Възможно е светът да вижда повратна точка във войната, ако

Възможно е светът да вижда повратна точка във войната, в случай че съдим по забележителния прогрес на Украйна против съветската армия през последните няколко дни.

Далеч от военния спор, нещо друго също се трансформира - европейската стопанска система. Процесът може да преобрази съществено и Европа, и Русия.

Все още не е ясно какъв брой тъкмо територия ще успее Киев да си върне, дали ще се насочи към окупирания Крим и стратегическото Азовско море, или съветската опозиция ще се ускори.

Изглежда необикновено през идната година да бъде реализирано някакво съглашение за възобновяване на скъпите доставки на съветски газ в Европа. Първото предизвестие пристигна със прекъсването на доставките през Украйна за период от 13 дни през 2009 година Второто бе анексирането на Крим през 2014 година, написа Money Control.

Едва събитията след 24 февруари тази година обаче доведоха Европа до решението да прекъсне зависимостта си от съветския газ. За взимането му сериозна роля имаше и Газпром.

Доставките по “Северен поток 1 ” до Германия са спрени за неопределен срок до унищожаване на глобите. През Полша не минава нищо към този момент месеци. Изненадвано, известни доставки има през Украйна.

Европейският отговор ще има три стадия.

Тази зима ще е най-критичната. Германия и Англия, наред с други, са подготвили големи финансови пакети, с цел да тушират шока върху семействата и бизнеса. Почти всяка страна членка на Европейски Съюз към този момент е изпълнила задачата си до ноември да има 80% запълнени газови складове. Два нови плаващи терминала за полутечен газ дойдоха в Нидерландия. Германия възнамерява да вкара в употреба още три напълно скоро. На този декор европейците би трябвало да се молят за по-топла зима.

Вторят стадий обгръща идващите три години. През този интервал ще стартира да се създава в целия свят повече полутечен газ. Може би ще бъде доставен малко газ в Европа от Северна Африка, Близкия изток и Каспийско море.

Пълната подмяна на съветския газ ще изисква по-малко консумация в Европа и където и да било другаде. Ще бъде даден сериозен подтик на възобновимата електрическа енергия, само че доста енергоемки индустрии в Европа ще затворят, може би вечно, с цел да бъдат преместени в региони с по-евтин газ. Домовете ще бъдат реновирани и газовите котли ще бъдат сменени с термопомпи с електрическо задвижване, тъй че газът, употребен за отопление, да намалее.

Азиатските страни, които се надяваха да употребяват полутечен газ, с цел да се оправят с недостига на сила и да изчистят смога, ще би трябвало да продължат да горят въглища или да се откажат от тях.

От 2026 година нататък ще започват огромни планове за полутечен природен газ в Катар, ОАЕ, Съединени американски щати, Австралия, Канада и Мозамбик. Мащабният експорт на водород от Близкия изток и Северна Африка може да стартира да замества газа в Европа. Ядрената сила може да се възроди.

Не е изключено малко съветски газ да продължи да тече на запад, само че в една политическа обстановка, която е доста по-различна от актуалната.

Трудно е да си представим, че Брюксел или Берлин ще желаят още веднъж 40% от вноса им да идва от Сибир. Москва има проекти да се преориентира към Китай, който към този момент купува 10% от газа за експорт.

Събитията от тази година обаче може да създадат Пекин внимателен във връзка с Русия. Продажбите на Русия за Европа са еквивалентни на целия импорт на Китай - който сега е рационално диверсифициран сред Русия и Централна Азия.

Китай е изправен пред сложна договорка. Продажбите на Газпром на изток към този момент бяха единствено на половина по-рентабилни от тези в Европа и изискват солидни, скъпи тръбопроводи на дълги дистанции през необработен терен. Без доходоносни интернационалните контракти способността на Газпром да обезпечава газ за вътрешния си пазар ще бъде подкопана.

Колкото до петрола, Г-7 възнамерява ограничение на цените на съветския нефт.

Санкциите и идната възбрана на Европейски Съюз ще лимитират вноса му. Липсата на технологии и финанси ще понижи производството в дълготраен проект. Настоящите залежи се изчерпват, а развиването на новото потомство в отдалечено място като Източен Сибир и крайбрежието на Арктика е затруднено.

Още преди войната и пандемията от COVID-19, изследване на два московски енергийни института предвиждаше 15-процентен спад на съветското произвеждане до 2040 година, съпроводен от съвсем удвояване на междинните индустриални разноски.

ОПЕК искаше от десетилетия да включи Русия в своята система. Това се оказа сполучливо в ръководството на динамичността на предлагането и търсенето. Въпреки това, защото Русия създава много под заложеното равнище, нейното влияние върху краткосрочното ръководство на пазара е по-ограничено.

Климатичната политика бе ясна заплаха за съветския експорт на нефт, газ и въглища до 2050 година Започналата война постави завършек на опцията те да бъдат сменени от продажбата на водород в Европа - това е сфера, в която Русия можеше да се радва на конкурентно преимущество.

В момента, като се изключи хидроенергията, потреблението на възобновима сила е едва. То съставлява едвам 0.5% от създаваната електрическа енергия.

Китай, Япония, Европа и Съединени американски щати преобладават в проучванията и производството на нови енергийни системи, от слънчеви кафези до съвременни акумулатори и електрически транспортни средства. Една от сферите на триумф, износът на нуклеарни реактори от Росатом, също радикално се промени.

Преориентирането от взаимозависимост от износа на твърди горива и минерали ще бъде дълготрайно и мъчно. Един изменен енергиен модел може да се отрази добре за Русия и нейните съседи.