Малтретирането спрямо психиатричните пациенти продължава, сочи доклад на БХК
Възможностите за терапия в психиатричните институции в България не престават да са недостиг, личният състав в тях е непълен, а потреблението на средства за обездвижване не подхожда на интернационалните стандарти. Това са констатации в нов отчет на Комитета на Съвета на Европа срещу изтезанията след последното посещаване на негови представители в България през март 2023 година.
Продължава да се упражнява физическо принуждение по отношение на пациентите от страна на личния състав на тези затворени институции, оповестяват от Българския хелзинкски комитет. Оттам регистрират като сериозен неуспех на Министерството на здравеопазването, че не е съумяло да прекрати тези неприемливи практики.
Комитетът регистрира прочут прогрес в институциите за обществени грижи за лица с психологични разстройства и показва вяра, че ще се осъществя действителна деинституционализация.
През март предходната година делегацията на Комитета посети за първи път държавна психиатрична болница Церова кория, както и тази в град Бяла (втората по величина психиатрична болница бе посетена преди този момент от Комитета през 2020 година.) Европейските представители бяха и в домовете за обществени грижи за хора с умствени усложнения в Драганово и Три кладенци. Целта на визитите там бяха да откри дали са били съобразени рекомендациите на Комитета от визитата през ноември 2021 година.
В болничното заведение в Бяла, делегацията е получила редица изказвания от пациенти – в три от общо четири мъжки отделения – че личният състав крещи на пациентите, а санитарите им бият плесници, удрят ги в главата, с юмруци в бъбреците и ги ритат (включително и в слабините). Подобни недоволства има за психиатрична болница в Церова кория, където е нещо всекидневно личният състав да крещи на пациенти, а санитарите от време на време също и ги удряли, в това число с фиксиращ колан.
Освен това пациенти са се оплакали, че санитарите употребяват нецензурни думи, назовават ги с обидни имена и ги заплашват. Някои от санитарите, упоменати поименно от пациенти, са същите лица, посочени по време на предходното посещаване през 2020 година. Тогава техните имена са били упоменати на шефа на заведението от страна на делегацията с молба да предприеме незабавни дейности. И в двете лечебни заведения се твърди, че санитарите от време на време носят пръчка за „ престиж “.
В болничното заведение в Бяла, в заключеното поделение за по-дългосрочни и възрастни пациенти (Отделение 4) и в заключеното поделение за по-дългосрочни пациенти в болничното заведение в Церова Кория (Отделение 3), делегацията е разкрила в кабинетите на личния състав на местата, посочени от пациентите, елементарно налични дървени пръчки.
Медицинските сестри и лекарите в болничното заведение в Бяла са били наясно с неприемливото държание на санитарите, само че са предпочели да си затворят очите, даже когато пациент се е обърнал към тях за помощ, пишат от БХК.
Във връзка със свидетелствата за съществуване на физическо принуждение в посетените затворени институции от Комитета декларират: „ Подобни констатации демонстрират за следващ път, че още веднъж е на разположение сериозен пропуск на Министерството на здравеопазването да предотвратява всички форми на малтретиране на пациенти. Липсва ясно и недвусмислено обръщение от страна на ведомството към личния състав на психиатричните лечебни заведения, че случаи на малтретиране няма да бъдат толерирани и ще бъдат обект на санкции… “.
При визитата си в психиатричната болница в Бяла делегацията открива, че 20 % от пациентите към този момент не се нуждаят от хоспитализация, само че остават в болничното заведение, защото нямат различно място за живеене, нито подобаващи уреди, които да разрешат грижите им отвън нея.
Директорът там изяснява, че болничното заведение, като се изключи че дава психиатрично лекуване, работи като дом за обществени грижи за хора с психологични разстройства, подслон за бездомни и приют за неизлечимо заболели. Комитетът показва още веднъж мнението си, че оставането на лица в психиатрична болница единствено заради неналичието на уместно публично или здравно заведение е „ доста тъпо “.
В тази връзка Комитетът още веднъж приканва Министерството на здравеопазването да предприеме решителни ограничения за прекратяване на малтретирането на пациентите от страна на личния състав посредством възстановяване на наемането, образованието и надзора над него, както и посредством бързо и без значение следствие на недоволствата от малтретиране. Комитетът също по този начин приканва българските управляващи да усилят доста напъните си за създаване и образуване на разнородни и подобаващи разновидности на домове, дневни и извънболнични психиатрични грижи в общността, в това число създаване на функциониращи и дружелюбни цивилен екипи за психологично здраве. Това е част от отговорностите на страната, произлизащи от Конвенцията на Организация на обединените нации за правата на хората с увреждания.
За пациенти без фамилна поддръжка обезпечаването на обществени грижи би трябвало да става в дребни жилищни здания, целесъобразно в градските региони, с всички нужни уреди и услуги. Комитетът подчертава още веднъж, че Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и обществената политика би трябвало да работят в тясно съдействие за използване на тези рекомендации.
За деинституционализацията българските управляващи би трябвало да подхващат съответни и незабавни ограничения – според рекомендациите в този и в предходните отчети на КПИ, без в допълнение закъснение, ориентирани към отбрана на човешкото достолепие на всички пациенти, които към момента обитават в психиатрични лечебни заведения, прибавят от Комитета.
Продължава да се упражнява физическо принуждение по отношение на пациентите от страна на личния състав на тези затворени институции, оповестяват от Българския хелзинкски комитет. Оттам регистрират като сериозен неуспех на Министерството на здравеопазването, че не е съумяло да прекрати тези неприемливи практики.
Комитетът регистрира прочут прогрес в институциите за обществени грижи за лица с психологични разстройства и показва вяра, че ще се осъществя действителна деинституционализация.
През март предходната година делегацията на Комитета посети за първи път държавна психиатрична болница Церова кория, както и тази в град Бяла (втората по величина психиатрична болница бе посетена преди този момент от Комитета през 2020 година.) Европейските представители бяха и в домовете за обществени грижи за хора с умствени усложнения в Драганово и Три кладенци. Целта на визитите там бяха да откри дали са били съобразени рекомендациите на Комитета от визитата през ноември 2021 година.
В болничното заведение в Бяла, делегацията е получила редица изказвания от пациенти – в три от общо четири мъжки отделения – че личният състав крещи на пациентите, а санитарите им бият плесници, удрят ги в главата, с юмруци в бъбреците и ги ритат (включително и в слабините). Подобни недоволства има за психиатрична болница в Церова кория, където е нещо всекидневно личният състав да крещи на пациенти, а санитарите от време на време също и ги удряли, в това число с фиксиращ колан.
Освен това пациенти са се оплакали, че санитарите употребяват нецензурни думи, назовават ги с обидни имена и ги заплашват. Някои от санитарите, упоменати поименно от пациенти, са същите лица, посочени по време на предходното посещаване през 2020 година. Тогава техните имена са били упоменати на шефа на заведението от страна на делегацията с молба да предприеме незабавни дейности. И в двете лечебни заведения се твърди, че санитарите от време на време носят пръчка за „ престиж “.
В болничното заведение в Бяла, в заключеното поделение за по-дългосрочни и възрастни пациенти (Отделение 4) и в заключеното поделение за по-дългосрочни пациенти в болничното заведение в Церова Кория (Отделение 3), делегацията е разкрила в кабинетите на личния състав на местата, посочени от пациентите, елементарно налични дървени пръчки.
Медицинските сестри и лекарите в болничното заведение в Бяла са били наясно с неприемливото държание на санитарите, само че са предпочели да си затворят очите, даже когато пациент се е обърнал към тях за помощ, пишат от БХК.
Във връзка със свидетелствата за съществуване на физическо принуждение в посетените затворени институции от Комитета декларират: „ Подобни констатации демонстрират за следващ път, че още веднъж е на разположение сериозен пропуск на Министерството на здравеопазването да предотвратява всички форми на малтретиране на пациенти. Липсва ясно и недвусмислено обръщение от страна на ведомството към личния състав на психиатричните лечебни заведения, че случаи на малтретиране няма да бъдат толерирани и ще бъдат обект на санкции… “.
При визитата си в психиатричната болница в Бяла делегацията открива, че 20 % от пациентите към този момент не се нуждаят от хоспитализация, само че остават в болничното заведение, защото нямат различно място за живеене, нито подобаващи уреди, които да разрешат грижите им отвън нея.
Директорът там изяснява, че болничното заведение, като се изключи че дава психиатрично лекуване, работи като дом за обществени грижи за хора с психологични разстройства, подслон за бездомни и приют за неизлечимо заболели. Комитетът показва още веднъж мнението си, че оставането на лица в психиатрична болница единствено заради неналичието на уместно публично или здравно заведение е „ доста тъпо “.
В тази връзка Комитетът още веднъж приканва Министерството на здравеопазването да предприеме решителни ограничения за прекратяване на малтретирането на пациентите от страна на личния състав посредством възстановяване на наемането, образованието и надзора над него, както и посредством бързо и без значение следствие на недоволствата от малтретиране. Комитетът също по този начин приканва българските управляващи да усилят доста напъните си за създаване и образуване на разнородни и подобаващи разновидности на домове, дневни и извънболнични психиатрични грижи в общността, в това число създаване на функциониращи и дружелюбни цивилен екипи за психологично здраве. Това е част от отговорностите на страната, произлизащи от Конвенцията на Организация на обединените нации за правата на хората с увреждания.
За пациенти без фамилна поддръжка обезпечаването на обществени грижи би трябвало да става в дребни жилищни здания, целесъобразно в градските региони, с всички нужни уреди и услуги. Комитетът подчертава още веднъж, че Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и обществената политика би трябвало да работят в тясно съдействие за използване на тези рекомендации.
За деинституционализацията българските управляващи би трябвало да подхващат съответни и незабавни ограничения – според рекомендациите в този и в предходните отчети на КПИ, без в допълнение закъснение, ориентирани към отбрана на човешкото достолепие на всички пациенти, които към момента обитават в психиатрични лечебни заведения, прибавят от Комитета.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ