Инфлацията в България
Възможно ли е да се следят дефлационни процеси, в случай че се постави финален завършек на войната в Близкия изток
Инфлацията през последните години е нанесла сериозен удар върху покупателната дарба на българите, като на процедура е понижила действителната стойност на спестяванията им. Това разяснява икономистът Михаил Кръстев, който е изпълнителен шеф на Съюза за стопанска самодейност.
По думите му данните на Националния статистически институт демонстрират, че от 2019 година насам българите са обеднели доста във връзка с насъбраните си спестявания. „ С всеки един лев, който сме имали икономисан, на процедура сме обеднели на половина. През този интервал заплатите, пенсиите и обществените заплащания се усилиха, само че това не важи със задна дата за към този момент насъбраните средства ", уточни Кръстев.
Според него инфлационните процеси могат да причинят по-сериозни стопански вреди даже от финансовите рецесии, заради което е належащо деликатно ръководство на обществените финанси.
От своя страна икономистът Румен Гълъбинов означи, че до пандемията бюджетната политика на България е била относително уравновесена, само че след COVID-19 рецесията фокусът е бил ориентиран към повече обезщетения и по-високи държавни разноски. „ Имаше и външни фактори. Рязко се покачиха цените на енергоносителите след началото на войната в Украйна, което в допълнение ускори инфлационния напън ", сподели той.
Гълъбинов предвижда, че при дефинитивно преустановяване на спора в Близкия изток е допустимо още през последното тримесечие на тази година да се следят дефлационни процеси.
Двамата икономисти бяха единомислещи, че фискалната консолидация е нужна. Според Кръстев подхванатите от държавното управление ограничения за ограничение на разноските, в това число при възнагражденията в обществения бранш, са вярна стъпка. „ Фискалната консолидация е постижима и е нужна за стабилизирането на обществените финанси ", акцентира той.
По думите на Гълъбинов процесът е неминуем, а процедурата по свръхдефицит, в която България се намира, може да има и позитивни страни. „ Смятам, че процедурата по свръхдефицит даже е потребна. В началото на тази година и Финландия влезе в сходна процедура поради недостиг от 3,4%. Това дава опция държавното управление да получава поддръжка и експертни препоръки от европейските институции ", изясни той. Според него рекомендациите на Европейската комисия могат да се трансфорат в основа за бъдещите политики на кабинета.
Михаил Кръстев обаче е на мнение, че до края на годината ще бъде мъчно България да излезе от процедурата по свръхдефицит.
Гълъбинов добави, че още през септември и октомври ще стартират полемиките по бюджета за 2027 година, като тогава ще стане ясно дали няма да се наложи преразглеждане и увеличение на средносрочния предел на държавния дълг.
Инфлацията през последните години е нанесла сериозен удар върху покупателната дарба на българите, като на процедура е понижила действителната стойност на спестяванията им. Това разяснява икономистът Михаил Кръстев, който е изпълнителен шеф на Съюза за стопанска самодейност.
По думите му данните на Националния статистически институт демонстрират, че от 2019 година насам българите са обеднели доста във връзка с насъбраните си спестявания. „ С всеки един лев, който сме имали икономисан, на процедура сме обеднели на половина. През този интервал заплатите, пенсиите и обществените заплащания се усилиха, само че това не важи със задна дата за към този момент насъбраните средства ", уточни Кръстев.
Според него инфлационните процеси могат да причинят по-сериозни стопански вреди даже от финансовите рецесии, заради което е належащо деликатно ръководство на обществените финанси.
От своя страна икономистът Румен Гълъбинов означи, че до пандемията бюджетната политика на България е била относително уравновесена, само че след COVID-19 рецесията фокусът е бил ориентиран към повече обезщетения и по-високи държавни разноски. „ Имаше и външни фактори. Рязко се покачиха цените на енергоносителите след началото на войната в Украйна, което в допълнение ускори инфлационния напън ", сподели той.
Гълъбинов предвижда, че при дефинитивно преустановяване на спора в Близкия изток е допустимо още през последното тримесечие на тази година да се следят дефлационни процеси.
Двамата икономисти бяха единомислещи, че фискалната консолидация е нужна. Според Кръстев подхванатите от държавното управление ограничения за ограничение на разноските, в това число при възнагражденията в обществения бранш, са вярна стъпка. „ Фискалната консолидация е постижима и е нужна за стабилизирането на обществените финанси ", акцентира той.
По думите на Гълъбинов процесът е неминуем, а процедурата по свръхдефицит, в която България се намира, може да има и позитивни страни. „ Смятам, че процедурата по свръхдефицит даже е потребна. В началото на тази година и Финландия влезе в сходна процедура поради недостиг от 3,4%. Това дава опция държавното управление да получава поддръжка и експертни препоръки от европейските институции ", изясни той. Според него рекомендациите на Европейската комисия могат да се трансфорат в основа за бъдещите политики на кабинета.
Михаил Кръстев обаче е на мнение, че до края на годината ще бъде мъчно България да излезе от процедурата по свръхдефицит.
Гълъбинов добави, че още през септември и октомври ще стартират полемиките по бюджета за 2027 година, като тогава ще стане ясно дали няма да се наложи преразглеждане и увеличение на средносрочния предел на държавния дълг.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ