Възможно е някои да се усъмнят, че такава нужда изобщо

Възможно е някои да се усъмнят, че такава потребност въобще съществува. Красотата е нещо, което звучи толкоз нереално и някак си отнесено, когато си гладен, жаден, нямаш дом или те мъчат заболявания и всевъзможни житейски неволи. Ала тя е съществена човешка нужда, която бързаме да задоволим незабавно откакто решим казуса с най-базисните си потребности.
Кой както и доколкото схваща красивото. Дори под формата на кич, който е огледало на духовната незрялост или осакатеност на душата, способна да стигне единствено до там.

Но не инцидентно и в най-бедния дом ще видиш ковьорче, покривчица, порцеланови дреболийки, подредени по шкафове и бюфети, картина, която в действителност не е никаква картина, а някаква си там полуизбеляла литография. Именно поради потребността си от хубост садим цветя в градинката, отглеждаме ги в саксии у дома или ги топим във вазата. Обличаме се спретнато и красиво, подреждаме мебелите в дома си и ни се желае да са с изключение на комфортни, и хубави, каквото и да значи това. Заради потребността от хубост художниците рисуват картини, а хората ги купуват от незапомнени времена. Пак ние индивидите се стремим да създадем градовете и селата си подредени, естетични и съразмерни. Щастливият човек желае към него да и красиво, тъй като то е външен израз на вътрешното му положение.

Най-малкото хубостта ни изпълва с позитивизъм и достойнство. Затова и тя е белег на цивилизованост. На изисканост и нематериалност. За какво друго от антични времена народите са се надпреварвали да стоят архитектурни шедьоври, а богатите – в дворци да минава животът им. И назад – живот в грозна, ужасна конюнктура озлобява и духовно обезобразява индивида. Той става като скот.

Красотата е причина за съществуването на нравствен живот. Това е нужда присъща само и единствено на индивида, тя е чисто човешко разбиране – необяснимо, неизразимо. Знае ли, може ли някой да каже кое красиво? Сигурно едни ще отговорят – което е пропорционално, хармонично. И това ще бъде единствено оскъдна част от красивото, тъй като едно нещо може да е асиметрично, артистично разбъркано, сякаш невероятно съчетаемо и отново да е прелестно.

В най-широкия си смисъл красивото е вътрешно чувство, някакъв зов, сбъднато копнение, което идва от дълбините на нашата същина. Вероятно точно затова и това, което другите хора намират за красиво, търпи толкоз вариации – даже взаимно изключващи се. Красивото е опит за материализиране на нашата душевна жадност за нещо си по-значимо, надхвърлящо бита и ежедневните ни базови потребности.

„ Красотата ще избави света “ е написал от дълго време Достоевски. Истинският смисъл е, че в случай че светът по някакъв метод бъде предпазен от злобата и разрушителните човешки стихии, то ще е единствено посредством позитивността и духовността, чеда на красивото.