Антисистемният протестен вот на изборите в България: какви са поуките
„ Възраждане “ е огромният победител на изборите – партията усили резултата си от минали избори с към 100 хиляди гласа – най-голям растеж измежду всички обединения. Има ли мотив за терзание?
Зависи. „ Възраждане “ не са болестта, а просто един от признаците. Притеснението ни би трябвало да се насочи по-скоро към забележителна част от българския деен електорат, все по-склонен да гласоподава за обединения без съответна политическа тактика, които под предлог за възвръщане на национална горделивост и разцвет възстановяват антидемократичното държание във всичките му проявления.
Старата ария на нов глас
Ако се разходим назад до „ далечната “ 2005 година, ще си напомним генезиса на партия „ Атака “. Година по-късно водачът ѝ Волен Сидеров е на балотаж против Георги Първанов с над два пъти повече гласове по отношение на парламентарните избори миналата година. Павел Шопов, заместник-председател на „ Атака “, афишира, че партията „ ще направи от референдума глас национален – глас божи “. Партията „ пази българския народен интерес “, а съгласно Шопов президентската институция би трябвало да упражнява пълномощията си като „ мощен лост за смяна на публичните връзки “. През 2007 година избирателен клип на партията е спрян от ЦИК, защото съдържа формулировката „ национални предатели “ (днес евентуално това би провокирало скандал за „ цензура “ над криворазбраната независимост на словото).
През 2016 година „ Атака “ става част от коалиция „ Обединени патриоти “, която влиза в ръководството през 2017 година Коалицията в последна сметка се разпада заради вътрешни несъгласия – две националистически обединения са доста, три – още повече. Преди това обаче ни подари с редица пърформънси на Сидеров, изречения като “псевдосънародници ” по отношение на българите в чужбина, обидни изказвания към малцинствата, кавги в телевизионните студиа и нагнетяване на напрежението със Северна Македония.
Репертоарът на Има Такъв Народ и „ Възраждане “ – от „ Македония-а-а “ до референдумите и „ суверена “, звучи печално познато. „ Обединени патриоти “ потънаха в давност, откакто извършиха ролята си на патерица на ГЕРБ. Защо обаче формулата продължава да работи и за какво – най-малко по този начин наподобява – работи все по-добре?
Печели оня, който бори „ системата “
На изборите имаше и различен огромен победител – „ не поддържам никого “. Увеличението в гласоподавателите, които „ не поддържат никого “ за последната година и половина е тройно. На тези избори по този начин са дали своят вот над 109 хиляди души – повече от тези, подкрепили Има Такъв Народ.
Общото сред гласовете „ не поддържам никого “ и тези за „ Възраждане “ е антисистемният протестен избор. Така видяно, това би обяснило и преливането на над 30 хиляди гласуващи от „ Продължаваме промяната “ към партията на Костадинов. Все отново единствено доскоро повече от година Политическа партия беше антисистемната протестна партия, а преди нея по този начин се беше позиционирала Има Такъв Народ.
Излиза, че в изборите напредва оня, който се показва за опция на властта. Това е обяснимо предвид на последните 10 години ръководство, циментирало България на дъното на редица ранглисти. Антидемократичната агитация беше оставена свободно да циркулира с години и това също приготви почвата. Сега Костадинов също си служи с нея.
Днес плащаме цената за стабилността на Борисов, само че е хубаво да обърнем внимание на желанието за смяна, тъй като то може да се канализира и към положително. Настоящият трус може да ни изтласка или към предишното, или към бъдещето. Екзит половете от последните няколко години също отразяват тази наклонност. ГЕРБ и Българска социалистическа партия имат релативно корав, по-възрастен електорат, Движение за права и свободи се движат към едни и същи проценти. Останалите гласоподаватели се разделят по обитаеми места и идеология – демократичната общественост, съсредоточена в градовете, гласоподава за Политическа партия и Демократична България, а регионалните градове и дребните обитаеми места гравитират към Има Такъв Народ и „ Възраждане “. Но колкото повече алтернативата и осезаемата смяна се бави, толкоз повече се радикализира обществото.
Национализъм с човешко лице
„ Възраждане “ е проруска партия, каквато беше и „ Атака “, каквито са и множеството националистически партии в България. Костадинов да поддържа съветската опорка за „ неутралитет “ – другояче казано светът да стои безучастно, до момента в който Русия си избира части от него, тъй като в противоположен случай той ще бъде погубен с нуклеарно оръжие, а това не е в негов интерес. Въпреки това „ Възраждане “ желаят „ основаване на елитна постоянна българска армия “ и „ методична подготовка на цялото население за мобилизационна подготвеност и отбранителни действия “. Срещу кого ще се отбранява България?
Пацифисти по отношение на Украйна, от партията на Костадинов приказват за „ изконни български земи “ отвън българските граници и обединяване със Северна Македония. В допълнение с въоражаването и иредентизмът, „ Възраждане “ приказват и за „ прекомерна приемливост “. Фокусът ефектно се насочва към българските малцинства в чужбина, а в това време имплицитно се насажда ненавист към малцинствата в България, чиято битка за равно битие е показана като отдаване на прекомерни привилегии. Същите, каквито от „ Възраждане “ желаят за малцинствата ни в чужбина.
Екстремистките позиции се обличат в допустим език, който в действителност отразява упованията на множеството българи за страната им. „ Възраждане “ са положителни в връзката и меко казано изостават в тактиката, до момента в който демократичната им съпротива е добра в тактиката, само че никак не я бива да комуникира. Дяволът се крие точно в тези елементи.
Държава, която незабавно се нуждае от ремонт
Партия „ Възраждане “ може да си служи с дезинформация и конспирации, с цел да доближава до гласоподавателите, само че проблемите, които посочва, са мъчително същински. България не тежи задоволително на мястото си в интернационалните общности, от които е част. България е бедна. България е разкъсвана сред Изток и Запад. България има проблем с емиграцията. В България липсват съответни: просветителна система, институции, опазване на здравето, медии… Списъкът е безконечен. Българинът не се усеща европеец, тъй като не живее като европеец. Българинът не е част от европейска общественост, тъй като няма културния и финансов капитал да бъде част от европейска общественост. И най-много – българинът няма никаква визия по какъв начин да реши всичките тези проблеми заради хронични дефицити, измежду които липса на демократична традиция и гражданско обучение.
Изборите демонстрират, че триото ГЕРБ/БСП/ДПС е циментирано в корупция и безалтернативност и отсам пътят им е единствено надолу (особено предвид на купения избор и изборните измами). Кой ще се нарежда като опция и кой кого ще нарежда като опция е огромният въпрос. Ако Костадин Костадинов надскочи политическия капацитет на Волен Сидеров сигурно има мотив за терзание. Но по-страшното е, че 30 години псевдодемокрация е съумяла да върне част от българите в предишното и да ги убеди, че по този начин ще разрешат тегобите си. Със или без „ Възраждане “ този проблем си остава неуреден. И причина за доста по-страшни беди от положителния остарял шовинизъм, с който всички сме привикнали.
Текстът е оповестен в „ Дойче Веле “. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Зависи. „ Възраждане “ не са болестта, а просто един от признаците. Притеснението ни би трябвало да се насочи по-скоро към забележителна част от българския деен електорат, все по-склонен да гласоподава за обединения без съответна политическа тактика, които под предлог за възвръщане на национална горделивост и разцвет възстановяват антидемократичното държание във всичките му проявления.
Старата ария на нов глас
Ако се разходим назад до „ далечната “ 2005 година, ще си напомним генезиса на партия „ Атака “. Година по-късно водачът ѝ Волен Сидеров е на балотаж против Георги Първанов с над два пъти повече гласове по отношение на парламентарните избори миналата година. Павел Шопов, заместник-председател на „ Атака “, афишира, че партията „ ще направи от референдума глас национален – глас божи “. Партията „ пази българския народен интерес “, а съгласно Шопов президентската институция би трябвало да упражнява пълномощията си като „ мощен лост за смяна на публичните връзки “. През 2007 година избирателен клип на партията е спрян от ЦИК, защото съдържа формулировката „ национални предатели “ (днес евентуално това би провокирало скандал за „ цензура “ над криворазбраната независимост на словото).
През 2016 година „ Атака “ става част от коалиция „ Обединени патриоти “, която влиза в ръководството през 2017 година Коалицията в последна сметка се разпада заради вътрешни несъгласия – две националистически обединения са доста, три – още повече. Преди това обаче ни подари с редица пърформънси на Сидеров, изречения като “псевдосънародници ” по отношение на българите в чужбина, обидни изказвания към малцинствата, кавги в телевизионните студиа и нагнетяване на напрежението със Северна Македония.
Репертоарът на Има Такъв Народ и „ Възраждане “ – от „ Македония-а-а “ до референдумите и „ суверена “, звучи печално познато. „ Обединени патриоти “ потънаха в давност, откакто извършиха ролята си на патерица на ГЕРБ. Защо обаче формулата продължава да работи и за какво – най-малко по този начин наподобява – работи все по-добре?
Печели оня, който бори „ системата “
На изборите имаше и различен огромен победител – „ не поддържам никого “. Увеличението в гласоподавателите, които „ не поддържат никого “ за последната година и половина е тройно. На тези избори по този начин са дали своят вот над 109 хиляди души – повече от тези, подкрепили Има Такъв Народ.
Общото сред гласовете „ не поддържам никого “ и тези за „ Възраждане “ е антисистемният протестен избор. Така видяно, това би обяснило и преливането на над 30 хиляди гласуващи от „ Продължаваме промяната “ към партията на Костадинов. Все отново единствено доскоро повече от година Политическа партия беше антисистемната протестна партия, а преди нея по този начин се беше позиционирала Има Такъв Народ.
Излиза, че в изборите напредва оня, който се показва за опция на властта. Това е обяснимо предвид на последните 10 години ръководство, циментирало България на дъното на редица ранглисти. Антидемократичната агитация беше оставена свободно да циркулира с години и това също приготви почвата. Сега Костадинов също си служи с нея.
Днес плащаме цената за стабилността на Борисов, само че е хубаво да обърнем внимание на желанието за смяна, тъй като то може да се канализира и към положително. Настоящият трус може да ни изтласка или към предишното, или към бъдещето. Екзит половете от последните няколко години също отразяват тази наклонност. ГЕРБ и Българска социалистическа партия имат релативно корав, по-възрастен електорат, Движение за права и свободи се движат към едни и същи проценти. Останалите гласоподаватели се разделят по обитаеми места и идеология – демократичната общественост, съсредоточена в градовете, гласоподава за Политическа партия и Демократична България, а регионалните градове и дребните обитаеми места гравитират към Има Такъв Народ и „ Възраждане “. Но колкото повече алтернативата и осезаемата смяна се бави, толкоз повече се радикализира обществото.
Национализъм с човешко лице
„ Възраждане “ е проруска партия, каквато беше и „ Атака “, каквито са и множеството националистически партии в България. Костадинов да поддържа съветската опорка за „ неутралитет “ – другояче казано светът да стои безучастно, до момента в който Русия си избира части от него, тъй като в противоположен случай той ще бъде погубен с нуклеарно оръжие, а това не е в негов интерес. Въпреки това „ Възраждане “ желаят „ основаване на елитна постоянна българска армия “ и „ методична подготовка на цялото население за мобилизационна подготвеност и отбранителни действия “. Срещу кого ще се отбранява България?
Пацифисти по отношение на Украйна, от партията на Костадинов приказват за „ изконни български земи “ отвън българските граници и обединяване със Северна Македония. В допълнение с въоражаването и иредентизмът, „ Възраждане “ приказват и за „ прекомерна приемливост “. Фокусът ефектно се насочва към българските малцинства в чужбина, а в това време имплицитно се насажда ненавист към малцинствата в България, чиято битка за равно битие е показана като отдаване на прекомерни привилегии. Същите, каквито от „ Възраждане “ желаят за малцинствата ни в чужбина.
Екстремистките позиции се обличат в допустим език, който в действителност отразява упованията на множеството българи за страната им. „ Възраждане “ са положителни в връзката и меко казано изостават в тактиката, до момента в който демократичната им съпротива е добра в тактиката, само че никак не я бива да комуникира. Дяволът се крие точно в тези елементи.
Държава, която незабавно се нуждае от ремонт
Партия „ Възраждане “ може да си служи с дезинформация и конспирации, с цел да доближава до гласоподавателите, само че проблемите, които посочва, са мъчително същински. България не тежи задоволително на мястото си в интернационалните общности, от които е част. България е бедна. България е разкъсвана сред Изток и Запад. България има проблем с емиграцията. В България липсват съответни: просветителна система, институции, опазване на здравето, медии… Списъкът е безконечен. Българинът не се усеща европеец, тъй като не живее като европеец. Българинът не е част от европейска общественост, тъй като няма културния и финансов капитал да бъде част от европейска общественост. И най-много – българинът няма никаква визия по какъв начин да реши всичките тези проблеми заради хронични дефицити, измежду които липса на демократична традиция и гражданско обучение.
Изборите демонстрират, че триото ГЕРБ/БСП/ДПС е циментирано в корупция и безалтернативност и отсам пътят им е единствено надолу (особено предвид на купения избор и изборните измами). Кой ще се нарежда като опция и кой кого ще нарежда като опция е огромният въпрос. Ако Костадин Костадинов надскочи политическия капацитет на Волен Сидеров сигурно има мотив за терзание. Но по-страшното е, че 30 години псевдодемокрация е съумяла да върне част от българите в предишното и да ги убеди, че по този начин ще разрешат тегобите си. Със или без „ Възраждане “ този проблем си остава неуреден. И причина за доста по-страшни беди от положителния остарял шовинизъм, с който всички сме привикнали.
Текстът е оповестен в „ Дойче Веле “. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ