Този млад български цигулар печели награда след награда
Вдъхновени истории Този млад български цигулар печели премия след премия Мартин Зайранов, за който музиката е метод на живот 
4 декември 2019, 08:45 
Източник: Фото заем: Мира Арнаудова
„ Преди да се научи да написа, детето рисува. Преди да се научи да приказва – то пее “.
Така стартира диалога ни с Георги Зайранов, който е татко на две в действителност невероятни момчета -Мартин и Александър.
Той си спомня преход в планината, когато Мартин е на към 4 годишен. Тогава фамилията би трябвало да премине през сектор, посипан с коприва, която може да опари дребното момче. Бащата го прегръща, само че откакто минават рисковата зона, детето изтичва и се връща, с цел да я премине още веднъж, само че този път – самичък.
„ Какъвто е в живота, подобен е и в музиката. Екстремен. “ Това споделя Георги Зайнаров за сина си, Мартин, който показва България на редица интернационалните състезания, а виртуозните му осъществявания на цигулка не стопират да очароват света.
Как обаче се реализират триумфите в музиката, освен това в света на класическите музиканти, където прецизността в осъществяването е безкомпромисна, а без страст, осъществяването е лишено от ентусиазъм?
За всичко това пред Вдъхновените и Vesti.bg описват младият български цигулар Мартин Зайранов и татко му – Георги.
Мартин е от семейство на музиканти. Родителите, както и бабите и дядовците му се занимават с музика. За него наподобява напълно естествено да направи точно този избор в живота, въпреки че родителите не били напълно уверени, че точно Мартин и брат му – Александър ще се занимават с това.
Георги си спомня, че двете момчета са доста буйни и постоянно имат някоя пакост в репертоара си, с която могат да извърнат къщата с краката нагоре. Въпреки това, майката и бащата желаят да им дадат музикална просвета и първоначално ги срещат с пианото и тромпета. Когато обаче попада в учебно заведение, Мартин вижда цигулка и инстинктът му го насочва към нея.
Тогава той надали допуска, че цигулката му ще печели редица награди и ще стигне до Хирошима, където ще се трансформира в част от възпоменанието на толкоз доста почтени жертви.
Талантът на момчето обаче се демонстрира още на първия конкурс, на който се явява. Когато е едвам на 8-годишна възраст, той получава изключителна премия на състезанието „ Светослав Обретенов “. Той обаче не споделя, че е по-добър от другите, а че просто доста обича музиката.
Това потвърждават и ежедневните подготовки, които след практиката с педагози, не престават 2-3 часа с родителите. В годините и доста педагози оказват помощ на Мартин да развие гения си - Евгения Паскова в НУИ „ Добри Христов”, гр. Варна, както и професор Марио Хосен от Нов български университет.
„ Още през цялото време цигулката ми беше забавна. Колкото повече свирех, толкоз повече ми харесваше “, споделя момчето и добавя, че за него сложните творби са като висок връх, който би трябвало да покори.
Мартин, с изключение на обожател на класическата музика, е буен фен на рисковите спортове.
„ При Мартин водещ е хъсът “, споделя татко му и добавя: „ Колкото е по-трудно, толкоз повече се надъхва . Като свири, го правия по същия метод, по който да вземем за пример кара сноуборд. “
Георги обаче признава, че за него като родител един от най-вълнуващите моменти е да види по какъв начин по време на осъществяване на сина му, публиката се вълнува същински, със сълзи. Както последно се е случило в родната Варна по време на концерт в Художествената изложба на града. Георги споделя още, че за един родител е доста мъчно да гледа детето си по време на конкурс. Преживява всичко тежко и избира концертите, когато в действителност може да се наслаждения на осъществяванията на сина си.
„ Всеки конкурс има правила, които би трябвало да се съблюдават “, коментира Мартин и добавя: „ По време на концерт можеш да си по-освободен. “
Правилата на състезанията обаче очевидно не плашат Мартин, който съумява да впечатли журито нееднократно.
След като печели конкурс сред студенти от университета във Виена, където той следва, Мартин е определен да бъде един от двамата инструменталисти от неговото образователно заведение, които да свирят на възпоменателната гала в Хирошима, в респект на жертвите на атомната бомба.
Това обаче не е първото посещаване на Мартин в Страната на изгряващото слънце. Преди това той е в Токио, където е финалист на интернационалния конкурс „ Евроазия”.
Мечтите на Мартин са свързани с концертиране в огромните зали като „ Музикферайн”, „ Роял Албърт Хол “ или „ Карнеги Хол “.
„ Искам да се занимавам с класика, само че да изградя личен жанр, да се отлича “, споделя още момчето и добавя какво му е дала музиката: „ Музиката ми е дала метод да изразя себе си пред аудитория. Когато човек е квалифициран и излезе на сцената, музиката дава отказ на възприятията ти “, споделя още Мартин и добавя: „ Музиката ме научи на дисциплинираност, че би трябвало да съм безрезервен, че би трябвало да съм доста акуратен. “
Една от най-ценните награди за Мартин е първото място от влиятелния конкурс "Анри Марто " в Лихтенберг, Германия, където той получава цигулката, на която свири сега. Тя е майсторска цигулка Джовани Паоло Маджини. (копие на цигулката на френския инструменталист и композитор Анри Марто). Скоро ще би трябвало да я върне, тъй като премията се дава за период от 3 години и признава: „ Изграждаш прочувствена връзка с цигулката. За мен тя е като човек, за който би трябвало да се поставят доста специфични грижи, тъй че когато излезете дружно на сцената, тя да ти помогне и да те слуша . “
Мартин е в България замалко. Той следва във Виена - в „ Университета по музика и театрални изкуства ”, в класа по цигулка на професор Антон Сороков, който е и Първи концерт-майстор на Виенския симфоничен оркестър
В неделя Мартин завоюва втора премия на състезанието „ Васко Абаджиев “. Но наградата не е мотив за отмора, даже в противен случай. За него следващата премия значи единствено едно – още повече работа. Очакват го два състезанието: един в Полша и по-късно – Германия.
Самият той не знае какъв брой надалеч ще го води музиката. Едно обаче е несъмнено. Че музиката на младия цигулар, който показва България пред света, води публиката, която го слуша на място, където хубостта може да те направи по-добър.
4 декември 2019, 08:45 Източник: Фото заем: Мира Арнаудова „ Преди да се научи да написа, детето рисува. Преди да се научи да приказва – то пее “.
Така стартира диалога ни с Георги Зайранов, който е татко на две в действителност невероятни момчета -Мартин и Александър.
Той си спомня преход в планината, когато Мартин е на към 4 годишен. Тогава фамилията би трябвало да премине през сектор, посипан с коприва, която може да опари дребното момче. Бащата го прегръща, само че откакто минават рисковата зона, детето изтичва и се връща, с цел да я премине още веднъж, само че този път – самичък.
„ Какъвто е в живота, подобен е и в музиката. Екстремен. “ Това споделя Георги Зайнаров за сина си, Мартин, който показва България на редица интернационалните състезания, а виртуозните му осъществявания на цигулка не стопират да очароват света.
Как обаче се реализират триумфите в музиката, освен това в света на класическите музиканти, където прецизността в осъществяването е безкомпромисна, а без страст, осъществяването е лишено от ентусиазъм?
За всичко това пред Вдъхновените и Vesti.bg описват младият български цигулар Мартин Зайранов и татко му – Георги.
Мартин е от семейство на музиканти. Родителите, както и бабите и дядовците му се занимават с музика. За него наподобява напълно естествено да направи точно този избор в живота, въпреки че родителите не били напълно уверени, че точно Мартин и брат му – Александър ще се занимават с това.
Георги си спомня, че двете момчета са доста буйни и постоянно имат някоя пакост в репертоара си, с която могат да извърнат къщата с краката нагоре. Въпреки това, майката и бащата желаят да им дадат музикална просвета и първоначално ги срещат с пианото и тромпета. Когато обаче попада в учебно заведение, Мартин вижда цигулка и инстинктът му го насочва към нея.
Тогава той надали допуска, че цигулката му ще печели редица награди и ще стигне до Хирошима, където ще се трансформира в част от възпоменанието на толкоз доста почтени жертви.
Талантът на момчето обаче се демонстрира още на първия конкурс, на който се явява. Когато е едвам на 8-годишна възраст, той получава изключителна премия на състезанието „ Светослав Обретенов “. Той обаче не споделя, че е по-добър от другите, а че просто доста обича музиката.
Това потвърждават и ежедневните подготовки, които след практиката с педагози, не престават 2-3 часа с родителите. В годините и доста педагози оказват помощ на Мартин да развие гения си - Евгения Паскова в НУИ „ Добри Христов”, гр. Варна, както и професор Марио Хосен от Нов български университет.
„ Още през цялото време цигулката ми беше забавна. Колкото повече свирех, толкоз повече ми харесваше “, споделя момчето и добавя, че за него сложните творби са като висок връх, който би трябвало да покори.
Мартин, с изключение на обожател на класическата музика, е буен фен на рисковите спортове.
„ При Мартин водещ е хъсът “, споделя татко му и добавя: „ Колкото е по-трудно, толкоз повече се надъхва . Като свири, го правия по същия метод, по който да вземем за пример кара сноуборд. “
Георги обаче признава, че за него като родител един от най-вълнуващите моменти е да види по какъв начин по време на осъществяване на сина му, публиката се вълнува същински, със сълзи. Както последно се е случило в родната Варна по време на концерт в Художествената изложба на града. Георги споделя още, че за един родител е доста мъчно да гледа детето си по време на конкурс. Преживява всичко тежко и избира концертите, когато в действителност може да се наслаждения на осъществяванията на сина си.
„ Всеки конкурс има правила, които би трябвало да се съблюдават “, коментира Мартин и добавя: „ По време на концерт можеш да си по-освободен. “
Правилата на състезанията обаче очевидно не плашат Мартин, който съумява да впечатли журито нееднократно.
След като печели конкурс сред студенти от университета във Виена, където той следва, Мартин е определен да бъде един от двамата инструменталисти от неговото образователно заведение, които да свирят на възпоменателната гала в Хирошима, в респект на жертвите на атомната бомба.
Това обаче не е първото посещаване на Мартин в Страната на изгряващото слънце. Преди това той е в Токио, където е финалист на интернационалния конкурс „ Евроазия”.
Мечтите на Мартин са свързани с концертиране в огромните зали като „ Музикферайн”, „ Роял Албърт Хол “ или „ Карнеги Хол “.
„ Искам да се занимавам с класика, само че да изградя личен жанр, да се отлича “, споделя още момчето и добавя какво му е дала музиката: „ Музиката ми е дала метод да изразя себе си пред аудитория. Когато човек е квалифициран и излезе на сцената, музиката дава отказ на възприятията ти “, споделя още Мартин и добавя: „ Музиката ме научи на дисциплинираност, че би трябвало да съм безрезервен, че би трябвало да съм доста акуратен. “
Една от най-ценните награди за Мартин е първото място от влиятелния конкурс "Анри Марто " в Лихтенберг, Германия, където той получава цигулката, на която свири сега. Тя е майсторска цигулка Джовани Паоло Маджини. (копие на цигулката на френския инструменталист и композитор Анри Марто). Скоро ще би трябвало да я върне, тъй като премията се дава за период от 3 години и признава: „ Изграждаш прочувствена връзка с цигулката. За мен тя е като човек, за който би трябвало да се поставят доста специфични грижи, тъй че когато излезете дружно на сцената, тя да ти помогне и да те слуша . “
Мартин е в България замалко. Той следва във Виена - в „ Университета по музика и театрални изкуства ”, в класа по цигулка на професор Антон Сороков, който е и Първи концерт-майстор на Виенския симфоничен оркестър
В неделя Мартин завоюва втора премия на състезанието „ Васко Абаджиев “. Но наградата не е мотив за отмора, даже в противен случай. За него следващата премия значи единствено едно – още повече работа. Очакват го два състезанието: един в Полша и по-късно – Германия.
Самият той не знае какъв брой надалеч ще го води музиката. Едно обаче е несъмнено. Че музиката на младия цигулар, който показва България пред света, води публиката, която го слуша на място, където хубостта може да те направи по-добър.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ