От Панчарево по-дълбоко нема
Вчера постанови едно дълго чакано решение, което сега е мотив за полемика, освен у нас, само че и в целия Европейски съюз.
Правният проблем е в областта на фамилното право, като особеното е, че има интернационалните затруднения в него.
Българска гражданка подписва брак с гражданка на Обединеното Кралство. След това двойката се открива в Испания.
Там им се ражда дете - Сара - което получава акт за раждане в Испания, който показва като негови родители двете майки. Българката подава пред кмета на община " Панчарево " искане за издаване на акт за раждане на детето като показва акта за раждане от Испания. Кметът отхвърля да издаде акта за раждане с изтъкване на двете дами като родители с мотив за несъгласие с българския публичен ред.
Съдът: Дете с две майки не може да получи акт за раждане и паспорт
Този отвод се апелира пред Съдията насочва преюдициално питане до Съда на Европейския съюз като най-общо пита дали отводът на България да издаде акт за раждане препятства свободното придвижване на хора в границите на Европейски Съюз, или, назад България може да откажа издаване на акт за раждане на съображение публичен ред и отбрана на националната конституционна еднаквост.
Съдът на Европейския съюз: България би трябвало да издаде паспорт на дете с две майки
В това преюдициално питане съдията показва като даденост, че детето е български жител.
решение след чуване на Генерален юрист (С-490/20), в което приема, че България е длъжна да издаде документи за идентичност (но не и акт за раждане) на детето, което е жител на Съюза, както и да признае издадения акт за раждане, посочващ родителите, за задачите на свободното придвижване и престояване в границите на Европейски Съюз. Правните доводи са свързани главно със свободата на придвижване, възбраната за дискриминация, само че най-много: с правото на персонален и фамилен живот и висшия интерес на детето, предпазени от Хартата на главните права на Европейски Съюз (ХОПЕС). При салдото на полезности Съдът на Европейски Съюз изцяло изключва опцията в тази обстановка България да може да се позове на публичен ред или конституционна еднаквост.
След това решение на Съда на Европейски Съюз първоинстанционният административен съд в България прима, употребявайки голям брой причините от правото на Европейски Съюз, Конвенцията за правата на детето и Европейската спогодба за отбрана на правата на индивида, че с цел да се извърши решението на Съда на Европейски Съюз кметът би трябвало да издаде акт за раждане. Според съдията невъзможността да бъде публикуван подобен документ е национална мярка, която пречи на свободното придвижване и, както повелява правото на Европейски Съюз, би трябвало да бъде отстранена. Защото същността на решението на Съда на Европейски Съюз е ясна: детето с две майки, едната от които е българка, би трябвало да има приет генезис за задачите на свободното придвижване и да има документи за идентичност
Какво направи съдът?
Най-общо сподели: а, не не, тук някой се е объркал. Това дете не е български жител, тъй като Семейният кодекс споделя коя е майката и тъй като всред редовете на всички каузи се схваща, че това не е българката.
Правилно ли е това?
Изходната позиция е член 25 от Конституцията, който гласи, че български жител е всеки, на който най-малко единият родител е български жител. И тук идва огромният въпрос, кой е родител в обстановка с интернационален детайл, в частност - постоянно ли се ползва българското право и българското схващане или може да се приложи нещо друго (както е в съответния случай - детето да може да има две майки)?
Отговорът на този въпрос в тази ситуация се дава от правото на Европейски Съюз, а и от българското интернационално частно право.
Важно е да се означи, че Върховният административен съд вярно приема, че към момента в Европейския съюз няма акт, който задължава страните членки да си признават взаимно генезис.
Организация: Столична община саботира издаването на документи на дете с две майки
Обаче, Съдът на Европейски Съюз тълкувайки правото на свободно придвижване (чл. 21 ДФЕС) и най-много при детето - правото на персонален и фамилен живот и повелята за вземане предвид на висшия интерес на детето по ХОПЕС, задължава страните членки да признават произхода за избрани цели. Конкретно в делото " Панчарево ", Съдът на Европейски Съюз указва на България, че би трябвало да признае открития генезис в Испания за задачите на придвижването и пребиваването. Основната теза е, че жителите на Европейски Съюз биха се обезкуражили да се движат, като - в тази ситуация: една жена е майка в една държава-членка на Европейски Съюз, а в друга не е, а за детето - в случай че в едната страна имам две майки, а в другата - България те се по-малко или изцяло липсват.
Оттук, това, че Върховен административен съд споделя внезапно - просветна ми - детето не е български жител - не изключва казуса, че то има открит генезис в една страна членка с две майки (едната от които е гражданка на ЕС) и с цел да се движи свободно, в това число и с цел да има достъп да поданство на Европейски Съюз, България не би трябвало да основава спънки. Това последно равнище на разсъждения, за жалост, липсва в решението на Върховен административен съд, а точно то се очакваше с интерес от правната общественост у нас и в Европейски Съюз.
Омагьосаният кръг - кое е първо - произходът или поданството - можеше да бъде позволени от Върховен административен съд с използване на Кодекса на интернационалното частно право (КМЧП), а не с отваряне на Семейния кодекс все едно, че казусът е чисто вътрешен. Съгласно член 83, ал.1 КМЧП произходът се дефинира от правото на страната, чието поданство на детето е придобило все още на раждането. Ако, както твърди Върховен административен съд, детето няма поданство все още на раждането, то тогава той би трябвало да се позове на идната алинея.
Според нея, в случай че е по-благоприятно за детето, може да се приложи или правото на страната, където детето има всекидневно местожителство все още на определяне на произхода, или правото на страната, което се ползва за персоналните връзки сред родителите все още на раждането.
Тези две правила в съответната догадка насочват към испанското право, съгласно което детето Сара има двама родители, единият от които е български жител. Следователно, българското интернационално частно право, което е особено по отношение на Семейния кодекс, планува за използвано испанското право и въобще не разрешава да се стигне до проучването на въпроса, коя е дамата, която го е родила (както изисква член 60, ал.1 СК)!
За страдание, не се редки случаите, при които административните съдилища, когато праворазвават по частноправни въпроси с интернационален детайл, не познават и/или не ползват вярно Кодекса на интернационалното частно право. Вероятно, тъй като комфортът се намира най-лесно в познатото и сигурното - българската Конституция и българския Семеен кодекс, от които, както ние си знам, каквото и да се приказва, по-високо и по-дълбоко нема!
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Правният проблем е в областта на фамилното право, като особеното е, че има интернационалните затруднения в него.
Българска гражданка подписва брак с гражданка на Обединеното Кралство. След това двойката се открива в Испания.
Там им се ражда дете - Сара - което получава акт за раждане в Испания, който показва като негови родители двете майки. Българката подава пред кмета на община " Панчарево " искане за издаване на акт за раждане на детето като показва акта за раждане от Испания. Кметът отхвърля да издаде акта за раждане с изтъкване на двете дами като родители с мотив за несъгласие с българския публичен ред.
Съдът: Дете с две майки не може да получи акт за раждане и паспорт Този отвод се апелира пред Съдията насочва преюдициално питане до Съда на Европейския съюз като най-общо пита дали отводът на България да издаде акт за раждане препятства свободното придвижване на хора в границите на Европейски Съюз, или, назад България може да откажа издаване на акт за раждане на съображение публичен ред и отбрана на националната конституционна еднаквост.
Съдът на Европейския съюз: България би трябвало да издаде паспорт на дете с две майки В това преюдициално питане съдията показва като даденост, че детето е български жител.
решение след чуване на Генерален юрист (С-490/20), в което приема, че България е длъжна да издаде документи за идентичност (но не и акт за раждане) на детето, което е жител на Съюза, както и да признае издадения акт за раждане, посочващ родителите, за задачите на свободното придвижване и престояване в границите на Европейски Съюз. Правните доводи са свързани главно със свободата на придвижване, възбраната за дискриминация, само че най-много: с правото на персонален и фамилен живот и висшия интерес на детето, предпазени от Хартата на главните права на Европейски Съюз (ХОПЕС). При салдото на полезности Съдът на Европейски Съюз изцяло изключва опцията в тази обстановка България да може да се позове на публичен ред или конституционна еднаквост.
След това решение на Съда на Европейски Съюз първоинстанционният административен съд в България прима, употребявайки голям брой причините от правото на Европейски Съюз, Конвенцията за правата на детето и Европейската спогодба за отбрана на правата на индивида, че с цел да се извърши решението на Съда на Европейски Съюз кметът би трябвало да издаде акт за раждане. Според съдията невъзможността да бъде публикуван подобен документ е национална мярка, която пречи на свободното придвижване и, както повелява правото на Европейски Съюз, би трябвало да бъде отстранена. Защото същността на решението на Съда на Европейски Съюз е ясна: детето с две майки, едната от които е българка, би трябвало да има приет генезис за задачите на свободното придвижване и да има документи за идентичност
Какво направи съдът?
Най-общо сподели: а, не не, тук някой се е объркал. Това дете не е български жител, тъй като Семейният кодекс споделя коя е майката и тъй като всред редовете на всички каузи се схваща, че това не е българката.
Правилно ли е това?
Изходната позиция е член 25 от Конституцията, който гласи, че български жител е всеки, на който най-малко единият родител е български жител. И тук идва огромният въпрос, кой е родител в обстановка с интернационален детайл, в частност - постоянно ли се ползва българското право и българското схващане или може да се приложи нещо друго (както е в съответния случай - детето да може да има две майки)?
Отговорът на този въпрос в тази ситуация се дава от правото на Европейски Съюз, а и от българското интернационално частно право.
Важно е да се означи, че Върховният административен съд вярно приема, че към момента в Европейския съюз няма акт, който задължава страните членки да си признават взаимно генезис.
Организация: Столична община саботира издаването на документи на дете с две майки Обаче, Съдът на Европейски Съюз тълкувайки правото на свободно придвижване (чл. 21 ДФЕС) и най-много при детето - правото на персонален и фамилен живот и повелята за вземане предвид на висшия интерес на детето по ХОПЕС, задължава страните членки да признават произхода за избрани цели. Конкретно в делото " Панчарево ", Съдът на Европейски Съюз указва на България, че би трябвало да признае открития генезис в Испания за задачите на придвижването и пребиваването. Основната теза е, че жителите на Европейски Съюз биха се обезкуражили да се движат, като - в тази ситуация: една жена е майка в една държава-членка на Европейски Съюз, а в друга не е, а за детето - в случай че в едната страна имам две майки, а в другата - България те се по-малко или изцяло липсват.
Оттук, това, че Върховен административен съд споделя внезапно - просветна ми - детето не е български жител - не изключва казуса, че то има открит генезис в една страна членка с две майки (едната от които е гражданка на ЕС) и с цел да се движи свободно, в това число и с цел да има достъп да поданство на Европейски Съюз, България не би трябвало да основава спънки. Това последно равнище на разсъждения, за жалост, липсва в решението на Върховен административен съд, а точно то се очакваше с интерес от правната общественост у нас и в Европейски Съюз.
Омагьосаният кръг - кое е първо - произходът или поданството - можеше да бъде позволени от Върховен административен съд с използване на Кодекса на интернационалното частно право (КМЧП), а не с отваряне на Семейния кодекс все едно, че казусът е чисто вътрешен. Съгласно член 83, ал.1 КМЧП произходът се дефинира от правото на страната, чието поданство на детето е придобило все още на раждането. Ако, както твърди Върховен административен съд, детето няма поданство все още на раждането, то тогава той би трябвало да се позове на идната алинея.
Според нея, в случай че е по-благоприятно за детето, може да се приложи или правото на страната, където детето има всекидневно местожителство все още на определяне на произхода, или правото на страната, което се ползва за персоналните връзки сред родителите все още на раждането.
Тези две правила в съответната догадка насочват към испанското право, съгласно което детето Сара има двама родители, единият от които е български жител. Следователно, българското интернационално частно право, което е особено по отношение на Семейния кодекс, планува за използвано испанското право и въобще не разрешава да се стигне до проучването на въпроса, коя е дамата, която го е родила (както изисква член 60, ал.1 СК)!
За страдание, не се редки случаите, при които административните съдилища, когато праворазвават по частноправни въпроси с интернационален детайл, не познават и/или не ползват вярно Кодекса на интернационалното частно право. Вероятно, тъй като комфортът се намира най-лесно в познатото и сигурното - българската Конституция и българския Семеен кодекс, от които, както ние си знам, каквото и да се приказва, по-високо и по-дълбоко нема!
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ