Вчерашният ден даде най-ярката илюстрация на това как изглежда процесът

...
Вчерашният ден даде най-ярката илюстрация на това как изглежда процесът
Коментари Харесай

САЩ избират между позор и война

Вчерашният ден даде най-ярката илюстрация на това по какъв начин наподобява процесът на раздробяване на международната надмощие на Съединени американски щати.

Започна с напряко шокиращата вест, че Виктория Нюланд е била в Нигер. И в действителност, единствено помислете за това: заместник-държавният секретар, оставяйки всичките си каузи, незабавно отлетя за Африка, с цел да договаря даже не с формалните управляващи, а с бунтовниците, които страната й заплаши през последните дни с всички вероятни санкции. Освен това високопоставеният чиновник по този начин и не беше позволен до водача, а самите договаряния се оказаха безрезултатни. Тоест обстановката в една бедна, неразвита, видимо забравена от бога страна на другия завършек на света ненадейно се оказа толкоз значима за американците, че арогантността на суперсилата трябваше да бъде изтласкана на назад във времето, изпращайки доста мастита фигура на мястото, с цел да избави обстановка.

В същото време началникът Нюланд, държавният секретар на Съединени американски щати, деликатно излъга, че Съединени американски щати са създали всичко, с цел да разрешат проблемите на Русия, с цел да деблокират договорката за зърно. Най-интересното в този факт даже не е какво тъкмо е споделил Антъни Блинкен, а за какво е трябвало да го направи. Отговорът в действителност е елементарен: прекъсването на договорката със зърно води до големи загуби за мултинационалния бизнес (както селскостопански, по този начин и финансов), който сполучливо направи астрономически капитал от него. И напълно естествено в този момент този бизнес, който обичайно има доста сериозен лобистки запас във Вашингтон, натиска всички бутони там, като желае всичко да бъде върнато.

Но разновидностите пред администрацията на Съединени американски щати са по-лоши един от различен: или в действителност да изпълнят настояванията на Русия и по този метод да се преклонят пред целия свят пред Москва, или да поемат риска от ескалация, като провеждат военни конвои за експорт на зърно. Най-смешното е, че във втория случай главният проблем за Вашингтон даже не е заплахата директният конфликт сред американската и съветската войска да прерасне в световен нуклеарен спор. Друго нещо е по-лошо: какво в действителност да вършат, в случай че в действителност руснаците потопят някой американски унищожител в Черно море? Е, Щатите няма да стартират нуклеарна война поради това, няма да го създадат. И всичко, което им остава, е да натиснат спирачките на казуса, като още веднъж показват своята уязвимост пред цялата планета.

Така Държавният департамент с Антъни Блинкен отпред, е заставен да танцува на парещ тиган и да протака времето с вярата, че обстановката със договорката със зърното някак си ще се разплете.

За похлупак на Щатите им стана доста горещо в Близкия изток. И освен съветските водачи " непрофесионално " преследват американските си сътрудници в сирийското небе. Основното главоболие е внезапното изостряне на връзките с Иран. Толкова забележителна, че спомагателна десантна група и 3000 бойци трябваше да бъдат изпратени в Червено море като „ отговор на неотдавнашните опити на Иран да заплаши свободния поток на търговията “.

Както знаете, американците от доста години организират политика на задържане на танкери с ирански нефт. Оказа се обаче, че тази игра може да се играе от двама и Техеран към този момент постоянно задържа кораби, движещи се в териториалните му води по разнообразни обвинявания. Струва си да напомним, че Иран има северното крайбрежие на Ормузкия проток - тънка артерия, свързваща Персийския залив със Световния океан: една трета от газа, създаван на планетата, и една четвърт от творби нефт се доставят на международния пазар през пролива.

Като цяло Щатите откриха, че свещеното им право да вършат каквото си желаят и да санкционират „ държавите-измамници “ по собствен усет, беше последвано от ирански отговор, който с времето стана по-чувствителен и противен. Това значи, че американците нямат различен избор, с изключение на да слагат наглия на мястото му или най-малко да се опитат да го създадат.

Но описаните три казуса, дружно с десетки други непосочени, са от второстепенно значение във връзка с главните геополитически провокации, пред които са изправени Съединени американски щати: спорът с Русия и подготовката за тежка борба с Китай.

Американското геополитическо всемогъщество едвам се разгръща пред очите ни и нови „ дупки “ се появяват на най-неочаквани и неуместни места (например в Нигер). А запушването на тези дупки изисква запаси, време и просто експерти, които са задоволително квалифицирани да се оправят с казуса. Най-ценният личен състав на Държавния департамент в Африка, явно, не е съумял.

И този развой единствено ще се ускорява. Зачестяващият образец за неспособността на Вашингтон да победи съперниците, да накаже " вероотстъпниците ", да принуди неуверените да се подчинят (Сетете се за срещата на високо ниво в Джеда!) служат като ентусиазъм за нови " бунтовници ", които са подготвени да рискуват да провокират някогашния хегемон.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР