Вчера отбелязахме 55 години от първия полет на човек в

Вчера отбелязахме 55 години от първия полет на човек в космоса. На 12 април 1961 година галактическият транспортен съд “Восток 1 ” сполучливо влиза в орбита към Земята с първия космонавт на планетата – Юрий Гагарин.

Но фактът, че по-малко от месец по-късно американците съумяват да изпратят човек в космоса, въпреки и по суборбитална траектория, повдига някои въпроси. Защо Съединени американски щати губят този значим стадий от галактическата конкуренция? Не е ли било допустимо да побързат малко повече, с цел да изпреварят руските си сътрудници?

Всъщност е било изцяло допустимо. В тази публикация описваме историята по отношение на това какво тъкмо се случва при подготовката на НАСА да изпрати космонавт.

На 31 януари 1961 година от космодрума Кейп Канаверал излетява ракетата “Редстоун ” с галактическа капсула и шимпанзето Хам. Полетът продължава 16 минути и 39 секунди и кулминира с сполучливо кацане в Атлантическия океан. Шимпанзето се връща живо.

Този полет се обрисува да бъде предпоследен преди изстрелването на първия човек в космоса. Както демонстрират историческите източници на НАСА обаче, по време на полета се случва особеност – следено е свръхускорение на ракетата, при което се доближава скорост от 9 426 km/h вместо плануваната 7 081 km/h. Това не оказва отрицателно въздействие върху изхода на задачата, просто капсулата каца по-далече от предстоящото място.

Въпреки това екипът на галактическия център Маршал, ръководен от Вернер декор Браун, желае още един тестов безпилотен полет на ракетата, който да потвърди нейната склонност за пилотиран полет.

Тестовият полет “Мъркюри-Редстоун-БД ” е извършен на 24 март 1961 година и е безусловно сполучлив. Ако вместо тестова капсула е бил конфигуриран функционален транспортен съд “Мъркюри ” и Алън Шепърд е бил позволен за полет, Денят на космонавтиката щеше да бъде отбелязван на 24-ти март и вместо Нощ на Гагарин щяхме да честваме Нощ на Шепърд.

Но в историята няма “ако ”. Нещата са такива, каквито са. Както беше разказано в публикацията на КОСМОС БГ (източник), преди полета на Гагарин са установени общо 70 аномалии с галактическия му транспортен съд, само че все пак руските ръководители се оказват по-смели и заради това те извоюват тази скъпа за тях победа.

Юрий Гагарин е първият човек, който доближава до галактическото пространство. Вярно е, той доближава до орбита, до момента в който Шепърд лети по суборбитална, само че в случай че американците бяха изпреварили руснаците, може би историята щеше да се развие по различен метод. Първенството на Гагарин е това, което унизява Съединени американски щати. То е повода няколко месеца по-късно администрацията на Кенеди да разгласи огромната цел в галактическата конкуренция: покоряването на Луната. Ако Алън Шепърд е бил пръв, тогава Кенеди може би е щял просто да разгласи галактическата конкуренция за извоювана. Нямало е да забележим взлом към Луната, евентуално програмата “Аполо ” в никакъв случай е нямало да бъде осъществена и може би е нямало да има първа стъпка на Нийл Армстронг и Бъз Олдрин на лунната повърхнина през 1969 година.

Така че несъмнено може да сме признателни на Гагарин, на Терешкова, на Леонов и на останалите руски първенци, с помощта на които галактическата конкуренция се разгаря. По-късно американците изпреварват Съюз на съветските социалистически републики в редица други области – през 1962 година те са първи, които изпращат уред до друга планета (Венера), през 1964 година първи доближават до Марс с роботизирана станция, първи съумяват да осъществят съединяване сред галактически кораби през 1966 година.

Но въпреки всичко шампионата за пилотиран полет не е тяхно – единствено поради потребността от “един финален тестов полет ”. Този тестов полет се оказва съдбовно забавяне в конкуренцията.