41 години от убийството на Джон Ленън в Ню Йорк
Вчера се навършиха 41 години от убийството на великия Джон Ленън. Музикантът е погубен през 1980 година с 5 изстрела късно вечерта на 8 ноември пред дома си в Ню Йорк. Във съдбовния ден Ленън е едвам на 40 години, напомня тв Европа. Името му е обвързвано освен с музиката, а и с световната идея за мир на планетата. Той остава в историята като надарен музикант, артист, композитор, художник, публицист и създател на популярната ливърпулска четворка „ The Beatles “. Джон Ленън ще се запомни и с бунтарския си манталитет. Превръща се в икона на хипидвижението. „ Imagine “, най-популярният солов албум на Джон Ленън излиза през 1971 година Като един от главните създатели на песни в „ Бийтълс “ дружно с Пол Маккартни, той основава доста от шлагерите на групата. Макар че се разпада през 1970 година, тя е продала над 1 милиард албума по света.
През октомври предходната година Марк Чапман, индивидът, който умъртви Джон Ленън, се извини на вдовицата на починалия Бийтъл, Йоко Оно, 40 години след гибелта му. Той получи отвод за предварително освобождение за единадесети път след чуване през август. По време на чуването Чапман изясни, че е умъртвил Ленън за „ популярност “ и че заслужава смъртно наказване. По време на закононарушението Чапман е бил на 25 години. Сега на 66 години, той е женен, а брачната половинка му живее покрай пандиза.
Скандал провокира тази година осъществяването на една от най-значимите песни на предишния век на откриването на Олимпийските игри в Токио.
На церемонията по откриването на Олимпийските игри в Токио беше изпълнена една от най-лошите поп песни на всички времена: Да, приказвам за " Imagine " на Джон Ленън, изпълнена от огромен детски хор и плеяда звезди. Като почитател на " Бийтълс " и изключително на Ленън, ме боли да кажа това, само че е истина: до момента в който мелодията и аранжиментът ѝ са в действителност прелестни, нейният текст е покана за честен и полтически безпорядък, написа преди Робърт Барън в Ню Йорк Пост. Барън спомагателен римокатолически свещеник на Лос Анджелис, съобщи " Сега ".
Да разгледаме първия стих: „ Imagine there’s no heaven/ It’s easy if you try/ No hell below us, above it’s only sky/ Imagine all the people livin’ for today. ” (Представи си, че няма рай/ Лесно е, в случай че опиташ/ Няма пъкъл под нас, от горната страна е единствено небето/ Представи си всички хора да живеят единствено за днешния ден. “ – б. пр.)
Честно казано, не мога да си показва нищо по-лошо. Да кажеш, че няма парадайс и пъкъл, значи да кажеш, че няма безспорен аршин за положително и зло – никакъв логичен метод да се дефинира разликата сред вярно и неверно, никакъв стандарт отвън субективното усещане на всеки от моралните участници, съгласно който да кажем, че някой е по-добър от различен.
Ако се съмнявате в убежденията на римския свещеник, погледнете още веднъж деликатно десетките милиони, убити през последното столетие от хора, които одобряват доста съществено догатката, че „ няма пъкъл под нас, от горната страна е единствено небето “.
Какво да кажем за „ да живеят единствено за днешния ден “? Няма ли свят, в който ние всички живеем за днешния ден, да бъде химера? Да, ще бъде, само че да си напомним, че химера безусловно значи „ не място “. Можем да мечтаем за такова общество, само че би трябвало да имаме здравия разсъдък да разберем, че това в никакъв случай няма да се случи с нашите старания от тази страна на небето.
На процедура, когато сме уверени, че можем да създадем рай на земята – както толкоз доста революционери и мечтатели са правили през последните 200 години – тогава в действителност произвеждаме нещо доста по-близо до пъкъл на земята.
След това: „ Imagine there’s no countries/ It isn’t hard to do/ Nothing to kill or die for/ And no religion too ” ( “Представи си, че няма държави/ Не е трудно/ Нищо, за което да убиваш или да умреш/ И няма и вяра. “ – б. пр.) Можех единствено да се усмихна, до момента в който хорът и звездите пееха тези думи, незабавно след парада на нациите, участващи в Олимпийските игри.
Да мечтаеш да се отървеш от обособените народи означава да мечтаеш да заличиш човешките разлики. Няма нищо неприятно в съществуването на обособени страни и от време на време е нужно да се биеш и да умреш за страната си, когато е незаслужено застрашена. Да защитаваш тази човешка действителност не значи да се подчиняваш на неправилен шовинизъм.
Да мечтаеш да се отървеш от религията е още по-лошо. Общо място на секуларистите през последните три века е, че религията е коренът на множеството наши конфликти. Но обективните проучвания разкриват, че нещо от порядъка на 6% от всички войни, за които имаме документирани източници, са били провокирани по принцип от вяра. Много по-смъртоносни са били национализмът, икономическото съревнование, племенните разногласия, колониалните спорове и, може би най-много, атеистичните идеологии.
Признавам, че не мога да сдържа кикота си, когато звездите пеят финалните стихове: „ Imagine no possessions/ I wonder if you can/ No need for greed or hunger/ A brotherhood of man. ” ( “Представи си, че няма собственост/ Чудя се дали можеш/ Няма потребност от лакомия и глад/ Братство сред хората. “ – б. пр.)
Хората, които показаха тези усеща, бяха, без нито едно изключение, мултимилионери с доста благосъстояния, дръзвам да настоявам. Е, считам, че останалите от нас би трябвало да се откажат от имуществото си в мига, в който те се откажат от своите. И не считам, че би трябвало да затаим колективно дъх.
Нека повторим, казусът не е в притежаването на движимости единствено по себе си. Проблемът е в неналичието на морална визия за подчиняването на персоналните притежания на общото богатство.
Колкото до последния стих, касаещ „ братството сред хората “ – това в действителност е прелестно нещо, за което да мечтаем. Но би трябвало да разберем простата, разумна истина, че не може да има същинско приятелство на човечеството, в случай че отсъства общ Баща. Не можем да бъдем братя и сестри, в случай че не произлизаме всички от един общ възвишен Източник.
Просто казано, не може да имаме приятелство сред хората, в случай че няма парадайс, в случай че няма вяра, в случай че няма Бог.
Така че, продължавайте да се наслаждавате на мелодията на Imagine, само че апелирам ви, не се придържайте към текста.
През октомври предходната година Марк Чапман, индивидът, който умъртви Джон Ленън, се извини на вдовицата на починалия Бийтъл, Йоко Оно, 40 години след гибелта му. Той получи отвод за предварително освобождение за единадесети път след чуване през август. По време на чуването Чапман изясни, че е умъртвил Ленън за „ популярност “ и че заслужава смъртно наказване. По време на закононарушението Чапман е бил на 25 години. Сега на 66 години, той е женен, а брачната половинка му живее покрай пандиза.
Скандал провокира тази година осъществяването на една от най-значимите песни на предишния век на откриването на Олимпийските игри в Токио.
На церемонията по откриването на Олимпийските игри в Токио беше изпълнена една от най-лошите поп песни на всички времена: Да, приказвам за " Imagine " на Джон Ленън, изпълнена от огромен детски хор и плеяда звезди. Като почитател на " Бийтълс " и изключително на Ленън, ме боли да кажа това, само че е истина: до момента в който мелодията и аранжиментът ѝ са в действителност прелестни, нейният текст е покана за честен и полтически безпорядък, написа преди Робърт Барън в Ню Йорк Пост. Барън спомагателен римокатолически свещеник на Лос Анджелис, съобщи " Сега ".
Да разгледаме първия стих: „ Imagine there’s no heaven/ It’s easy if you try/ No hell below us, above it’s only sky/ Imagine all the people livin’ for today. ” (Представи си, че няма рай/ Лесно е, в случай че опиташ/ Няма пъкъл под нас, от горната страна е единствено небето/ Представи си всички хора да живеят единствено за днешния ден. “ – б. пр.)
Честно казано, не мога да си показва нищо по-лошо. Да кажеш, че няма парадайс и пъкъл, значи да кажеш, че няма безспорен аршин за положително и зло – никакъв логичен метод да се дефинира разликата сред вярно и неверно, никакъв стандарт отвън субективното усещане на всеки от моралните участници, съгласно който да кажем, че някой е по-добър от различен.
Ако се съмнявате в убежденията на римския свещеник, погледнете още веднъж деликатно десетките милиони, убити през последното столетие от хора, които одобряват доста съществено догатката, че „ няма пъкъл под нас, от горната страна е единствено небето “.
Какво да кажем за „ да живеят единствено за днешния ден “? Няма ли свят, в който ние всички живеем за днешния ден, да бъде химера? Да, ще бъде, само че да си напомним, че химера безусловно значи „ не място “. Можем да мечтаем за такова общество, само че би трябвало да имаме здравия разсъдък да разберем, че това в никакъв случай няма да се случи с нашите старания от тази страна на небето.
На процедура, когато сме уверени, че можем да създадем рай на земята – както толкоз доста революционери и мечтатели са правили през последните 200 години – тогава в действителност произвеждаме нещо доста по-близо до пъкъл на земята.
След това: „ Imagine there’s no countries/ It isn’t hard to do/ Nothing to kill or die for/ And no religion too ” ( “Представи си, че няма държави/ Не е трудно/ Нищо, за което да убиваш или да умреш/ И няма и вяра. “ – б. пр.) Можех единствено да се усмихна, до момента в който хорът и звездите пееха тези думи, незабавно след парада на нациите, участващи в Олимпийските игри.
Да мечтаеш да се отървеш от обособените народи означава да мечтаеш да заличиш човешките разлики. Няма нищо неприятно в съществуването на обособени страни и от време на време е нужно да се биеш и да умреш за страната си, когато е незаслужено застрашена. Да защитаваш тази човешка действителност не значи да се подчиняваш на неправилен шовинизъм.
Да мечтаеш да се отървеш от религията е още по-лошо. Общо място на секуларистите през последните три века е, че религията е коренът на множеството наши конфликти. Но обективните проучвания разкриват, че нещо от порядъка на 6% от всички войни, за които имаме документирани източници, са били провокирани по принцип от вяра. Много по-смъртоносни са били национализмът, икономическото съревнование, племенните разногласия, колониалните спорове и, може би най-много, атеистичните идеологии.
Признавам, че не мога да сдържа кикота си, когато звездите пеят финалните стихове: „ Imagine no possessions/ I wonder if you can/ No need for greed or hunger/ A brotherhood of man. ” ( “Представи си, че няма собственост/ Чудя се дали можеш/ Няма потребност от лакомия и глад/ Братство сред хората. “ – б. пр.)
Хората, които показаха тези усеща, бяха, без нито едно изключение, мултимилионери с доста благосъстояния, дръзвам да настоявам. Е, считам, че останалите от нас би трябвало да се откажат от имуществото си в мига, в който те се откажат от своите. И не считам, че би трябвало да затаим колективно дъх.
Нека повторим, казусът не е в притежаването на движимости единствено по себе си. Проблемът е в неналичието на морална визия за подчиняването на персоналните притежания на общото богатство.
Колкото до последния стих, касаещ „ братството сред хората “ – това в действителност е прелестно нещо, за което да мечтаем. Но би трябвало да разберем простата, разумна истина, че не може да има същинско приятелство на човечеството, в случай че отсъства общ Баща. Не можем да бъдем братя и сестри, в случай че не произлизаме всички от един общ възвишен Източник.
Просто казано, не може да имаме приятелство сред хората, в случай че няма парадайс, в случай че няма вяра, в случай че няма Бог.
Така че, продължавайте да се наслаждавате на мелодията на Imagine, само че апелирам ви, не се придържайте към текста.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ