало да бъдат доста сериозни и деликатни какви хора позволяват до себе си, с цел да могат сполучливо да се синхронизират с тях откъм вярвания и разбирания. На трето място, те би трябвало да се концентрират върху пристрастеността си, да губят визия за времето, тъй като обожават това, което вършат ”, твърди Иванов.
Според него измежду значимите умения, които човек би трябвало да има, са сполучлива връзка – да можеш да вербализираш мислите си по един спретнат и въодушевяващ метод.
Важно е хората да са проведени и подредени, с цел да могат да ръководят времето и дилемите си, да приоритизират. Освен това човек би трябвало да може да построява дълготрайни, устойчиви връзки с основни хора ”, добави той.
Зад триумфа на всеки човек неизбежно стои богата ценностна система, по този начин е и при Александър.
“Аз обичам хората, това ми оказва помощ на всяко едно равнище, по този начин церя себе си и ставам по-търпелив. Затова бих се радвал да обработвам емпатията у хората към мен. Освен това владея устойчива упоритост – когато имам дадена цел, тя е като излята в бетон, по този начин реализирам резултати. Да не забравяме и възприятието за комизъм – то е това, което олекотява живота и дава глътка въздух в всекидневието ”, заключи Александър Иванов.
Иванов не е от хората, които се отхвърлят елементарно – тъкмо противоположното. Всички го назовават Даскал Алекс, тъй като съумява да предизвика всеки, до който се допре, да повярва в капацитета си. Пътят му стартира като студент по финанси в Стопанската академия в Свищов, а по-късно става част и от огромната студентска организация AIESEC, където е зам.-председател. Това е стадият от неговия живот, в който той развива лидерските си качества, тъй като за първи път получава опцията да дава отговор за огромен екип от хора, който би трябвало да реализира някакви цели и да даде стойност.
През 2014 година, когато е едвам на 23 години, Александър Иванов става учител в програмата на “Заедно в час ”.
Това беше един ентусиазъм, вътрешно чувство и потребност да дам опция на децата, до които доближавам, да имат ентусиазъм, добър образец и да получат качествено обучение, без значение кои са родителите им, каква е религията им, къде са израснали и така нататък Заради опита, който бях получил до оня миг, и нещата, които бях научил, знаех, че мога да бъда потребен ”, описа той пред Economic.bg.
По думите му учителската специалност го е научила на две фундаментални неща, които и до ден сегашен употребява в практиката си. На първо място, това са мениджърските умения, тъй като съгласно него е едно и също да управляваш класна стая, в която има 20 възпитаници, и компания от 20 индивида.
“Същото е, тъй като и в двата случая хората гонят дружно общи цели, имат задача, би трябвало да са стимулирани. А ти би трябвало да им предоставяш запаси, да идентифицираш лидерски качества ”, сподели той.
Другото качество, което Иванов развива, е прочувствената просветеност. Той твърди, че това качество му оказва помощ да преценя хората и да вижда капацитета в тях.
След като програмата на “Заедно в час ” завършва, Александър има опцията да остане в учебно заведение, само че не го прави. Тогава той си дава обещание, че в никакъв случай повече няма да работи в държавна институция. По думите му просветителната система е структурирана по този начин, че учителите да робуват на административни задания, вместо да се концентрират върху това какво могат да дадат на учениците в класната стая.
Изведнъж се оказа проблем, че не съм попълвал някакви административни документи, които нямат никаква стойност. Не се видя обаче какви планове по " Еразъм+ " завоювах за учебното заведение и новаторското образование, което приложих за това време. Тогава си споделих, че нямам място в институция, която робува на административни канони ”, споделя Иванов.
По думите му в държавните учебни заведения няма кариерен път, в който да растеш.
“В учебните заведения всички са учители и един шеф, който най-вероятно ще е там 25 години. А младежите са амбициозни, те желаят да усещат прогрес, да знаят каква е идната крачка, желаят да имат визия за личностното и професионалното си развиване в дадена организация, а това изцяло липсва в учебните заведения. Т.е. в случай че ти вършиш всичко, което би трябвало, след години, става известно, отново ще си на същото място, по тази причина няма развиване ”, безапелационен е Иванов.
Тогава той си споделя, че би трябвало да продължи да се занимава с обучение на място, където когато си добър ти поставят орден, а когато не си – просто изчезваш. Така попада в SoftUni.
Проактивно се свързах със SoftUni, като им споделих, че имам огромно предпочитание да работя за тях. Тогава те ми дадоха отговор, че имат единствено две свободни позиции – едната е за чистач, а другата за Tech support. Аз не разбирах нито от едното, нито от другото, само че въпреки всичко си споделих, че Tech support би била по-подходящата позиция за мен. Така съумях да вляза в организацията ”, споделя Александър.
Там, за благополучие, той бързо намира негов сътрудник интроверт, който не обича да приказва с хора. Иванов пък не обичал да се занимава с механически неща. Така двамата подписват " тиха договорка " и разменят функциите си, с цел да вършат това, което обичат.
“В SoftUni доста бързо припознаха ентусиазма ми и за интервал от две години минах през три разнообразни позиции, стигайки до учебен шеф. За разлика от държавното учебно заведение, тук имах строеж в кариерата ”, сподели Иванов.
Към момента той е преподавател, като припознава за своя задача това да въодушевява от ден на ден студенти да работят с цифровите принадлежности и канали, които са сегашното и бъдещето, и дават доста благини.
Дигиталният свят дава голямо предимство и невероятни благоприятни условия на всеки един човек, без значение нишата, промишлеността и упоритостта ”, сподели още той.
Впоследствие Александър Иванов основава и собствен личен бизнес – компанията за цифров маркетинг CreateX Digital Agency, която сега работи със 70 клиенти от България и чужбина. Според него страната ни е комфортна бизнес дестинация, тъй като тук има доста " бели полета " – редица благоприятни условия и модели, които към този момент са приложени в чужбина, само че не са правени в България.
Затова ние просто можем да вземем положителни практики и да бъдем иноватори на наша територия. Българският бизнес от ден на ден се отваря към това да цифровизира процесите и връзката си. Това за нашата промишленост е основно, тъй като ни дава опция да растем с нашите клиенти ", изясни Иванов.
По думите му формулата за сполучлива кариера е амалгама от пристрастеност и рационалност в специалността.
“Трябва безпределно доста да обичаш това, което правиш. Истински да се вълнуваш, да ти е забавно, да си любопитен за всяка една иновация, която можеш да внедриш в бизнеса си. Понякога има моменти, в които логиката не е задоволителна, с цел да обоснове обстоятелството за какво правиш толкоз доста, тогава идва любовта и пристрастеността ”, сподели още той.
От години насам Александър Иванов развива и сдружението “Дигитален Търновград ”. Той твърди, че във Велико Търново има доста капацитет – централно разположение, три университета, доста младежи и прелестни условия за развъждане на деца.
За страдание обаче, когато става въпрос за бизнес или кариерно развиване, нещата въобще не са розови. Затова и нашата задача е да окрилим хората във Велико Търново, да им дадем достъп до обучение, до благоприятни условия, контакти и вдъхновяващи образци за кариера в цифровата промишленост. По този метод ще има и повече работни места в града. Надяваме се с тази самодейност да вдъхновим и други по-малки градове, които са прелестни за живот ”, съобщи Иванов.
По думите му има доста хора, които желаят да останат във Велико Търново, само че са принудени да отидат да живеят в София или различен огромен град единствено тъй като препитанието и кариерното им развиване го изисква.
Едно от последните неща, с които следва да се захване Александър Иванов през месец март, е менторството му в Mentor the Young. По думите му всеки един младеж има потребност от някой, който да го направлява и да му демонстрира пътя.
“Това да имаш образец, да имаш подготвена пътека, която ти по собствен метод да префасонираш, е извънредно скъпо. Това може да помогне на всеки един младеж да не се лута, а по-скоро да бъде ориентиран и вдъхновен да реализира фантазията си ”, съобщи Иванов.
Менторите са хора, които са минали по избран път, бъркали са и в този момент дестилират опита си, с цел да го предадат на идващото потомство. Това просто е красиво ”, безапелационен е той.
Той поучава младежите да не се помиряват със мощните на деня и с това, което сега е съвременно. По думите му те би трябвало да си разрешат да чуят вътрешния си глас и да схванат коя за тях е мечтаната специалност.
“На второ място, младежите би трябвало да бъдат доста сериозни и деликатни какви хора позволяват до себе си, с цел да могат сполучливо да се синхронизират с тях откъм вярвания и разбирания. На трето място, те би трябвало да се концентрират върху пристрастеността си, да губят визия за времето, тъй като обожават това, което вършат ”, твърди Иванов.
Според него измежду значимите умения, които човек би трябвало да има, са сполучлива връзка – да можеш да вербализираш мислите си по един спретнат и въодушевяващ метод.
Важно е хората да са проведени и подредени, с цел да могат да ръководят времето и дилемите си, да приоритизират. Освен това човек би трябвало да може да построява дълготрайни, устойчиви връзки с основни хора ”, добави той.
Зад триумфа на всеки човек неизбежно стои богата ценностна система, по този начин е и при Александър.
“Аз обичам хората, това ми оказва помощ на всяко едно равнище, по този начин церя себе си и ставам по-търпелив. Затова бих се радвал да обработвам емпатията у хората към мен. Освен това владея устойчива упоритост – когато имам дадена цел, тя е като излята в бетон, по този начин реализирам резултати. Да не забравяме и възприятието за комизъм – то е това, което олекотява живота и дава глътка въздух в всекидневието ”, заключи Александър Иванов.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ