Всеки иска да бъде Буковски, но всъщност никой не е. Никой няма и да бъде. Никога.
Вчера се навършиха 24 години от гибелта на Чарлс Буковски. Един от обичаните ми писатели въобще. Вярвам, че вие бихте могли да кажете същото. Той е просто безподобен, колкото и да се пробват да му подражават всевъзможни драскачи. Говоря в международен мащаб. Всеки желае да е Буковски, само че в действителност никой не е. Никой няма и да бъде. Никога.
1994-та година е била една от най-тъжните години. Бил съм доста дребен по това време, едвам на 2, заради което несъмнено, нямам мемоари. Но зная, че точно тогава светът е изгубил двама от великите си актьори. Кърт Кобейн и Чарлс Буковски. Единият разкрил грънджа като жанр в музиката. Другият – в литературата.
И двамата дадоха на изкуството повече от задоволително. И двамата бяха единствени по рода си. След като си отидоха, стартира огромното прекопирване. В множеството случаи, за жалост – неприятно прекопирване.
Това е по този начин, тъй като на пръв взор наподобява елементарно да се написа като Бук. Една щипка реализъм, две щипки грубост, хубави секс подиуми, безчет литри алкохол и – естествено – в самия център на всичко – една планина от цинизъм . Умишлено употребявам тоя израз. За да задам въпрос. Колко писатели в реалност са съумели да се изкачат на върха на тая планина от цинизъм? Ето го отговора: малко на брой. Зная даже имената им. Чел съм книгите им. Те ще ехтят дълго в пространството.
Сега ще ви обясня за какво подхванах тематиката за цинизма. Ами просто тъй като голям брой читатели виждат в творбите на Буковски единствено и само него. Те настояват следното: „ Този не е никакъв публицист, вижте какви вулгаризми употребява в текстовете си, що за алкохолик, по какъв начин не го е позор?! “
От своя страна, аз бих попитал същите тия хора имат ли разбиране въобще от живота. Наясно ли са те, че животът не е розова приказка със благополучен край? Напротив – той е борба. Битка за още един ден. Битка за още една нощ. В благополучие или в беднотия, какво значение има? Стига да си жив в същинския смисъл. Стига да умееш да оцеляваш в тоя свят. Свят цялостен с служители, счетоводители икономисти. Хора, които работят от девет до пет за пари и все пак са нещастни. Защото са плебеи на службата си.
Философията на Буковски е таман противоположната. В едно писмо до своя обичана, той написва:
„ Намери това, което обичаш и го остави да те убие. “
Тия думи някак обобщават целия смисъл на действието. Именно по тази причина му се удивлявам. Защото не е елементарен бунтовник без идея. Той е самия протест. И го потвърждава с романите си. Препоръчвам ви да прочетете „ Жени “. И това стихотворение. Черпя ви с него. Вместо пиво:
СИНЯТА ПТИЦА
Една синя птица има в сърцето ми, която
желае да излезе оттова,
само че аз съм прекомерно мощен за нея.
Хей, споделям й, спри си там вътре,
няма да разреша никой различен
да те види.
Една синя птица има в сърцето ми, която
желае да излезе оттова,
само че аз я обливам с уиски и поемам дъх
цигарен пушек,
и курви,
и бармани,
и продавачи
по този начин и в никакъв случай не разбират,
че тя е там вътре.
Една синя птица има в сърцето ми, която
желае да излезе оттова,
само че аз съм прекомерно мощен за нея.
Хей, споделям й,
спри долу, белким искаш да ме объркаш?
Искаш да провалиш всичко?
Да изгърмиш продажбите на
книгите ми в Европа?
Една синя птица има в сърцето ми, която
желае да излезе оттова,
само че аз съм прекомерно интелигентен, пущам я единствено
от време на време нощем,
когато всички останали спят.
Хей, споделям й, знам че си там,
по тази причина недей да си
тъжна.
После я въвеждам назад,
само че тя пее по малко
там вътре,
не съм я оставил напълно
да почине
и заспиваме дружно
просто по този начин
с нашия
скришен пакт
и това е задоволително хубаво
с цел да накара един мъж
да заплаче, само че аз
не рева, а
вие?
1994-та година е била една от най-тъжните години. Бил съм доста дребен по това време, едвам на 2, заради което несъмнено, нямам мемоари. Но зная, че точно тогава светът е изгубил двама от великите си актьори. Кърт Кобейн и Чарлс Буковски. Единият разкрил грънджа като жанр в музиката. Другият – в литературата.
И двамата дадоха на изкуството повече от задоволително. И двамата бяха единствени по рода си. След като си отидоха, стартира огромното прекопирване. В множеството случаи, за жалост – неприятно прекопирване.
Това е по този начин, тъй като на пръв взор наподобява елементарно да се написа като Бук. Една щипка реализъм, две щипки грубост, хубави секс подиуми, безчет литри алкохол и – естествено – в самия център на всичко – една планина от цинизъм . Умишлено употребявам тоя израз. За да задам въпрос. Колко писатели в реалност са съумели да се изкачат на върха на тая планина от цинизъм? Ето го отговора: малко на брой. Зная даже имената им. Чел съм книгите им. Те ще ехтят дълго в пространството.
Сега ще ви обясня за какво подхванах тематиката за цинизма. Ами просто тъй като голям брой читатели виждат в творбите на Буковски единствено и само него. Те настояват следното: „ Този не е никакъв публицист, вижте какви вулгаризми употребява в текстовете си, що за алкохолик, по какъв начин не го е позор?! “
От своя страна, аз бих попитал същите тия хора имат ли разбиране въобще от живота. Наясно ли са те, че животът не е розова приказка със благополучен край? Напротив – той е борба. Битка за още един ден. Битка за още една нощ. В благополучие или в беднотия, какво значение има? Стига да си жив в същинския смисъл. Стига да умееш да оцеляваш в тоя свят. Свят цялостен с служители, счетоводители икономисти. Хора, които работят от девет до пет за пари и все пак са нещастни. Защото са плебеи на службата си.
Философията на Буковски е таман противоположната. В едно писмо до своя обичана, той написва:
„ Намери това, което обичаш и го остави да те убие. “
Тия думи някак обобщават целия смисъл на действието. Именно по тази причина му се удивлявам. Защото не е елементарен бунтовник без идея. Той е самия протест. И го потвърждава с романите си. Препоръчвам ви да прочетете „ Жени “. И това стихотворение. Черпя ви с него. Вместо пиво:
СИНЯТА ПТИЦА
Една синя птица има в сърцето ми, която
желае да излезе оттова,
само че аз съм прекомерно мощен за нея.
Хей, споделям й, спри си там вътре,
няма да разреша никой различен
да те види.
Една синя птица има в сърцето ми, която
желае да излезе оттова,
само че аз я обливам с уиски и поемам дъх
цигарен пушек,
и курви,
и бармани,
и продавачи
по този начин и в никакъв случай не разбират,
че тя е там вътре.
Една синя птица има в сърцето ми, която
желае да излезе оттова,
само че аз съм прекомерно мощен за нея.
Хей, споделям й,
спри долу, белким искаш да ме объркаш?
Искаш да провалиш всичко?
Да изгърмиш продажбите на
книгите ми в Европа?
Една синя птица има в сърцето ми, която
желае да излезе оттова,
само че аз съм прекомерно интелигентен, пущам я единствено
от време на време нощем,
когато всички останали спят.
Хей, споделям й, знам че си там,
по тази причина недей да си
тъжна.
После я въвеждам назад,
само че тя пее по малко
там вътре,
не съм я оставил напълно
да почине
и заспиваме дружно
просто по този начин
с нашия
скришен пакт
и това е задоволително хубаво
с цел да накара един мъж
да заплаче, само че аз
не рева, а
вие?
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ