Летящата чиния на НАСА излетя!!!
Вчера, на 28 юни, НАСА най-сетне съумя да изстреля пробния уред LDSD, който постоянно бива именуван “летяща паница ” даже и от самата организация. Апаратът хвърча до така наречен “близкокосмическо пространство ” – района сред земната атмосфера и космоса.
По предварителни данни първата част от полета (работата на ракетния двигател) е завършила съгласно проект, само че втората част от полета (разгръщането на парашут) не е протекла съгласно упованията. Независимо от това, полетът не се смята за провален.
Този скрийншот демонстрира пробния летателен уред LDSD по време на полета си. Credit: NASA/JPL-Caltech
Целта на плана LDSD е да бъде създадена нова технология за кацане на повърхността на Марс. Предишни експедиции като “Вайкинг ” (70-те години на предишния век) и “Феникс ” (2007-2008 г.) използваха общоприети системи за кацане – топлинен щит, парашути и ракетни мотори. Мисии като “Марс Патфайндър ” (1997 г.) и “Опортюнити ” (2004-до днес) използваха за кацането си амортизиращи въздушни възглавници – технология, в началото зародила през 60-те години на предишния век в Съюз на съветските социалистически републики за кацане на Луната. Това ще рече, че необятно употребяваната технология за кацане на Марс на дребни роботизирани апарати, въпреки и надеждна и работеща, е много поостаряла – датира от 60-те и 70-те години на предишния век.
През 2012 година новият марсоход на НАСА “Кюриосити ” използваше революционно нова (за тогавашно време) технология – той бе спуснат на Марс с “небесен кран ”. “Кюриосити ” тежи един звук и до този миг това е връх за сполучливо снабдяване на потребен товар на Червената планета.
Но в бъдеще НАСА възнамерява даже още по-амбициозни задачи – възвращаеми задачи към Червената планета с роботизирано кацане, взимане на проби и политане назад към Земята (след 2020 година) и пилотируеми задачи с астронавти (след 2030 година). Подобни спускаеми задачи изискват изпращането на повърхността на Марс на потребен товар, възлизащ на десетки и даже стотици тонове. Това изисква нови технологии.
Мисията на “летящата паница ” LDSD съумя в първата част от полета – надуваемият забавител при свръхзвукова скорост сработи по проект. Вярно е, че парашутът не проработи, само че това не е покруса. Затова НАСА изстрелва сходни задачи до близкокосмическото пространство – тук, наоколо до Земята, могат да се тестват сходни нови технологии, преди да се стигне до действителните полети към Марс.
Следващите полети на LDSD още веднъж няма да са до Марс. НАСА възнамерява два нови теста до близкокосмическото пространство през 2015 година. Иначе старите технологии ще продължат да се употребяват – през 2016 година задача “инСайт ”, спускаема марсианска задача, ще употребява общоприета система с парашути и ракетни мотори, а марсоходът през 2020 година ще разчита на “небесния кран ”. Приложенията на новата “летяща паница ” ще са действителност едвам след 2020 година.
За повече информация: НАСА
