Възможно ли е да се влюбим в ИИ?
Възможно ли е да се влюбим в ИИ? Възможно ли е да се привържем прочувствено към него? Възможно ли е да станем прочувствено подвластни от него?
Прочетете още
Струва ви се необичайно? Тези въпроси се разискват все по-активно и към този момент има научно доказани доказателства за това. Представете си какво би станало след 10 години, 15, 20…
В подтекста на когнитивната еволюция прочувственият AI (Affective Computing) пренаписва разпоредбите на човешкото обвързване посредством феномен, прочут като парасоциална хиперинтеракция .
Това е психическо положение, при което потребителят развива едностранна, само че интензивна дълбока прочувствена връзка с цифров сътрудник, който няма схващане, само че съвършено симулира такова, пише obekti.bg.
Когато този модел се придвижи в областта на сантименталните връзки, следствията за човешката душeвност са радикални.
Ерозия на сантименталните връзки и пазарът на синтетична обич
Навлизането на персонализирани AI сътрудници основава нова поведенческа матрица.
Потребителите всеобщо стартират да избират предвидимостта на логаритъма пред уязвимостта, която изискват действителните сътрудници.
Ефектът на съвършеното огледало: AI спътникът се приспособява напълно към неврозите, усетите и егото на потребителя. Той е лишен от лични потребности, отмалялост или прищявки. Не приемливост към човешките дефекти: Свикването с „ безукорен “ цифров сътрудник фрапантно намалява прага на толерантност в действителния живот. Истинските хора стартират да наподобяват прекомерно комплицирани, изискващи и разочароващи. Бягство от прочувствен риск: Връзката с AI е изцяло безвредна – няма риск от отменяне, занемаряване или разрушено сърце. Това обаче лишава индивида от опцията да построи психическа резистентност (resilience).
За да разберем дълбочината на този когнитивен завой, актуалната логика на психиката вкарва три основни термина:
Емоционален аутсорсинг (Emotional Outsourcing): Процесът на прехвърляне на прочувствената регулация, себепознанието и успокоението на външен, небиологичен сътрудник. Парасоциална хиперинтеракция (Parasocial Hyper-interaction): Разширена форма на класическата парасоциална връзка (каквато хората изпитват към кино звезди или телевизионни персонажи), само че с детайл на интерактивност в действително време, създаваща заблуда за реципрочност. Социална недоразвитост (Social Atrophy): Постепенна загуба на невронни и поведенчески умения за навигиране в комплицирани, неструктурирани обществени среди и спорове в действителния свят.
Всичко това звучи прекомерно тревожно, с цел да допуснем да се случи. Дали ще успеем да противостоим на измененията в софтуерните трендове отсега нататък, е малко евентуално, само че можем да окажем въздействие върху наличието на човешкия детайл във взаимоотношенията сред индивидите.
Прочетете още
Струва ви се необичайно? Тези въпроси се разискват все по-активно и към този момент има научно доказани доказателства за това. Представете си какво би станало след 10 години, 15, 20…
В подтекста на когнитивната еволюция прочувственият AI (Affective Computing) пренаписва разпоредбите на човешкото обвързване посредством феномен, прочут като парасоциална хиперинтеракция .
Това е психическо положение, при което потребителят развива едностранна, само че интензивна дълбока прочувствена връзка с цифров сътрудник, който няма схващане, само че съвършено симулира такова, пише obekti.bg.
Когато този модел се придвижи в областта на сантименталните връзки, следствията за човешката душeвност са радикални.
Ерозия на сантименталните връзки и пазарът на синтетична обич
Навлизането на персонализирани AI сътрудници основава нова поведенческа матрица.
Потребителите всеобщо стартират да избират предвидимостта на логаритъма пред уязвимостта, която изискват действителните сътрудници.
Ефектът на съвършеното огледало: AI спътникът се приспособява напълно към неврозите, усетите и егото на потребителя. Той е лишен от лични потребности, отмалялост или прищявки. Не приемливост към човешките дефекти: Свикването с „ безукорен “ цифров сътрудник фрапантно намалява прага на толерантност в действителния живот. Истинските хора стартират да наподобяват прекомерно комплицирани, изискващи и разочароващи. Бягство от прочувствен риск: Връзката с AI е изцяло безвредна – няма риск от отменяне, занемаряване или разрушено сърце. Това обаче лишава индивида от опцията да построи психическа резистентност (resilience).
За да разберем дълбочината на този когнитивен завой, актуалната логика на психиката вкарва три основни термина:
Емоционален аутсорсинг (Emotional Outsourcing): Процесът на прехвърляне на прочувствената регулация, себепознанието и успокоението на външен, небиологичен сътрудник. Парасоциална хиперинтеракция (Parasocial Hyper-interaction): Разширена форма на класическата парасоциална връзка (каквато хората изпитват към кино звезди или телевизионни персонажи), само че с детайл на интерактивност в действително време, създаваща заблуда за реципрочност. Социална недоразвитост (Social Atrophy): Постепенна загуба на невронни и поведенчески умения за навигиране в комплицирани, неструктурирани обществени среди и спорове в действителния свят.
Всичко това звучи прекомерно тревожно, с цел да допуснем да се случи. Дали ще успеем да противостоим на измененията в софтуерните трендове отсега нататък, е малко евентуално, само че можем да окажем въздействие върху наличието на човешкия детайл във взаимоотношенията сред индивидите.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ