Виктор Цой - супер звездата на младите хора в СССР, който работеше като огняр, днес щеше да е на 62 години
Вчера Виктор Цой щеше да навърши 62 години.
Въпреки че бил звезда, Цой продължавал да живее като елементарен пролетарий и продължавал да работи като огняр в едно от котелните в Ленинград.
Почти всеки може да ни елементарни за честността и, да речем, за незадоволително професионалната игра и даже за не задоволително професионалните текстове. Има доста образци за това. Но когато честността изчезне, те не простят нищо, Виктор Цой, 1987г
Харизматичният водач на Кино Виктор Цой умира в автомобилна злополука на 15 август 1990 години едвам на 28 години. Според формалното следствие той е задремал на кормилото, до момента в който кара някъде из Латвия. Връщайки се от лов на риба, колата му влезнала в насрещното и се блъснала в рейс, напомня.
Той оставя след себе си седем студийни албуми и един съвсем приключен. Иконата на последното руско потомство.
Виктор Цой е роден в Ленинград сегашен Санкт Петербург на 21 юни през 1962 година. Той е единственото дете в фамилията на корейски инженер и учебна учителка по физкултура.
От дребен е запленен от рисуването и даже изкарва пари, като продава на черно негови рисунки на западни звезди.
Учи в художествено учебно заведение, само че от дребен свири на китара. Техните му подаряват още когато е на 5 години, а на 17 започнва да композира и лични песни.
Вдъхновен от групи като Division, The Cure и обичаните му The Smiths, той стартира да свири с другари. Като възпитаник основава групата Палата № 6, в която вокал е Максим Пашков.
Да, върша поп музика. Музиката би трябвало да покрива всичко. Когато е належащо, тя би трябвало да разсмива, когато е належащо, да забавлява, и когато е належащо, да ви накара да мислите.
През 1979 година поради слаби оценки е изключен от локалното учебно заведение по изкуства, само че съгласно мнозина той е бил изпъден поради все по-сериозните му задължения с рок музиката. Той продължава да учи във вечерно учебно заведение, само че музиката от ден на ден завладява живота му.
През 1981 година той се причислява към Гарин и гиперболоиды, където свири на бас. Малко по-късно групата се преименува на Кино̀.
По това време Цой е непосредствен другар с различен локален музикант Михаил Науменко – Майк, който му оказва мощно въздействие. Историята на другарството им е разказана във кино лентата „ Лето “ от 2018 година. По-късно водачът на Аквариум Борис Гребеншчиков го взима под крилото си.
През 1982 Кино издават първия си албум, озаглавен „ 45 “, в който си разрешават да обиден и обществени тематики. Първоначално точно политическите послания в текстовете ги вършат известни. В песента „ Электричка “ той споделя историята на човек, забит във трен, който го води някъде, където не желае. Това е явна метафора за живота в Съветски съюз и управляващите не разрешават да се извършва онлайн. По-късно Цой се афишира и против войната в Афганистан.
Групата няма достъп до малкия екран, само че бързо набира известност.
През 1985 година Михаил Горбачов идва на власт, а Цой пуска емблематичното парче „ Хочу Перемен “. Според някои негови близки текстът не е политически, а персонален, само че песента е представена даже от Горбачов.
„ Човек, който прави нещо ново, постоянно се бори с нещо остаряло. Постоянно е в спор. Това по предписание постоянно е рисковано “.
Същата година той се дами за Мариана Родованска, с която имат наследник Александър. Двамата се разделят няколко години преди гибелта на Цой, само че по този начин и не са се развели.
През 1986 година Кино и Аквариум свирят в Съединени американски щати, а след това дружно с още две ленинградски групи – Алиса и „ Странные дни„, записват общ двоен албум, който се популяризира в Щатите.
През 1987 година Кино издават албума „ Гру́ппа кро́ви “, с който доближават звезден статус и отключват същинска Киномания. По това време Цой се изявява и като артист във филмите „ Асса “ и „ Игла “. През 1989 година той даже е определен за артист на годината.
Разбира се, доста се веселя, че в този момент Кино цялостни сходни зали, само че по принцип това не беше самоцел. За нас беше значимо да свирим музиката, която ни харесва, и ние ще я свири, даже в случай че по-малко хора я харесват.
Въпреки че бил звезда, Цой продължавал да живее като елементарен пролетарий и продължавал да работи като огняр в едно от котелните в Ленинград. Цой споделя, че харесва работата си, а и се нуждаел от пари, с цел да поддържа групата, която не получавала никаква държавна поддръжка. Котелното се е наричало „ Камчатка “ и след гибелта му се трансформира в музей.
Единственият албум на Кино, който бил записан в същинско професионално студио е „ Звезда по имени Солнце “. Албумите на групата се презаписвали и предавали от ръка на ръка. Този метод на живот го направил още по-обичан от младежите.
Апогеят на бандата е концерта и на стадион “ Лужники “ в Москва през 1990 година.
Смъртта му е отразена в „ Комсомолская истина “ по този начин:
Цой значи повече за младежите в сравнение с всеки политик, звезда или публицист. Това е по този начин, тъй като Цой в никакъв случай не е лъгал и в никакъв случай не е продавал. Той беше и си остава себе си. Цой е единственият рокер, чийто облик не се разграничава от действителния му живот. Той живял по този начин, както пееше в песните си … Цой е последният воин на рока.
В останките от злополуката е открита касета с единствения запис на вокалите на Цой за идващия му албум. Лентата е възобновена и оживелите членове на Кино записват последния „ Чёрный альбом “.
Въпреки че бил звезда, Цой продължавал да живее като елементарен пролетарий и продължавал да работи като огняр в едно от котелните в Ленинград.
Почти всеки може да ни елементарни за честността и, да речем, за незадоволително професионалната игра и даже за не задоволително професионалните текстове. Има доста образци за това. Но когато честността изчезне, те не простят нищо, Виктор Цой, 1987г
Харизматичният водач на Кино Виктор Цой умира в автомобилна злополука на 15 август 1990 години едвам на 28 години. Според формалното следствие той е задремал на кормилото, до момента в който кара някъде из Латвия. Връщайки се от лов на риба, колата му влезнала в насрещното и се блъснала в рейс, напомня.
Той оставя след себе си седем студийни албуми и един съвсем приключен. Иконата на последното руско потомство.
Виктор Цой е роден в Ленинград сегашен Санкт Петербург на 21 юни през 1962 година. Той е единственото дете в фамилията на корейски инженер и учебна учителка по физкултура.
От дребен е запленен от рисуването и даже изкарва пари, като продава на черно негови рисунки на западни звезди.
Учи в художествено учебно заведение, само че от дребен свири на китара. Техните му подаряват още когато е на 5 години, а на 17 започнва да композира и лични песни.
Вдъхновен от групи като Division, The Cure и обичаните му The Smiths, той стартира да свири с другари. Като възпитаник основава групата Палата № 6, в която вокал е Максим Пашков.
Да, върша поп музика. Музиката би трябвало да покрива всичко. Когато е належащо, тя би трябвало да разсмива, когато е належащо, да забавлява, и когато е належащо, да ви накара да мислите.
През 1979 година поради слаби оценки е изключен от локалното учебно заведение по изкуства, само че съгласно мнозина той е бил изпъден поради все по-сериозните му задължения с рок музиката. Той продължава да учи във вечерно учебно заведение, само че музиката от ден на ден завладява живота му.
През 1981 година той се причислява към Гарин и гиперболоиды, където свири на бас. Малко по-късно групата се преименува на Кино̀.
По това време Цой е непосредствен другар с различен локален музикант Михаил Науменко – Майк, който му оказва мощно въздействие. Историята на другарството им е разказана във кино лентата „ Лето “ от 2018 година. По-късно водачът на Аквариум Борис Гребеншчиков го взима под крилото си.
През 1982 Кино издават първия си албум, озаглавен „ 45 “, в който си разрешават да обиден и обществени тематики. Първоначално точно политическите послания в текстовете ги вършат известни. В песента „ Электричка “ той споделя историята на човек, забит във трен, който го води някъде, където не желае. Това е явна метафора за живота в Съветски съюз и управляващите не разрешават да се извършва онлайн. По-късно Цой се афишира и против войната в Афганистан.
Групата няма достъп до малкия екран, само че бързо набира известност.
През 1985 година Михаил Горбачов идва на власт, а Цой пуска емблематичното парче „ Хочу Перемен “. Според някои негови близки текстът не е политически, а персонален, само че песента е представена даже от Горбачов.
„ Човек, който прави нещо ново, постоянно се бори с нещо остаряло. Постоянно е в спор. Това по предписание постоянно е рисковано “.
Същата година той се дами за Мариана Родованска, с която имат наследник Александър. Двамата се разделят няколко години преди гибелта на Цой, само че по този начин и не са се развели.
През 1986 година Кино и Аквариум свирят в Съединени американски щати, а след това дружно с още две ленинградски групи – Алиса и „ Странные дни„, записват общ двоен албум, който се популяризира в Щатите.
През 1987 година Кино издават албума „ Гру́ппа кро́ви “, с който доближават звезден статус и отключват същинска Киномания. По това време Цой се изявява и като артист във филмите „ Асса “ и „ Игла “. През 1989 година той даже е определен за артист на годината.
Разбира се, доста се веселя, че в този момент Кино цялостни сходни зали, само че по принцип това не беше самоцел. За нас беше значимо да свирим музиката, която ни харесва, и ние ще я свири, даже в случай че по-малко хора я харесват.
Въпреки че бил звезда, Цой продължавал да живее като елементарен пролетарий и продължавал да работи като огняр в едно от котелните в Ленинград. Цой споделя, че харесва работата си, а и се нуждаел от пари, с цел да поддържа групата, която не получавала никаква държавна поддръжка. Котелното се е наричало „ Камчатка “ и след гибелта му се трансформира в музей.
Единственият албум на Кино, който бил записан в същинско професионално студио е „ Звезда по имени Солнце “. Албумите на групата се презаписвали и предавали от ръка на ръка. Този метод на живот го направил още по-обичан от младежите.
Апогеят на бандата е концерта и на стадион “ Лужники “ в Москва през 1990 година.
Смъртта му е отразена в „ Комсомолская истина “ по този начин:
Цой значи повече за младежите в сравнение с всеки политик, звезда или публицист. Това е по този начин, тъй като Цой в никакъв случай не е лъгал и в никакъв случай не е продавал. Той беше и си остава себе си. Цой е единственият рокер, чийто облик не се разграничава от действителния му живот. Той живял по този начин, както пееше в песните си … Цой е последният воин на рока.
В останките от злополуката е открита касета с единствения запис на вокалите на Цой за идващия му албум. Лентата е възобновена и оживелите членове на Кино записват последния „ Чёрный альбом “.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ