Навършиха се пет години от пенсионирането на космическите совалки на НАСА!
Вчера, на 21 юли, се навършиха цели пет години от приключването на 135-тия и финален полет на американската галактическа стратегия “Спейс Шатъл ” (или както споделяме на български език – “Космическа совалка ”). С това беше комплициран завършек на цяла ера в историята на космонавтиката. Днес доста галактически запалянковци се сещат с носталгия за совалките, само че една също немалка част от тях въобще не изпитват страдание.
Смъртната присъда на совалките беше подписана неотложно след съдбовния 1-ви февруари 2003 година, когато совалката “Колумбия ” се разпадна в небето над Тексас и седем души починаха. Дотогава НАСА въобще не се замисляше за замяна на застаряващите галактически кораби. Смяташе се, че в случай че не друго, то най-малко най-младата совалка “Индевър ” ще може да лети до 2020, даже до 2025 година. Катастрофата на “Колумбия ” зачерта всевъзможни сходни илюзии. В хода на програмата бяха изгубени два орбитъра, а общият брой смъртни случаи при тези две повреди възлиза на 14 души.
Въпреки това в интервала сред 2003 година до 2011 година совалките бяха в употреба и съумяха да изпълнят две значими цели – поправката на галактическия телескоп “Хъбъл ” (който продължава да работи) и завършването на градежа на “Международната галактическа станция ”.
Но главната цел на програмата “Космическа совалка ” – да има спад на цените по изстрелванията, космосът да е наличен за всеки човек и да има чести и постоянни галактически полети до орбита – тази цел в никакъв случай не беше изпълнена.
Погледнати в профил, галактическите совалки бяха забележителни машини. Обратното преброяване, запалването на трите съществени мотора, издигането на машината измежду дим и пламъци – от тази панорама настръхваше всеки галактически запалянко! НАСА постоянно описваше совалката на уеб страницата си като “най-сложната машина, създавана от човешка ръка ”. И точно тук бе коренът на всичките беди. На стартовата площадка всяка окопмплектована совалка дружно с горивния си контейнер и двата странични ускорителя беше формирана от голям брой преносими елементи. Непрекъснато нещо се повреждаше. Преди всеки полет запалянковците стискаха палци и се молеха нещо да не се обърка. Но повредите бяха чести, отлаганията – също. Случваше се неведнъж повредата да е толкоз основна, че да няма по какъв начин совалката да бъде ремонтирана на стартовата площадка. Тогава тя трябваше да се върне назад в хангара за ремонт и полетът се отлагаше с месеци.
Затова решението за пенсиониране на галактическите совалки беше мъчно, то докара до прочут дискомфорт и в този момент американски астронавти летят на борда на съветски кораби. Но все пак беше вярното решение. Прекалено доста средства се харчеха за поддръжката на непрестанно скапващите се совалки. Донякъде те са повода по тази причина в продължение на четири десетилетия астронавти не са напускали околоземна орбита. Американската астронавтика научи по сложния метод правилото KISS (Keep it simple, Stupid!). Колкото по-просто е обещано нещо, толкоз по-надеждно е.
Сега сме в нова епоха на космонавтиката – ерата на частните галактически полети. Отделни компании се конкурират и изстрелват галактически кораби към “Международната галактическа станция ” и непрестанно усъвършенстват ракетната си технология. СпейсЕкс връща ракетни степени след полетите и има намерение да ги употребява още веднъж. Компанията Блу Ориджин, която се занимава със суборбитални задачи, към този момент изстрелва неведнъж ракети. Да, изстрелванията на тези ракети може да не са внушителни като стартовете на галактическите совалки, само че са по-надеждни и при положение на повреда (както беше предходната година при изстрелване на ракета “Фолкън 9 ” на СпейсЕкс) полети нямаше единствено няколко месеца. При совалките след всяка една повреда полетите прекъсваха в продължение на години.
Носталгията е човешко качество, само че мозъкът има изборната дарба да пресява единствено позитивните мемоари и страсти и да погребва негативните. Това е част от механизмите ни за самозапазване. Но програмата “Космическа совалка ” изобщо не беше най-оптималният метод да се учи галактическото пространство. Днешните времена са по-вълнуващи.
