Ямболските коледари: Единствени по рода си, пазят стара традиция
Възниква в Ямбол при започване на 19 век и потегля от най-стария квартал на града - “Каргон ”. Буенекът е еквивалент на лазарското хоро. Двата танца приключват момковия и моминския цикъл в националната обредност.
Счита се, че коледарският ямболски буенек се заражда към 1917 - 1918 година Всъщност това е потропване с кавалерийските ботуши с шпори на коледарите, които несъзнателно стартират да извършват тази стъпка до момента в който обикалят къщите, с цел да възвесят чудото на Рождество Христово. Възможно е да са го правили поради студа или в опит да привлекат вниманието на изгорите си. Постепенно обаче се трансформира в танц, който се развива през годините.
Традиционното облекло до Освобождението на ямболското население е това, което е особено и за прилежащите села. Навлизането на европейската мода и съществуването на боен гарнизон в града, най-много - на кавалерийските елементи, води до смяна в облеклото, както в градския обичай, по този начин и на коледарите. През 20-те и 30-те години на предишния век коледарите са били облечени с дебели шуби, наречени " каплами " - дълги вълнени палта, направени от шаяк и подплатени с агнешка кожа. Надолу са били обути с бричове, а на краката им към този момент наложително се появяват ботушите, които привнасят спецификата на танца. По-късно се появяват и шпорите, които надлежно дават звън и вършат танца още по-внушителен, споделя в изявление за Българска телеграфна агенция етнографът от Регионалният исторически музей Динка Ангелова.
Има две коледарски школи в града - каргонлии - жителите на най-стария квартал в града и баирчаните, които населявали североизточните елементи на Ямбол. И при едните, и при другите кавалерийските ботуши остават, само че се появяват разлики в облеклото и в танца.
Кудата, както се назовава коледарската група в Ямболско, при " каргонлии " образува един " синджир " при подреждането си. Редицата от коледари танцува по-бавно и се движи като една канара, подредени един зад различен. Пристъпват тежко, удрят мощно и самият танц е извънредно величествен, изяснява още етнографът. " Баирчани " танцуват по-буйно, по-емоционално, по-енергично.
От 2018 година коледарският буенек е и предпазена марка на Ямбол пред Патентното ведомство.
Счита се, че коледарският ямболски буенек се заражда към 1917 - 1918 година Всъщност това е потропване с кавалерийските ботуши с шпори на коледарите, които несъзнателно стартират да извършват тази стъпка до момента в който обикалят къщите, с цел да възвесят чудото на Рождество Христово. Възможно е да са го правили поради студа или в опит да привлекат вниманието на изгорите си. Постепенно обаче се трансформира в танц, който се развива през годините.
Традиционното облекло до Освобождението на ямболското население е това, което е особено и за прилежащите села. Навлизането на европейската мода и съществуването на боен гарнизон в града, най-много - на кавалерийските елементи, води до смяна в облеклото, както в градския обичай, по този начин и на коледарите. През 20-те и 30-те години на предишния век коледарите са били облечени с дебели шуби, наречени " каплами " - дълги вълнени палта, направени от шаяк и подплатени с агнешка кожа. Надолу са били обути с бричове, а на краката им към този момент наложително се появяват ботушите, които привнасят спецификата на танца. По-късно се появяват и шпорите, които надлежно дават звън и вършат танца още по-внушителен, споделя в изявление за Българска телеграфна агенция етнографът от Регионалният исторически музей Динка Ангелова.
Има две коледарски школи в града - каргонлии - жителите на най-стария квартал в града и баирчаните, които населявали североизточните елементи на Ямбол. И при едните, и при другите кавалерийските ботуши остават, само че се появяват разлики в облеклото и в танца.
Кудата, както се назовава коледарската група в Ямболско, при " каргонлии " образува един " синджир " при подреждането си. Редицата от коледари танцува по-бавно и се движи като една канара, подредени един зад различен. Пристъпват тежко, удрят мощно и самият танц е извънредно величествен, изяснява още етнографът. " Баирчани " танцуват по-буйно, по-емоционално, по-енергично.
От 2018 година коледарският буенек е и предпазена марка на Ямбол пред Патентното ведомство.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ