Цвета Рангелова: Когато писаното право не дава възможност за отвод, тогава идва на ред моралът!
Вчера се организира чуване на претендентите за парламентарен арбитър в Комисията по конституционни въпроси. Народният представител и номинирана от “Възраждане ” за парламентарен арбитър, Цвета Рангелова отговори на всички заложени й въпроси, оповестиха от политическата мощ.
Във връзка с питането за самостоятелната конституционна тъжба , съгласно нея всеки жител на Република България би трябвало да има персонално обезпечено право да отбрани всеки собствен интерес и всяко свое право, в най-разширения смисъл на думата.
„ Ако един жител счита, че са нарушени негови права, има право на отбрана, включително като опция да сезира Конституционния съд (КС) за оповестяване на
противоконституционен акт. Личното й мнение е, че Конституционен съд би трябвало допустимо най-
разширително да пояснява правото на отбрана на права, като не се лимитира единствено до
главните такива “ , уточни Рангелова.
Тълкувателната подготвеност на Конституционен съд , тя несъмнено я разгласи като особеното постижение на нашата Конституция. Голяма част от тълкувателната активност на съда е обвързвана с изясняване на понятия като равенства пред закона, недопускане ограничаване на права и даване на привилегии, отбрана на права и законни ползи. Тълкувателното решение има особеността да се слива, да съставлява единение с нормата, която пояснява, тъй че тя към този момент да няма личен, обособен живот и да не може да бъде тълкувана и разбирана по друг от тълкувателното решение метод. Категорична е практиката на Конституционен съд, че се поясняват единствено и само правила, които са неразбираеми или непълни . Тълкуването е нереално. Никога не е обвързвано с избран проблем.
„ В тази връзка интерес съставлява въпроса за действието на решението на Конституционен съд и
точно в посоката на това в годините Конституционен съд да отстъпва от някои свои разбирания, дори
в противен случай, след това дава напълно нови трактовки на това какви би трябвало да бъдат
дейностите по отношение на решенията на Конституционен съд. Конституционен съд приема, че когато анулира или променя
настоящ закон, последният възвръща действието си в редакцията преди анулацията
или изменението влизане в действие на решението. Тоест, в оня миг, отменяйки една
наредба, тя е възстановявала предходното си наличие преди да е била променена “ , уточни още Рангелова.
Тя акцентира, че през 2020-та година обаче Конституционен съд премисля напълно позицията си като споделя, че когато анулира ненормативни актове, закони във фиктивен смисъл, решения на Народно събрание, укази на Президента, те стават невалидни от момента на приемането им, т.е. придава противоположна мощ на решенията си. И закон, който променя или анулира настоящ закон, се афишира за противоконституционен и няма възстановително деяние, т.е. и в идните решения, които счита да вземе Конституционен съд по претенции за оповестяване на противоконституционност на признатия финален подобен закон , станал мотив за диспути, Закон за изменение на Конституцията, в случай че Конституционен съд се произнесе по една от двете тъжби – по Дело 1 и 2 от 24 година и одобри, че признатите ремонти и промени на Конституцията са противоконституционни, там на мястото на тези разпореждания, нагледно казано, ще останат дупки, няма да се възвърне предходното наличие на тези
разпоредби.
Тя добави, че е нужен предпазен надзор, когато се нападат и слагат
преюдициални запитвания , касаещи процедури, по които ще се одобряват закони, изключително уреждащи материя от такова естество.
Според нея би трябвало да има законово уредена опция в Конституцията всяка
парламентарна група, без значение от броят на националните й представители, да могат да сезират Конституционен съд . Съществуващото ограничаване от 1/5 от народните представители постоянно значи липса на опция за практикуване на парламентарен надзор върху закон, признат от болшинството, което не всеки път е в полза на обществото.
„ И това беше нашата цел, когато сезирахме Конституционен съд, точно да предотвратим това
положение, тъй като ние знаем, че анулацията на тези разпореждания няма възстановително
деяние “ , сподели още тя.
Относно въпроса за отвода отговори, че е очевидна неналичието на законова наредба, както в Конституцията, по този начин и в Закона за Конституционен съд на опцията парламентарен арбитър да си прави самоотвод или респективно да му бъде желан отказ .
„ Това фактически е по този начин и мисля, че се постанова необятно професионално разискване на
това би трябвало ли да има такава законова опция. Според мен не инцидентно,
конституционните законодатели са лишили Конституционния съд от тази опция,
пък същата е дадена на останалите съдилища. Това е законовата страна на въпроса
би трябвало ли един арбитър да си даде отказ, само че за мен този акт има и морална позиция. Когато законът мълчи, това предстои на преценката на всеки един претендент поотделно. Над 20 години работя като юрист и като такава постоянно, когато е имало каквото и да било подозрение за преднамереност от страна на съда, постоянно е оставало чувството у мен за липса на правораздаване. Ето за какво аз персонално бих си дала отказ от формираните в Конституционен съд каузи, тъй като по двете каузи – атакуваните промени на Конституцията и атакуване на решението на Народно събрание, с което отхвърли провеждането на народен референдум, освен съм се подписала под двете претенции, само че съм взела участие и в изготвянията на тези претенции и нося товара на причините, в които съм авансово уверена, с цел да сезирам Конституционен съд. Да, съществува празнина в закона, само че тук моралът взима превес “ , добави още тя.
За това по какъв начин вижда развиването и връзката сред националното Конституционно право и
международното такова, Рангелова отговори, че това е много научен въпрос, само че
трябва да се търси връзката с другите видове конституции и организация на
правните актове в другите страни. Някои от страните дават категорично преимущество на европейското право , при други предпочитано е националното право, а трети дават при избрани условия преимущество на националното право, а при други на интернационалното право. Цвета Рангелова добави, че договорите, утвърдени по
международен ред са част от вътрешното законодателство на страната и се подчиняват на всички правни правила, свързани с това.
“Правото на Европейския съюз не е интернационално право. Необходимо е да се
преценява всеки акт от интернационалното право дали влиза в несъгласие с
националното такова и дали кореспондира с правните текстове, които са признати преди
това. Ние сме съдружници в Европейски Съюз, с цел да одобряваме и транспонираме тези актове, които няма
да накърнят и навредят на нашите вътрешни правни правила ” , съобщи по време на чуването на претендентите за конституционни съдии Цвета Рангелова от “Възраждане ”.
