От Филиповци до чина в училище – Ирина, която не спира да се доказва
Вдъхновени истории От Филиповци до чина в учебно заведение – Ирина, която не стопира да се потвърждава Историята на една жена, която преследва фантазията си 
16 януари 2020, 07:29 
От Филиповци до чина в учебно заведение – Ирина, която не стопира да се потвърждава
Актоьр в Съединени американски щати и модел в Азия - Мони Демиров
Как в София можете да застанете с главата надолу (ВИДЕО)
Дигиталните революционери на Куба
Какви са изгодите от медитацията (ВИДЕО)
Българска акушерка: " В очите на майката има всичко "
Отиде си огромният бранител на животните - Хели Дунглер
Момчето, което избира морето. И Военноморските сили
заран тя е хигиенистка. По обед към този момент обикаля квартала и убеждава родителите, че децата им би трябвало да посещават учебно заведение. И съумява: води и връща малчуганите до класните стаи, работи като помощник обществени действия.
Вечерта, Ирина оставя работата и фамилията зад тила си и става ученичка. В момента тя приключва образованието си, което е оставила преди години.
Днес, тя осъзнава какъв брой е значимо то – и нищо не може да застане на пътя й, с цел да сбъдне огромната фантазия: сполучливо довеждане докрай на 12 клас.
Ирина подписва ранен брак: когато е едвам на 16-годишна възраст. Тогава двамата със брачна половинка й преценят, че няма потребност тя да продължи образованието си. Макар да е щастлива в персонален проект, Ирина би трябвало да изостави една от фантазиите си, а точно – да стане детска учителка.
Времето минава, а Ирина схваща, че образованието й липсва. Не единствено на нея, само че и на брачна половинка й. Пред тях се появява непредвидена компликация, той не може да има шофьорска брошура без тапия.
„ След като аз го записах да приключи 8 клас с цел да си изкара брошура, тъй като аз имах, лека-полека той стартира да осъзнава какъв брой е значимо образованието “, спомня си Ирина.
Децата им също порастват, по този начин огромната щерка на Ирина приключва главното обучение и записва приблизително. Междувременно, Ирина към този момент е почнала работа за фондация „ Хесед “, организация, която се занимава с решение на две от главните провокации пред ромската общественост – обучение и намиране на работа.
Моментът за нея е решителен, тя счита, че е пристигнал моментът на дневен ред в фамилията да се приказва за образованието, само че не за това на децата – а за това на родителите.
„ Казах, че е срамотия детето да има приблизително обучение, а родителите не “, спомня си Ирина, тогава също и благодарение на организацията, в която работи, нейната забавена във времето – само че не и пропуснат а фантазия, още веднъж се реализира. Ирина може да стартира там, откъдето за нея историята й е спряла – 10 клас. Тя още веднъж е записана на учебно заведение.
Независимо на какъв брой години е човек, едно е несъмнено – трепетът от първия образователен ден не е по-различен, без значение дали си на 16 или 36.
Ирина си помня терзанията, когато още веднъж след толкоз години прекрачва прага на класната стая. „ Най-трудно ми беше да схвана по какъв начин ще ме одобри класа, само че популярност на Бога, попаднах в най-хубавия и обединен клас “, споделя с усмивка и признателност Ирина.
Спомня си, че на първия й образователен ден до гимназията я изпраща брачният партньор й. Две години по-късно, на Ирина следва абитуриентски бал и довеждане докрай на един доста значим стадий от живота й.
Признава, че в учебно заведение има две обичани неща: осведомителните технологии и нейния клас. Със съучениците й си оказват помощ за всичко, не крие тя. Освен че преоткрива себе си, връщайки се в просветителната система, Ирина открива нови другари.
Днес тя има мотив за горделивост. Не единствено, тъй като съумява да сбъдне фантазията си да има обучение, само че и тъй като работи това, което постоянно е желала – оказва помощ на децата да останат в учебно заведение.
Голямата мотивация на Ирина идва от личния й житейски опит. Иска да бъде образец за децата си и да им покаже, че постоянно има смисъл и не трябва да се отхвърлят. Признава, че дъщерите са огромното й ентусиазъм и те са доста огромна причина да се върне в учебно заведение „ Няма по какъв начин родителят да е с главно образоване, а децата със приблизително “, споделя тя. Споделя още за какво децата не трябва да се отхвърлят от ученето: „ Защото те непрестанно би трябвало да се потвърждават – като можещи всичко! “
Ирина признава, че животът й се дели на два интервала, преди и откакто се връща в учебно заведение. Промяната е осезаема: „ Хората към теб те одобряват като борбен човек и те ценят като престиж в общността “.
За момента Ирина има цел – „ Да оказвам помощ на хората от моята общественост да схванат, че учебното заведение е доста значимо за тяхното бъдеще и това на децата им . “
Ирина е извънредно горда майка на две дъщери. Едната мечтае да поеме по пътя й и да стане учителка, а другата следва висше обучение - „ Социална педагогика и обществен мениджмънт “.
Когато приказваме с Ирина, тя споделя – „ Не желая хората да се разделяме. Всички сме родени тук, живеем тук и е значимо всички да бъдат добре . “ Като човек, който следва и се бори за фантазиите си, тя желае едно – „ Желая на всички да са борбени, до момента в който не получат това, което желаят! Бъдете благословени всички и преуспяващи в живота . “
16 януари 2020, 07:29 От Филиповци до чина в учебно заведение – Ирина, която не стопира да се потвърждава
Актоьр в Съединени американски щати и модел в Азия - Мони Демиров
Как в София можете да застанете с главата надолу (ВИДЕО)
Дигиталните революционери на Куба
Какви са изгодите от медитацията (ВИДЕО)
Българска акушерка: " В очите на майката има всичко "
Отиде си огромният бранител на животните - Хели Дунглер
Момчето, което избира морето. И Военноморските сили
заран тя е хигиенистка. По обед към този момент обикаля квартала и убеждава родителите, че децата им би трябвало да посещават учебно заведение. И съумява: води и връща малчуганите до класните стаи, работи като помощник обществени действия.
Вечерта, Ирина оставя работата и фамилията зад тила си и става ученичка. В момента тя приключва образованието си, което е оставила преди години.
Днес, тя осъзнава какъв брой е значимо то – и нищо не може да застане на пътя й, с цел да сбъдне огромната фантазия: сполучливо довеждане докрай на 12 клас.
Ирина подписва ранен брак: когато е едвам на 16-годишна възраст. Тогава двамата със брачна половинка й преценят, че няма потребност тя да продължи образованието си. Макар да е щастлива в персонален проект, Ирина би трябвало да изостави една от фантазиите си, а точно – да стане детска учителка.
Времето минава, а Ирина схваща, че образованието й липсва. Не единствено на нея, само че и на брачна половинка й. Пред тях се появява непредвидена компликация, той не може да има шофьорска брошура без тапия.
„ След като аз го записах да приключи 8 клас с цел да си изкара брошура, тъй като аз имах, лека-полека той стартира да осъзнава какъв брой е значимо образованието “, спомня си Ирина.
Децата им също порастват, по този начин огромната щерка на Ирина приключва главното обучение и записва приблизително. Междувременно, Ирина към този момент е почнала работа за фондация „ Хесед “, организация, която се занимава с решение на две от главните провокации пред ромската общественост – обучение и намиране на работа.
Моментът за нея е решителен, тя счита, че е пристигнал моментът на дневен ред в фамилията да се приказва за образованието, само че не за това на децата – а за това на родителите.
„ Казах, че е срамотия детето да има приблизително обучение, а родителите не “, спомня си Ирина, тогава също и благодарение на организацията, в която работи, нейната забавена във времето – само че не и пропуснат а фантазия, още веднъж се реализира. Ирина може да стартира там, откъдето за нея историята й е спряла – 10 клас. Тя още веднъж е записана на учебно заведение.
Независимо на какъв брой години е човек, едно е несъмнено – трепетът от първия образователен ден не е по-различен, без значение дали си на 16 или 36.
Ирина си помня терзанията, когато още веднъж след толкоз години прекрачва прага на класната стая. „ Най-трудно ми беше да схвана по какъв начин ще ме одобри класа, само че популярност на Бога, попаднах в най-хубавия и обединен клас “, споделя с усмивка и признателност Ирина.
Спомня си, че на първия й образователен ден до гимназията я изпраща брачният партньор й. Две години по-късно, на Ирина следва абитуриентски бал и довеждане докрай на един доста значим стадий от живота й.
Признава, че в учебно заведение има две обичани неща: осведомителните технологии и нейния клас. Със съучениците й си оказват помощ за всичко, не крие тя. Освен че преоткрива себе си, връщайки се в просветителната система, Ирина открива нови другари.
Днес тя има мотив за горделивост. Не единствено, тъй като съумява да сбъдне фантазията си да има обучение, само че и тъй като работи това, което постоянно е желала – оказва помощ на децата да останат в учебно заведение.
Голямата мотивация на Ирина идва от личния й житейски опит. Иска да бъде образец за децата си и да им покаже, че постоянно има смисъл и не трябва да се отхвърлят. Признава, че дъщерите са огромното й ентусиазъм и те са доста огромна причина да се върне в учебно заведение „ Няма по какъв начин родителят да е с главно образоване, а децата със приблизително “, споделя тя. Споделя още за какво децата не трябва да се отхвърлят от ученето: „ Защото те непрестанно би трябвало да се потвърждават – като можещи всичко! “
Ирина признава, че животът й се дели на два интервала, преди и откакто се връща в учебно заведение. Промяната е осезаема: „ Хората към теб те одобряват като борбен човек и те ценят като престиж в общността “.
За момента Ирина има цел – „ Да оказвам помощ на хората от моята общественост да схванат, че учебното заведение е доста значимо за тяхното бъдеще и това на децата им . “
Ирина е извънредно горда майка на две дъщери. Едната мечтае да поеме по пътя й и да стане учителка, а другата следва висше обучение - „ Социална педагогика и обществен мениджмънт “.
Когато приказваме с Ирина, тя споделя – „ Не желая хората да се разделяме. Всички сме родени тук, живеем тук и е значимо всички да бъдат добре . “ Като човек, който следва и се бори за фантазиите си, тя желае едно – „ Желая на всички да са борбени, до момента в който не получат това, което желаят! Бъдете благословени всички и преуспяващи в живота . “
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ