Възможно ли е в свят, в който компютрите могат да

Възможно ли е в свят, в който компютрите могат да пишат, пеят и танцуват, да бъдеш звезда? Защо американските артисти и сценаристи одобриха толкоз съществено опасност от навлизането на изкуственияинтелект и в борба да защитят правата си, излязоха в невиждан митинг против логаритмите? Само до пари и до отстояване на максимата „ Да живеят щатните длъжности “ лиопирапроблема? Как изкуственият разсъдък и стрийминга, трансформират обичайния бизнес модел в киното, музикалните продукции и литературата?

Отговор на тези значими въпроси, останали у нас в сянката на злободневието и динамичността на новините, даде в ефира на Дарик Югоизток ректорът на Бургаския свободен университет проф. доктор Милен Балтов.

В авторската графа „ Икономистът приказва “ той сложи на фокус тематиката „ Звездите против изкуствения разсъдък “ и даде явен знак за все по-ярко мигащата алена лампа на провокациите, свързани с напредъка на технологиите.

„ Ако към момента би трябвало да съпоставяме двата индустриални фактора – капиталът в тази ситуация е изкуствения разсъдък, а трудът е живата мощ. И може би, към момента си коства, те да бъдат употребявани всеобщо. Но пък няма гаранция, че всички сценаристи са същински създатели. Нито пък, че такова огромно количество от хора, би трябвало да остава в един бранш, при изискване, че има безпределно доста производства, където е значимо живото наличие на работната мощ “, разяснява проф. Балтов.

Той сложи на дневен ред сериозния въпрос за ролята на изкуствения разсъдък визместването на наличието, основано от хора. И насочи вниманието към правосъдното дело, част от необятната вълна искове против компании, които стоят зад известни принадлежности за генеративен разсъдък. То езаведено от няколко известни американски създатели, измежду които основателят на " Игра на тронове " Джордж Р. Р. Мартини създателят на " Фирмата " Джон Гришам точно против основаването на нови и нови сюжети с познати герои от техни текстове благодарение на изкуствен интелект.

„ Сигурен съм, че има няколко милиона писатели, които са в стъпките на Гришам или Мартин и вършат нещо сходно. Но не вършат на толкоз необятна основа. И не е нещо ново- имитиращият разсъдък господства на нашата планета “, сподели проф. Балтов.

Изкуственият разсъдък и като цяло дигитализацията отваря повече благоприятни условия, уточни той. И даде за образец стрийминг платформата Spotify, която счупи модела на класическите издатели, отвори вратите за голям брой дребни създатели, само че и генерира нов поток от големи доходи за огромните.

Чуйте проф. Милен Балтов в „ Икономистът приказва “ по Дарик Югоизток: