Възможно ли е амнезията да бъде подарък за един човек?

Възможно ли е амнезията да бъде подарък за един човек? Едва ли има човек, който най-малко един път в живота да не е изискал да употребява устройството от „ Мъже в черно “, с което да забравите предишното и да си изберете друга история, в която да се доверите. Подобни уреди не могат да бъдат открити на пазара. Въпреки това е допустимо да изтрием част от спомените си, като самият развой най-често се класифицира като случай. Историята на Алекс и Маркъс е нещо, което може да се случи един път на потомство.

Двамата са близнаци и израстват в семейство на британска аристокрация. Въпреки охолният метод на живот и надалеч по-добрата среда, двамата не могат да се нарекат щастливци, нито да си спомнят прелестно детство. Алекс претърпява злополука с мотоциклет през 1982 година и по-късно остава в кома цели три месеца. След като постепенно стартира да се възвръща, неговата памет е изгубена. Не може да си спомни къде живее, не може да си спомни родителите, не може да познае никого. Единствените хора, които по някаква причина са лесни за различаване, са отражението против огледалото и неговият близнак – Маркъс.

След месеци в болничното заведение, светът за Алекс е напълно друг. Вместо да открие любовта на родителите си и помощта им, с цел да набави доста бързо изгубеното и да стъпи на краката си, Алекс усеща най-вече поддръжка от брат си, както и от тв приемника. За него даже детски филмчета като „ Том и Джери “ са нещо ново и занимателно. Маркус ще връща спомените, ще го води до тоалетната, ще демонстрира даже по какъв начин се мият зъбите и още доста други. Алекс ще показа, че в границите на няколко месеца от 9-годишен ще успее да израсне до равнището на младеж. Бавно и несъмнено мозъкът му стартира да работи и скоро ще се появят други въпроси като фамилните почивки, разходките и връзките с другари.

За него е извънредно значимо да натрупа информация за света, в който се намира. И това се случва. От брат си схваща, че неговото семейство е положително и го обича. Разбира и по какъв начин би трябвало да се държи с родителите си. Всеки път, когато неговият татко избухне, Алекс ще мълчи и няма да опонира, това е съветът от брат му и той го следва. Маркъс дава отговори и следи по какъв начин въображението на брат му ще свърши останалата работа. Ако има въпроси за почивка, Маркъс ще откри фотоси от разнообразни почивки и Алекс ще е удовлетворен, че в миналото е прекарвал времето си добре. Ще бъде признателен на родителите си и ще ги обича.

В следствие ще закупи и фотоапарат, с цел да снима всички другари и да запечатва момент след момент. Страхът, че този случай може да се повтори, стартира да го плаши извънредно доста. Ето за какво и от самото начало фотографира приятелите си, всяко едно излизане, всяка една среща в близкия бар, всичко би трябвало да бъде запаметено. Самият Алекс се майтапи, че е съумял да изгуби дествеността си два пъти от една и съща жена. Маркъс му споделя, че има другарка и постепенно и несъмнено той продължава да натрупа познания. Точно тук обаче идва и тъмната страна на Луната.

Представете си, че имате свое лично копие. То идва чисто като клонинг и занапред би трябвало да разбере къде тъкмо се намира. До този миг е претърпяло всичко с вас, само че не помни нито положителното, нито неприятното. Имате избор дали да разкриете цялостната палитра или да дадете това, което сте нямали. Това, което Маркъс прави, доста припомня за бялата лястовица и Моканина – никой не я е виждал, само че бихте ли имали силата да отнемете вярата на един човек? Маркъс прави тъкмо това, което всеки различен ще направи на негово място.

Няма да показа отрицателното и ще се опита да остави единствено позитивните мемоари. Имайки поради животът му, това не е толкоз мъчно за схващане. Повече от 20 години той ще пази тайната за фамилията си и няма да разреши на брат си да разбере какво в действителност се е случвало. Всяка една неправда, като да вземем за пример обстоятелството, че момчетата живеят в бараката – пристройка, която по-късно се трансформира в мъжка цитадела, е единственото място, което може да се населява умерено от тях. Маркъс и Алекс живеят по този начин с години, само че точно Маркъс ще показа, че всички фамилии са по този начин и това е по-скоро подарък, в сравнение с наказване. Докато родителите им са живи, те нямат даже ключ за дома. Забранено им е да влизат в къщата, неразрешено е да имат достъп до горния етаж, неразрешено е даже да посещават кабинета на татко си, в случай че той самичък не ги извика.

Децата живеят като бежанци, само че не са лишени от нищо, просто в никакъв случай нямат достъп до родната си къща, там са единствено посетители. През годините и двамата ще видят голямо количество посетители, все персони от високите прислойки на Англия. Домът им се трансформира в място, което не може да бъде пренебрегнато на картата. Извън рамките на Лондон, остарялото имение е посрещало редица посетители и мнозина биха завидели доста за подобен кръг от другари.

Проблемът на една неистина е, че тя е обречена да бъде разкрита във времето. Това се случва даже и с белите, които просто би трябвало да предпазят един човек. В началото Маркъс признава, че е задоволително просто да показа някаква история и Алекс я приема, той не може да се съмнява, няма и причина да го прави. Първите паники в неговото схващане се появяват, когато родният им татко има единствено няколко часа живот. Именно тогава ще помоли децата си за амнистия, с цел да може да напусне този свят спокоен, че не носи тежестта от всичките си неточности. Логично е, че Алекс е подготвен да я даде, той знае единствено за хубавите моменти, само че брат му Маркъс отхвърля.

Алекс не може да си изясни за какво брат му постъпва по този начин. Когато татко им умира, Алекс плаче, само че Маркъс е необработен, леден и не изпитва капка жалост. Разликата в настроенията стартира да повдига още повече въпроси, носи подозрения и съмнение. Със гибелта на татко им, момчетата стартират да си мислят, че най-сетне ще бъдат позволени до дома си. Строгото родителско тяло към този момент го няма, само че това е единствено още една илюзия. Майка им продължава да управлява периметъра, не им разрешава да се разхождат свободно вкъщи.

Няма никаква разлика, само че самият Алекс е завързан към нея. Той провежда рождения ѝ ден, той я обожава и я счита за близка, до момента в който Маркъс още веднъж се дистанцира. След няколко години тя също е призната в болничното заведение с мозъчен израстък. Последното, което споделя на синовете си е, че точно те ще ѝ липсват. Алекс е прочувствен, само че брат му продължава да пази своето каменно лице. За първи път след доста години, двамата най-сетне ще имат ключ за своя личен дом. След погребението ще се върнат вкъщи и ще стартират да разчистват всичко. Точно тук се появяват и всички притеснителни сигнали. Домът е цялостен с най-различни артефакти от предишното.

Има непокътнати бележки в буркани, в един долап в банята Алекс ще открие най-различен боеприпас от секс играчки. Брат му няма да обърне толкоз внимание и просто ще го изпрати да разчиства някъде другаде. На тавана момчетата ще открият всички коледни дарове, дарове за рождени дни и други празници. Алекс не схваща за какво не са ги получили, до момента в който Маркъс знае истината – те в никакъв случай не са имали дарове – без значение какъв тъкмо празник са имали. Тези въпросителни ще се пренесат и в бъдещето, само че Маркъс в никакъв случай няма да приказва и няма да разреши на своя брат да повдига тематиката.

Техните прекарвания са написани в книга, само че даже и там не престават да бъдат доста по-умерени. Вече няма кой да опише тяхната история, родителите им не са измежду живите и последният бастион на истината остава точно Маркъс. Фройд от дълго време е потвърдил, че когато в нас има премълчана истина и скрити страсти, те рано или късно ще стартират да прокарват своя път към повърхността. Всеки опит за блокиране ще стартира да рефлектира върху здравето – без значение дали приказваме за ментално или физическо. Нашата съвест е обречена да бъде и камшик, изключително в случай че се опитваме да премълчим или да избягаме от истината.

А каква е истината на Маркъс и какво тъкмо крие? След като повече от 30 години в никакъв случай не излиза наяве за какво той не може да елементарни на родителите си, Алекс стартира да търси отговорите. На тавана намира остарели писма на майка му, които са видна преписка с други мъже. Очевидно е имала любовници, само че съгласно самия него, най-голямата ѝ пристрастеност е била сексът. Един ден ще попита брат си дали в миналото са били измъчвани, само че отговорът ще е малко и ясно „ да “.

Маркъс пази тайната и по още една причина – по този начин също може да избяга, употребявайки илюзорния свят на брат си. Времето напредва и на към 50-годишна възраст излиза наяве, че тази загадка не би трябвало да си отиде с него. За всичкото това време е ясно, че Маркъс се пробва да избяга, не желае да съобщи тази тежест, само че и не желае да се връща назад към спомените. Алекс желае да знае, с цел да може най-сетне да затвори картината. Фантомната болежка, която изпитва, в никакъв случай не го е напуснала, а по-лошото е, че даже не може да я дефинира. На финалът Маркъс издава тайната.

Тяхната майка е била хубавица за времето си, имала е потеклото и удоволствието да се радва на мъжко внимание. Дали е била нимфоманка или не, това не можем да знаем, той не споделя такава информация. Маркъс знае каква е истината, неговите родители в никакъв случай не са ги водили на отмора, нормално са пътували със съседите, до момента в който те самите са имали задоволително време да се забавляват както намерят за добре. Баща им ги гледа като даденост, те не са му деца, а имат статуса на кучетата в двора.

Междувременно майката прекрачва доста граници, в това число полово малтретиране на личните си деца. Маркъс в никакъв случай не споделя дали е имало кръвосмешения или не, само че този смут най-вероятно ще остане в самия него вечно, даже и нещо сходно да се е случвало. Истината е, че фамилията им е част от някакъв неуместен секс фетиш, а родната им майка ще ги дава като развлечение. Най-често единият близнак ще бъде предоставян на другари на фамилията. Майката ще го взима и кара на вечеря, а по-късно ще си потегля, изоставяйки го на педофила.

Не приказваме за платени услуги, а за другарски такива. Доброто лондонско общество постоянно има своите недостатъци и явно даването на родните деца е наслаждение, което и двамата родители ще дават. По думите на Маркъс, това се случва доста пъти, децата няма какво да кажат, а татко им в никакъв случай не повдига тематиката.

Майка им също не ги пита за мнение, само че повтаря първокласните гостувания вечер след вечер. Цената за вниманието идва благодарение на личните и деца. Маркъс споделя, че всичко завършва някъде на към 14-годишна възраст, когато е заведен при прочут британски художник. Вечерта минава по същия проект, само че когато се озовава в леглото на въпросния хазаин, той просто отхвърля да има общо с него. Накрая става и напуща дома му, прибирайки се самичък с трен до дома им отвън Лондон.

Спомня си по какъв начин извървява цялото разстояние и стига до къщата си. Почуква на прозореца и брат му Алекс отваря вратата на бараката, в която живеят. На идващия ден майка му даже няма да го попита какво се е случило. Никога няма да повдигне тематиката, само че и повече няма да заведе никого при другари. Четири години по-късно Алекс ще катастрофира с мотора си и ще не помни всички тези ужаси.

По думите на Маркъс, сходни събития е имало прекалено много. Когато Алекс остава без памет, Маркъс вижда единствената опция да излекува себе си – създавайки един по-добър свят за брат му. С тази заблуда даже той може да не помни кошмарите от предишното, най-малко за известно време. Двамата в никакъв случай не приказват чий полови мечти са обслужвали, в никакъв случай не приказват и какво са правили гостите вкъщи им.

За тях предишното е мъртво, само че в случай че техният живот би трябвало да се дефинира с кино заглавие, друго от биографичния им филм, дано не забравяме за „ Широко затворени очи “ и тези обичани занимания на богатите, които се оферират единствено на екран и постоянно се показват като пресилени. И тук идва по-важният и забавен въпрос: представете си, че сте на мястото на Маркъс, какво ще извършите?

Ще се опитате ли да скриете истината или ще позволите на брат си да има по-нормален и прекрасен живот. Ще оставите ли фантазията да построи нещо по-добро за него или бихте споделили истината. Дали това не е била благословия най-малко за единия от тях? Това в никакъв случай няма да разберем, само че от позиция на събитията, двамата близнаци не престават да бъдат другари и да се поддържат, просто в този момент към този момент истината е на бял свят.