Вчера си отиде професор Божидар Димитров. За последно имах честта

Вчера си отиде професор Божидар Димитров. За последно имах достойнството да работя с професора по албума „ Песни за българи “, който създадохме за българските учебни заведения и читалища. В книжката към албума Божидар Димитров описа историята на всяка една патриотична ария, включена в „ Песни за българи “.

Такъв беше професорът – през целия си живот разказваше истории за българи, за велики българи. И го правеше по един безподобен метод – с необикновено удивление, поклонение и национална горделивост. Заради това, тази спорна за мнозина персона, има моето почитание.

Професор Димитров не разказваше единствено историята на великите българи, той и страдаше за България. Страдаше по Македония. Благодарение на него в Ново село, покрай Струмица, бяха реставрирани военни монументи на починали български бойци по време на Балканската война и Първата международна война. Неотдавна пред Иван Кулеков професор Димитров показа, че след гибелта си желае част от праха му да бъде разпръсната над родния Созопол, а друга част да бъде разпръсната точно над това военно гробище в Ново село. За да бъде до тези храбри български бойци.

Наистина, професор Димитров до дъно беше патриот и родолюбец – в най-чистия смисъл на тези две думи.

Почивай в мир, професоре.