Денят на хората, които са далеч от дома
Вдъхновени истории Денят на хората, които са надалеч от вкъщи Или по какъв начин историята на едно момиче ни припомня за хората, които са откъснати от родните си места 18 декември 2019, 06:13 
Денят на хората, които са надалеч от вкъщи
Когато улицата е твоят дом - портрети на хора без заслон
Любовниците от Аушвиц: историята, която трогна света
От скръбта за Царя до Народния съд: фотоси на един доайен
Истории от Варна, които ще ви разчувстван
Вижте портрети на забравените българки (СНИМКИ)
Къде в София всяка събота се случва знамение
20 фамилии не желаят да я осиновят. И тогава се появява... Той!
а 18 декември 1990 година Организация на обединените нации афишира тази дата за интернационален ден на мигрантите. Те могат да изоставен родните си места по обществени, стопански или политически аргументи.
Международната общественост приканва хората да бъдат толерантни към тези, които са принудени от разнообразни фактори да изоставен родните си места.
Пример за това по какъв начин една група хора вечно да напуща мястото, където живее, са язидите.
През 2018 година Надия Мурад, представителка на тази общественост, получи Нобеловата премия за мир, откакто описа на света потресаващата си история.
Надия е родена на територията на Ирак, наоколо до Синджар, местността, където живее огромна язидска общественост.
Религията им е антична, тя комбинира аспекти на зороастризма, християнството, исляма и юдаизма. Централна роля в нея заема природата, както и митичния облик Малак-Тавуз, ангелът-паун, от който идва положителното в света.
За целя свят, една такава антична вяра е благосъстояние. За страдание обаче не по този начин считат терористите от Ислямска страна, които считат язидите за еретици и ги подлагат на невиждани мъчения.
В един ден на 2014 година, черните джипове на терористите идват в селото на Надия. Тогава те правят всеобщи кланета, които са приети от международната общественост за геноцид.
Мъжете са избити, а терористите държат в плен близо 7000 дами и деца.
Язидските дами, измежду които попада и Надия, са отведени на пазара за секс-робини в Мосул.
Там следват месеци на групови изнасилвания, които вечно оставят белези в съзнанието на момичето.
Тя попада при висшестоящ арбитър, който момичето разказва като страшилище, с което няма смисъл да се бори – той е можел да я смачка във всеки един миг.
Надия не устоя. Прави опит за бягство, само че е уловена. Това, което следва като наказване, е мъчно за осмисляне.
Тя е затворена в клетка и подложена на групово обезчестяване от защитата на съдията. В тялото й гасят цигари.
След тази преживелица, Надия даже не си и помисля още веднъж да опита да избяга. Скоро обаче, нейният „ притежател “, й споделя, че ще бъде препродадена.
Тя се свързва със семейство шиити от Мосул, които нямат нищо общо с ислямистите. Надия съумява да излезе от къщата, в която я държат и в началото остава в дома им. Те й обезпечават подправени документи, с които тя съумява да премине границата и да попадне в лагер с други язиди. След като съумява да избяга от ужаса в Мосул, следва нов удар – тя схваща, че фамилията й е избито още в деня, в който бойците на Ислямска страна атакуват селото й.
Тя взема решение, че закононарушенията против нейната общественост би трябвало да бъдат чуди от света. Крехката, понесла толкоз доста унижения и болежка Надия се изправя пред света. И стартира да споделя.
По-късно, това ще й донесе Нобелова премия за мир. Ще й донесе отговорността да показва общността й пред света.
Но в никакъв случай няма да й върне фамилията. Никога няма да върне дома й. Надия, както и доста други хора по света, в никакъв случай няма да имат шанса за живота, който са имали преди.
Днес Надия живее в Германия.
Преди е мечтаела да бъде детска учителка. Казва, че животът на фамилията й не е бил богат, само че е бил благополучен. Днес тя, въпреки и не по собствен избор е герой за човешки права.
Надия е един от мигрантите, които би трябвало да стартират различен живот – освен това не по собствен избор. С тежкия багаж на предишното, който постоянно ще стои в някой мрачен ъгъл на живота й.
Надия е един от многото хора, които имат деня си през днешния ден.
Денят на хората, които са надалеч от вкъщи
Когато улицата е твоят дом - портрети на хора без заслон
Любовниците от Аушвиц: историята, която трогна света
От скръбта за Царя до Народния съд: фотоси на един доайен
Истории от Варна, които ще ви разчувстван
Вижте портрети на забравените българки (СНИМКИ)
Къде в София всяка събота се случва знамение
20 фамилии не желаят да я осиновят. И тогава се появява... Той!
а 18 декември 1990 година Организация на обединените нации афишира тази дата за интернационален ден на мигрантите. Те могат да изоставен родните си места по обществени, стопански или политически аргументи.
Международната общественост приканва хората да бъдат толерантни към тези, които са принудени от разнообразни фактори да изоставен родните си места.
Пример за това по какъв начин една група хора вечно да напуща мястото, където живее, са язидите.
През 2018 година Надия Мурад, представителка на тази общественост, получи Нобеловата премия за мир, откакто описа на света потресаващата си история.
Надия е родена на територията на Ирак, наоколо до Синджар, местността, където живее огромна язидска общественост.
Религията им е антична, тя комбинира аспекти на зороастризма, християнството, исляма и юдаизма. Централна роля в нея заема природата, както и митичния облик Малак-Тавуз, ангелът-паун, от който идва положителното в света.
За целя свят, една такава антична вяра е благосъстояние. За страдание обаче не по този начин считат терористите от Ислямска страна, които считат язидите за еретици и ги подлагат на невиждани мъчения.
В един ден на 2014 година, черните джипове на терористите идват в селото на Надия. Тогава те правят всеобщи кланета, които са приети от международната общественост за геноцид.
Мъжете са избити, а терористите държат в плен близо 7000 дами и деца.
Язидските дами, измежду които попада и Надия, са отведени на пазара за секс-робини в Мосул.
Там следват месеци на групови изнасилвания, които вечно оставят белези в съзнанието на момичето.
Тя попада при висшестоящ арбитър, който момичето разказва като страшилище, с което няма смисъл да се бори – той е можел да я смачка във всеки един миг.
Надия не устоя. Прави опит за бягство, само че е уловена. Това, което следва като наказване, е мъчно за осмисляне.
Тя е затворена в клетка и подложена на групово обезчестяване от защитата на съдията. В тялото й гасят цигари.
След тази преживелица, Надия даже не си и помисля още веднъж да опита да избяга. Скоро обаче, нейният „ притежател “, й споделя, че ще бъде препродадена.
Тя се свързва със семейство шиити от Мосул, които нямат нищо общо с ислямистите. Надия съумява да излезе от къщата, в която я държат и в началото остава в дома им. Те й обезпечават подправени документи, с които тя съумява да премине границата и да попадне в лагер с други язиди. След като съумява да избяга от ужаса в Мосул, следва нов удар – тя схваща, че фамилията й е избито още в деня, в който бойците на Ислямска страна атакуват селото й.
Тя взема решение, че закононарушенията против нейната общественост би трябвало да бъдат чуди от света. Крехката, понесла толкоз доста унижения и болежка Надия се изправя пред света. И стартира да споделя.
По-късно, това ще й донесе Нобелова премия за мир. Ще й донесе отговорността да показва общността й пред света.
Но в никакъв случай няма да й върне фамилията. Никога няма да върне дома й. Надия, както и доста други хора по света, в никакъв случай няма да имат шанса за живота, който са имали преди.
Днес Надия живее в Германия.
Преди е мечтаела да бъде детска учителка. Казва, че животът на фамилията й не е бил богат, само че е бил благополучен. Днес тя, въпреки и не по собствен избор е герой за човешки права.
Надия е един от мигрантите, които би трябвало да стартират различен живот – освен това не по собствен избор. С тежкия багаж на предишното, който постоянно ще стои в някой мрачен ъгъл на живота й.
Надия е един от многото хора, които имат деня си през днешния ден.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ