Възможно е да сте чували израза Музиката спасява!“. И като

Възможно е да сте чували израза „ Музиката избавя! “. И като едно от най-съвършените творения на индивида, най-малко до известна степен и с доза песимизъм по отношение на някои стилове, само че въпреки всичко. За Владислав Шпилман, този израз няма място за подозрение. Роден на 5 декември 1911 година в Полша, Шпилман даже не подозира какво ще предложи животът. Първите уроци по пиано са дадени от майка му и по това време може да се счита, че точно тя се е постарала да избави живота му. Завършвайки главното си обучение, Владислав е изпратен в музикално учебно заведение във Варшава и от 1926 до 1930 година ще се намира в Берлин, където ще учи всички тънкости на този музикален инструмент.

Остава там до 1933 година като във Варшава продължава своето образование още две години. След това е назначен като пианист в Полското национално радио и свири типичен произведения, както и джаз. Свири до 1 септември 1939 година – денят, в който Германия минава границите на Полша. Това е и началото на Втората Световна война. Само ден по-късно радиото завършва своята работа. Последният ефир оповестява за немската окупация, до момента в който Шпилман свири Шопен. Следват доста тежки и злокобни моменти за музиканта. Изгонен от вкъщи си, той и цялото му семейство са изпратени във Варшавското гето – може би едно от най-големите по време на световния спор. Там популацията е от почти 400 000 души и всички получават минималните условия за оцеляване.

Най-често храната идвала незаконно, а арестуваните давали всяка една допустима полезност, която съумяват да скрият, с цел да могат да вземат троха самун. От време на време се случват и депортации, а във всяко друго време се приказва за негово величество гибел. Там Владислав открива в някои изоставени здания своя обичан инструмент. Осъзнавайки, че няма какво друго да направи, че просто няма по какъв начин да способства за оцеляването и естествения живот, стартира да свири на пиано, няколко пъти е предупреждаван да спре да свири, тъй като ще бъде арестуван, само че музиканта не виждал смисъл да прави каквото и да било друго. Докато има свободата да излиза от гетото, стартира да работи в малко кафене като пианист. През лятото на 1942 година стартира по-сериозното депортиране към лагерите на гибелта.

Макар и в множеството случаи да се крият под радара, най-сетне нацистите декларират, че фамилията му би трябвало да замине за Треблинка – вторият най-жесток лагер след Аушвиц. По някакво доста необичайно съвпадане, един от еврейските отговорници – предопределение от Гестапо – бързо вижда Владислав и го скрива, преди да бъде качен на влака. Шпилман е избавен, само че последното, което може да види, е по какъв начин неговите родители са качени на влака, дружно с брат му и двете му сестри и отпътуват. Нито един от тях няма да оцелее войната. Владислав остава в гетото и оказва помощ за внасянето на оръжие. На 13 февруари 1943 година съумява да избяга. Крие се в изоставените здания във Варшава до август 1944 година Най-накрая се крие на тавана на улица „ Независимост “ номер 223. За негово благополучие или злощастие, това е адресът и на капитан Вилм Хосенфелд, деец от ПСВ, награден с Железен кръст за галантност и джентълменство от Нациска Германия. Шпилман споделя доста за срещата с този капитан и признава, че точно той изиграва голяма роля в спасяването му.

Сам декларира, че най-вероятно глупавият му взор е издавал безусловно всичко в очите на врага, само че в този случай капитанът не бил тъкмо подобен, дори в противен случай. Вилм не вярвал в концепцията на нацистите и даже считал, че всичко това е една голяма неточност. Така и не го издава, само че след един диалог, германецът се поинтересувал какво тъкмо работи Владислав. Капитанът го смъква от тавана, вкарва го в трапезарията на дома и му показва пианото. Ръцете на пианиста са мръсни и замръзнали, не е свирил от толкоз доста време и очаквал, че след няколко ноти ще бъде убит. Това обаче не се случило, музиката почнала да обикаля цялото помещение и да разкрива гласа на пианото.

След като завършва с осъществяването си, капитанът взема решение да го изведе от града и да го закара в някое село, където ще бъде в по-голяма сигурност. Владислав отхвърля да напусне, признава си, че е евреин. Това променяло значително сигурността на самия капитан, който си мислил, че това е просто поляк, който се крие от екзекуция. Дори и след потушаването на Вършавското въстание, капитанът не разкрил тайната. Хосенфелд изискал да види къде тъкмо се крие неговият незнаен посетител. На входа капитана вижда една голяма завеса, която пианистът е поставил, с цел да прикрива светлината и никой да не вижда, че горе живее някой. Никой не можел да го забележи, в случай че пази тишина и се прибира колкото се може по-тихо. Немецът носил постоянно самун и сладко, с което да го поддържа жив. Оставил му и немско военно палто, с което да не измръзне от мраз. Германците са победени през 1945 година и Владислав претърпява едно от най-жестоките набези, по този начин и не схваща по какъв начин се споделя неговият избавител. Необходими са 5 години, с цел да се разкрие истината.

Немският капитан е упрекнат във военни закононарушения и изпратен на 25 години тежък труд. Хосенфелд се оказал избавител и на други евреи по време на войната. По време на делото, капитанът написа писмо до своята брачна половинка с вярата, че ще се открие някой, който да каже най-малко една добра дума за германеца. През 1950 година Владислав се пробва да помогне и даже получава помощ от полската загадка полиция, само че без триумф. Хосенфелд умира в Съветски лагер през 1952 година С края на войната завършва, пианистът се връща назад към това, което може да прави най-добре –  свири. От 1945 година до 1963 година работи като шеф на музикалния департамент в радиото. Впрочем той не не помни, че и доста други хора са помагали, с изключение на немският капитан. Ще видим, че Ирена Сендлер също е упомената в неговата история. През 2000 година на 88-годишна възраст, Владислав умира, а неговата музика е запечатана във кино лентата „ Пианистът “ през 2002 година като Ейдриън Броди изиграва неговата роля. През 2011 година Полското Студио 1 на радиото се прекръства на Владислав Шпилман.

Снимки: Wikipedia