Слънчева система за производство на водород постигна изключителна ефективност
Възможността за произвеждане на водород без изгаряне на изкопаеми горива е основен детайл от концепцията за произвеждане на течни горива от вода и слънчева светлина. Досега всички опити за решение на казуса бяха възпрепятствани от ниската успеваемост на тези съоръжения – тя не надвишаваше 7%, което правеше творби водород прекомерно безценен. Една нова система, създадена от инженери от Масачузетския софтуерен институт, трансформира всичко – тя създава „ безоблачен термохимичен водород “ с невероятната успеваемост от 40%.
Съвременните технологии за произвеждане на водород изискват потреблението на природен газ и други изкопаеми горива. Резултатът е по този начин нареченият „ сив “ водород – на пръв взор чисто гориво, само че основано по мръсен метод. От друга страна, слънчевият термохимичен водород може да се смята за изцяло екологичен. Досега обаче този способ бе неефикасен и безценен – за производството на водород се използваха едвам към 7% от слънчевата светлина.
Системата, препоръчана от инженерите на MIT, се зарежда от външен източник на слънчева топлота, който може да бъде да вземем за пример хелиоконцентратор. Слънчевите лъчи, отразени от огледала и събрани от лещи, разделят водата на кислородни и водородни атоми. За разлика от електролизата, тук целият развой се базира на топлинната сила.
В основата на елементарната система за произвеждане на водород е двустепенна термохимична реакция, написа MIT News. На първия стадий водата под формата на пара взаимодейства с метала. Металът се окислява, привличайки кислорода и отделяйки го от водорода. След това той се нагрява във вакуум, като се почиства от ръждата и се възвръща. След това може да се охлади и още веднъж да се изпари, и по този начин стотици пъти.
Технологията на MIT усъвършенства този развой. Системата най-общо наподобява на трен от вагони-реактори, които се движат по затворени релси към източник на съсредоточено слънчево лъчение, като да вземем за пример кула на хелиоконцентратор. Всеки вагон минава през нагревателна станция, където металът се подлага на температура от 1500 градуса по Целзий. След това влакът се реалокира и вагонът влиза в по-хладна станция. Металът се охлажда до 1 000 градуса и се излага на въздействието на парата.
Изследователите вземат решение казуса с изхвърлянето на топлината и основаването на вакуум, като ползват няколко патентовани енергоспестяващи метода. В резултат на това успеваемостта на системата се е нараснала от 7 на 40 %.
„ Ако бъде осъществена, тази система доста ще промени енергийното ни бъдеще, а точно ще разреши производството на водород 24 часа в денонощието “, споделя Кристофър Мюич, инженер-химик, който не е взел участие в плана. „ Възможността за произвеждане на водород е основен детайл при производството на течни горива от слънчева светлина “.
