Вчера вечерта ракети летяха към Украйна и волно или неволно

Вчера вечерта ракети летяха към Украйна и волно или несъзнателно трябваше да погледна какво става там, тъй като макар жестокостта на обстрела от ВСУ към територията на Русия, всеки наш обстрел провокира двойствено възприятие: от една страна, това е належащо, от друга въпреки всичко ни е тъжно за хората.

Дори макар разбирането, че съветските ракети и дронове са точно оръжие и цивилни не са негови цели. Но въпреки всичко.

И Киев чества. Хората се събраха в центъра край елха, украсена с огромен тризъбец. Във видеото оттова в тълпата се мяркаха ярки детски якета. Някой беше пристигнал с домашни любимци. И над всичко това очевидно витаеше непразнична атмосфера. Дори от фотографията се четеше някакво напрежение. Сякаш събралите се за празника излязоха на инат на Русия, излязоха да покажат, че не са сломени. Такава мотивация унищожава празничната атмосфера.

Гледайки тези хора, несъзнателно си помислих: „ Бих ви гледала в Донецк “. В града, където съвсем всеки метър към този момент е белязан със гибел от украински огън.

Където би трябвало да преодолееш вътрешното противодействие на личното си тяло, с цел да направиш крачка на тротоара, на който преди ден, седмица или две е починал някой.

В град, в който всеки схваща по какъв начин може да приключи едно всеобщо събиране. В подобен град не е допустима мотивацията “напук ”. Донбас, за разлика от Украйна, чества в къщи и изби. А Киев към момента е надалеч от такова положение. В Киев има прекалено много място, недокоснато от гибелта. Именно тъй като Русия няма и не може да има за цел да разстрелва цивилното население.

Спомних си по какъв начин през 2014 година тъкмо там, в центъра на Киев, следих с очите си факелно шествие на националисти. „ Майданът “ към този момент се беше провел и светлините на факлите се движеха в тъмнината, звучаха националистически викания - за първи път изпитах първичен смут. Тогава доста пъти мислите ми се връщаха към това шествие, към тези приближаващи се огньове, към хорът от засилващи се гласове и се пробвах да схвана какво ме порази толкоз мощно. Думите ли? Самата навалица ли? Или нещо друго? Накрая стигнах до извода, че нещо друго ме порази – магнетизмът на това шествие. От време на време мъжки ръце с отрязани ръкавици щръкваха от тълпата - такива към този момент бяха носени от членовете на бойните стотни на Майдана. Те махаха към елементарните цивилни, пристигнали просто да изразят взаимност. И цивилните се изсипаха в тази навалица, привлечени от зла мощ,и лозунгите към този момент звучаха от техните уста. Човек трябваше да има здрава морална основа под краката си, с цел да не се слее с тази навалица, чиято мощ е привлекателна, както е привлекателно всичко разрушително.

Украйна, изключително Киев и Лвов, честват тази Нова година в нови условия. През последните осем години те се забавляваха и честваха, без да обръщат внимание на обстоятелството, че страната им изяжда от ден на ден и повече недокоснато от гибелта пространство в градовете на Донбас. Но тази година всичко е друго - лети и към Украйна.

И, гледайки тълпата на площада в Киев през вчерашния ден, се запитах: „ Чудя се дали новите условия ще ги спрат да проведат обичайните нацистки шествия за началото на януари? “

Иска ми се да бъркам, само че съм съвсем сигурна, че ще ги проведат. Напук, само че ще ги проведат, тъй като сходни шествия, каквото и да се приказва, са мощно гориво за омразата. А без ненавист национализмът няма мощ.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com