Спасените: историята и българските евреи
Вдъхновени истории Спасените: историята и българските евреи На 10 март си спомняме за една паметна дата в историята ни 
10 март 2020, 06:38 
Смелост: тази българка избира да стане доктор на Антарктида
Българките, които ни въодушевяват
КАМЕРА! РАБОТИ! Снимки от обичаните български филми
Знаменитият цигулар Ара Маликян: България е специфична за мен
Преродена. Ванеса, която се изправи против анорексията
На Шипка е положен първият камък на българската независимост
Тази постройка в София има късмет за втори живот
3D кола, къща и човешки стави: бъдещето идва в София
отината е 1943, а лудостта на Втората международна война продължава да сее съсипия из Европа. Концентрационните лагери, измежду които Аушвиц, Майданек и Треблина са смъртна присъда за всички, попаднали там.
Именно в Треблинка би трябвало да бъдат депортирани българските евреи. Влакът е трябвало да бъде композиран в Пловдив.
С невижданата опозиция на нравствен, интелектуален и политически хайлайф, страната не позволява евреите с българско поданство да отпътуват към сигурна гибел.
"На релсите ще легна, в случай че и един човек от вас напусне Пловдив. "
На 10 март България отбелязва Деня на Холокоста и в всички ние си спомняме за българите, които не разрешават зверствата на войната да замъглят хуманността. Един от тези хора е пловдивският митрополит Кирил.
В града под тепетата, на територията на еврейското учебно заведение е събрана и еврейската общественост.
Същият ден на всички е подредено да си подготвят по една торбичка багаж на всеки и да отиват там.
Повечето въобще нямат визия къде ще бъдат изпратени, някои считат, че просто ги изселват. Уплашени от незнайното, българските евреи не знаят какво ще се случи с живота им от този миг нататък.
Тогава митрополит Кирил (който по-късно става и патриарх), отива при тях им им споделя основните думи: "На релсите ще легна, в случай че и един човек от вас напусне Пловдив. "
Закон за отбрана на нацията
През 1941 година в действие влиза "Закон за отбрана на нацията ", който лимитира мощно правата на еврейската общественост: постановат им се спомагателни налози, не се разрешава да подписват брак с лица от български генезис, достъпът до обучение е стеснен (т. нар. "еврейска квота ").
Още по време на правенето си, от 1940 година този текст провокира отвращение - за дни са изпратени 40 протестни телеграми. Водещи интелектуалци, измежду които Елин Пелин, Стилиян Чилингиров, Елисавета Багряна, Младен Исаев, подписват отворено писмо. Те считат, че този закон може да запише "най-черната страница в нашата най-нова история ".
Митрополит Кирил също дава своето мнение по проблема: "Ние сме християни и като архиереи на св. Българска черква не можем да не стоим на почвата на св. Евангелие и Христовото обучение за равностойност на всички индивиди пред Господа, без оглед на генезис, раса и просвета. Следователно, би трябвало да се застъпим за евреите, първо за християните, а също по този начин и за нехристияните ".
Въпрос на морал
След като излиза наяве, че натискът върху България няма да бъде отслабен, следва готовност на всички механизми, с които може да се противодейства на тази същинска мсъртна присъда.
Митрополит Кирил споделя следното в свое изявление измежду архиереите:
„ За Църквата еврейският въпрос е и честен. Няма сигурност без морал. Не е трайна оная сигурност, която не почива на морала. Тъй че еврейският въпрос би трябвало да бъде освен въпрос на сигурност, а и на морал ".
Евангелските църкви също оказват помощ. Пастори в София покръстват стотици хора, с цел да могат да спасят хората от еврейски генезис под предлог, че са християни.
Софийският митрополит Стефан даже кани основния равин в дома си - жест, който недвусмислено демонстрира отношението на към общността в този сложен миг.
Към съпротивата на религиозните общности и интелектуалците се включват и народни представители, а също по този начин и представители на разнообразни професионални класи.
В остро протестно писмо Димитър Пешев, който е подпредседател на Народното събрание от 1940 година, дружно с още 43-ма народни представители, се изричат срещу депортацията. След това Богдан Филов подрежда Пешев да бъде свален от поста му.
Въпреки този акт, в Народното събрание стартират полемики по въпроса за депортациите - което на процедура стартира да ги осуетява.
Междувременно, цар Борис III също показва пред съдружниците от нацистка Германия разнообразни причини, с които изяснява за какво България не може да депортира евреите си - част от доводите са, че те са нужни за градежи на пътища в България.
Въпреки големия напън, който идва от страна на Германия за България по "окончателното решение на еврейския въпрос " и последвалите още няколко опита за депортация на евреите с българско поданство, изпращането им в Треблинка е осуетено.
За страдание, не такава е ориста на близо над 11 000 евреи от по този начин натрчените "Нови земи ", които намират гибелта си в концентрационните лагери.
Когато войната завършва
Съдбата на част от спасителите обаче остава нелека след края на войната, когато политическият режим е заменен.
Народният съд не подминава и 44-мата народни представители, написали острото писмо до Филов. Те са приети за отговорни по обвиняване във фашистка активност, като някои са наказани на гибел, а други би трябвало да излежават присъдите си в Белене.
Един от изпратените там е и Димитър Пешев, основател на писмото до Богдан Филов. Той е освободен 13 месеца по-късно.
Спасените от духовния, интелектуалния и политическия хайлайф на нацията обаче демонстрират, че още от времето на Българското възобновление, най-големите победи на българите са успехите на духа.
10 март 2020, 06:38 Смелост: тази българка избира да стане доктор на Антарктида
Българките, които ни въодушевяват
КАМЕРА! РАБОТИ! Снимки от обичаните български филми
Знаменитият цигулар Ара Маликян: България е специфична за мен
Преродена. Ванеса, която се изправи против анорексията
На Шипка е положен първият камък на българската независимост
Тази постройка в София има късмет за втори живот
3D кола, къща и човешки стави: бъдещето идва в София
отината е 1943, а лудостта на Втората международна война продължава да сее съсипия из Европа. Концентрационните лагери, измежду които Аушвиц, Майданек и Треблина са смъртна присъда за всички, попаднали там.
Именно в Треблинка би трябвало да бъдат депортирани българските евреи. Влакът е трябвало да бъде композиран в Пловдив.
С невижданата опозиция на нравствен, интелектуален и политически хайлайф, страната не позволява евреите с българско поданство да отпътуват към сигурна гибел.
"На релсите ще легна, в случай че и един човек от вас напусне Пловдив. "
На 10 март България отбелязва Деня на Холокоста и в всички ние си спомняме за българите, които не разрешават зверствата на войната да замъглят хуманността. Един от тези хора е пловдивският митрополит Кирил.
В града под тепетата, на територията на еврейското учебно заведение е събрана и еврейската общественост.
Същият ден на всички е подредено да си подготвят по една торбичка багаж на всеки и да отиват там.
Повечето въобще нямат визия къде ще бъдат изпратени, някои считат, че просто ги изселват. Уплашени от незнайното, българските евреи не знаят какво ще се случи с живота им от този миг нататък.
Тогава митрополит Кирил (който по-късно става и патриарх), отива при тях им им споделя основните думи: "На релсите ще легна, в случай че и един човек от вас напусне Пловдив. "
Закон за отбрана на нацията
През 1941 година в действие влиза "Закон за отбрана на нацията ", който лимитира мощно правата на еврейската общественост: постановат им се спомагателни налози, не се разрешава да подписват брак с лица от български генезис, достъпът до обучение е стеснен (т. нар. "еврейска квота ").
Още по време на правенето си, от 1940 година този текст провокира отвращение - за дни са изпратени 40 протестни телеграми. Водещи интелектуалци, измежду които Елин Пелин, Стилиян Чилингиров, Елисавета Багряна, Младен Исаев, подписват отворено писмо. Те считат, че този закон може да запише "най-черната страница в нашата най-нова история ".
Митрополит Кирил също дава своето мнение по проблема: "Ние сме християни и като архиереи на св. Българска черква не можем да не стоим на почвата на св. Евангелие и Христовото обучение за равностойност на всички индивиди пред Господа, без оглед на генезис, раса и просвета. Следователно, би трябвало да се застъпим за евреите, първо за християните, а също по този начин и за нехристияните ".
Въпрос на морал
След като излиза наяве, че натискът върху България няма да бъде отслабен, следва готовност на всички механизми, с които може да се противодейства на тази същинска мсъртна присъда.
Митрополит Кирил споделя следното в свое изявление измежду архиереите:
„ За Църквата еврейският въпрос е и честен. Няма сигурност без морал. Не е трайна оная сигурност, която не почива на морала. Тъй че еврейският въпрос би трябвало да бъде освен въпрос на сигурност, а и на морал ".
Евангелските църкви също оказват помощ. Пастори в София покръстват стотици хора, с цел да могат да спасят хората от еврейски генезис под предлог, че са християни.
Софийският митрополит Стефан даже кани основния равин в дома си - жест, който недвусмислено демонстрира отношението на към общността в този сложен миг.
Към съпротивата на религиозните общности и интелектуалците се включват и народни представители, а също по този начин и представители на разнообразни професионални класи.
В остро протестно писмо Димитър Пешев, който е подпредседател на Народното събрание от 1940 година, дружно с още 43-ма народни представители, се изричат срещу депортацията. След това Богдан Филов подрежда Пешев да бъде свален от поста му.
Въпреки този акт, в Народното събрание стартират полемики по въпроса за депортациите - което на процедура стартира да ги осуетява.
Междувременно, цар Борис III също показва пред съдружниците от нацистка Германия разнообразни причини, с които изяснява за какво България не може да депортира евреите си - част от доводите са, че те са нужни за градежи на пътища в България.
Въпреки големия напън, който идва от страна на Германия за България по "окончателното решение на еврейския въпрос " и последвалите още няколко опита за депортация на евреите с българско поданство, изпращането им в Треблинка е осуетено.
За страдание, не такава е ориста на близо над 11 000 евреи от по този начин натрчените "Нови земи ", които намират гибелта си в концентрационните лагери.
Когато войната завършва
Съдбата на част от спасителите обаче остава нелека след края на войната, когато политическият режим е заменен.
Народният съд не подминава и 44-мата народни представители, написали острото писмо до Филов. Те са приети за отговорни по обвиняване във фашистка активност, като някои са наказани на гибел, а други би трябвало да излежават присъдите си в Белене.
Един от изпратените там е и Димитър Пешев, основател на писмото до Богдан Филов. Той е освободен 13 месеца по-късно.
Спасените от духовния, интелектуалния и политическия хайлайф на нацията обаче демонстрират, че още от времето на Българското възобновление, най-големите победи на българите са успехите на духа.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ