Индекс на възприятието за корупция 2025 г.: Отстъплението на лидерството отслабва световната борба с корупцията
Според Индекса за усещане на корупцията (Corruption Perception Index) за 2025 година, оповестен през днешния ден от Transparency International, световните равнища на корупция остават обезпокоително високи, а напъните за нейното ограничение се оказват несполучливи.
В тазгодишното издание на показателя България получава 40 точки, (заедно с Унгария от страните в ЕС), което е под сериозния предел от 50 точки и алармира за съществени провокации в битката с корупцията в страната.
Само за последните две години България губи 5 точки, което е статистически значима смяна, която демонстрира неналичието на устойчиви и решителни дейности против корупцията. Тази негативна наклонност се свързва с продължаващото въздействие на клептократски мрежи, формалното и неефективно използване на антикорупционни политики, засилващите се офанзиви против гражданското общество, както и с институционалните разтърсвания към отчасти касираните парламентарни избори.
Институционални дефицити и напън върху гражданското общество
През миналата година гражданският бранш бе обект на целенасочени офанзиви и стигматизиране, в това число посредством опити за въвеждане на законодателство, ориентирано към ограничение на активността на неправителствени организации, както и посредством основаването на парламентарни структури с проверяващи функционалности по отношение на цивилен организации. (Временната комисия за определяне на обстоятелства и условия по отношение на активността на Джордж Сорос и Александър Сорос и техните фондации на територията на Република България, финансиращи български физически и юридически лица и неправителствени организации, както и определяне на свързаността им с политически партии, магистрати, просветителни институции, медии, бизнес структури и органи на държавна власт).
Подобни дейности освен не основават удобна среда за гражданско присъединяване, само че и подкопават напъните за бистрота, отчетност и отбрана на правата на индивида.
Допълнително институционалната среда се характеризира с продължителна некадърност за избор на управителни органи на основни институции и регулатори.
Закриването на Комисията за противопоставяне на корупцията, след години на институционална неефективност и неспособност за образуване на работещ състав, в допълнение задълбочи рецесията на доверие.
Сериозни въпроси по отношение на стабилността на демократичните процеси породиха и след невижданото отчасти анулиране на парламентарните избори през 2024 година Решението на Конституционния съд, с което бе разгласен за противозаконен изборът на 17 народни представители, разкри съществени недостатъци в изборния развой и взаимоотношението сред институциите. Процесът по правене на експертизите бе белязан от липса на бистрота и обществени спорове сред основни институции, както и от опити за политически напън.
Корупцията като фактор за бизнес средата
Корупцията продължава да оказва директно въздействие върху икономическата среда в страната. Данни от бизнес изследвания демонстрират, че 55% от фирмите дефинират корупцията като сериозен проблем за активността си, а 89% я възприемат като необятно публикувана. В резултат корупционният риск постоянно се трансформира в авансово калкулиран фактор при административни процедури, публични поръчки и капиталови решения.
Завладяването на страната и стратегическата корупция изкривяват конкуренцията, като основават условия преимущество да получават компании, свързани с мрежи за въздействие, а не тези с най-хубави професионални и стопански индикатори. Това понижава предвидимостта на бизнес средата, възпира вложенията и отслабва резултата от икономическите промени.
Паралелно продължава съществуването на цели стопански браншове, в които сивите финансови потоци и недекларираната претовареност са част от резистентен модел на действие. Тези практики затрудняват контрола, усилват риска от пране на пари и подкопават финансовата непоклатимост на страната.
България остава на дъното в Европейски Съюз и изостава по пътя към Организацията за икономическо сътрудничество и раз
Средната стойност за страните от Европейския съюз остава 62 точки, което слага България на последно място дружно с Унгария. Липсата на прогрес се следи и при осъществяването на редица рекомендации на Европейската комисия, GRECO и Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), в това число въвеждането на правила за лобизма, стандарти за интегритет и дейно използване на антикорупционното законодателство.
В подтекста на кандидатурата на България за участие в Организацията за икономическо сътрудничество и раз страната заема 35-о място от 38 страни членки в Индекса за усещане на корупцията, което я слага измежду най-слабо представящите се страни в организацията.
Необходимост от решителни промени
Резултатите от Индекса за усещане на корупцията за 2025 година демонстрира, че неналичието на поредни промени, политическата неустойчивост и слабият институционален потенциал не престават да попречват напредъка на страната в битката с корупцията. Без подсилване на върховенството на правото, гарантиране на независимостта на институциите и действително използване на антикорупционните механизми България рискува да задълбочи отрицателните трендове, които засягат както демократичното ръководство, по този начин и икономическото развиване на страната.
За Индекса за усещане на корупцията
Индексът за усещане на корупцията се разгласява годишно от 1995 година и прави оценка 182 страни и територии въз основа на усещанията за корупция в обществения бранш. Той употребява данни от 13 самостоятелни източника, в това число Световната банка, Световния стопански конгрес и други.
Оценките се основават на разбори от специалисти и представители на бизнеса, като последният методологически обзор е изработен от Съвместния проучвателен център на Европейската комисия през 2017 г.
В тазгодишното издание на показателя България получава 40 точки, (заедно с Унгария от страните в ЕС), което е под сериозния предел от 50 точки и алармира за съществени провокации в битката с корупцията в страната.
Само за последните две години България губи 5 точки, което е статистически значима смяна, която демонстрира неналичието на устойчиви и решителни дейности против корупцията. Тази негативна наклонност се свързва с продължаващото въздействие на клептократски мрежи, формалното и неефективно използване на антикорупционни политики, засилващите се офанзиви против гражданското общество, както и с институционалните разтърсвания към отчасти касираните парламентарни избори.
Институционални дефицити и напън върху гражданското общество
През миналата година гражданският бранш бе обект на целенасочени офанзиви и стигматизиране, в това число посредством опити за въвеждане на законодателство, ориентирано към ограничение на активността на неправителствени организации, както и посредством основаването на парламентарни структури с проверяващи функционалности по отношение на цивилен организации. (Временната комисия за определяне на обстоятелства и условия по отношение на активността на Джордж Сорос и Александър Сорос и техните фондации на територията на Република България, финансиращи български физически и юридически лица и неправителствени организации, както и определяне на свързаността им с политически партии, магистрати, просветителни институции, медии, бизнес структури и органи на държавна власт).
Подобни дейности освен не основават удобна среда за гражданско присъединяване, само че и подкопават напъните за бистрота, отчетност и отбрана на правата на индивида.
Допълнително институционалната среда се характеризира с продължителна некадърност за избор на управителни органи на основни институции и регулатори.
Закриването на Комисията за противопоставяне на корупцията, след години на институционална неефективност и неспособност за образуване на работещ състав, в допълнение задълбочи рецесията на доверие.
Сериозни въпроси по отношение на стабилността на демократичните процеси породиха и след невижданото отчасти анулиране на парламентарните избори през 2024 година Решението на Конституционния съд, с което бе разгласен за противозаконен изборът на 17 народни представители, разкри съществени недостатъци в изборния развой и взаимоотношението сред институциите. Процесът по правене на експертизите бе белязан от липса на бистрота и обществени спорове сред основни институции, както и от опити за политически напън.
Корупцията като фактор за бизнес средата
Корупцията продължава да оказва директно въздействие върху икономическата среда в страната. Данни от бизнес изследвания демонстрират, че 55% от фирмите дефинират корупцията като сериозен проблем за активността си, а 89% я възприемат като необятно публикувана. В резултат корупционният риск постоянно се трансформира в авансово калкулиран фактор при административни процедури, публични поръчки и капиталови решения.
Завладяването на страната и стратегическата корупция изкривяват конкуренцията, като основават условия преимущество да получават компании, свързани с мрежи за въздействие, а не тези с най-хубави професионални и стопански индикатори. Това понижава предвидимостта на бизнес средата, възпира вложенията и отслабва резултата от икономическите промени.
Паралелно продължава съществуването на цели стопански браншове, в които сивите финансови потоци и недекларираната претовареност са част от резистентен модел на действие. Тези практики затрудняват контрола, усилват риска от пране на пари и подкопават финансовата непоклатимост на страната.
България остава на дъното в Европейски Съюз и изостава по пътя към Организацията за икономическо сътрудничество и раз
Средната стойност за страните от Европейския съюз остава 62 точки, което слага България на последно място дружно с Унгария. Липсата на прогрес се следи и при осъществяването на редица рекомендации на Европейската комисия, GRECO и Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), в това число въвеждането на правила за лобизма, стандарти за интегритет и дейно използване на антикорупционното законодателство.
В подтекста на кандидатурата на България за участие в Организацията за икономическо сътрудничество и раз страната заема 35-о място от 38 страни членки в Индекса за усещане на корупцията, което я слага измежду най-слабо представящите се страни в организацията.
Необходимост от решителни промени
Резултатите от Индекса за усещане на корупцията за 2025 година демонстрира, че неналичието на поредни промени, политическата неустойчивост и слабият институционален потенциал не престават да попречват напредъка на страната в битката с корупцията. Без подсилване на върховенството на правото, гарантиране на независимостта на институциите и действително използване на антикорупционните механизми България рискува да задълбочи отрицателните трендове, които засягат както демократичното ръководство, по този начин и икономическото развиване на страната.
За Индекса за усещане на корупцията
Индексът за усещане на корупцията се разгласява годишно от 1995 година и прави оценка 182 страни и територии въз основа на усещанията за корупция в обществения бранш. Той употребява данни от 13 самостоятелни източника, в това число Световната банка, Световния стопански конгрес и други.
Оценките се основават на разбори от специалисти и представители на бизнеса, като последният методологически обзор е изработен от Съвместния проучвателен център на Европейската комисия през 2017 г.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ