Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква в пределите

Възлюбени в Господа рожби на светата ни Църква в рамките на богохранимата Врачанска епархия,
С отеческа в Христа обич и всесърдечен архипастирски благослов поздравявам и приветствам всички вас с Въведение Богородично: светлия богородичен празник, който е избран от Православната ни черква още и за Ден на християнското семейство и на православната юноша. В празничния ден апелирам Бога за всекиго от вас и за всяко християнско семейство, а най-вече за най-малките измежду нас, за които Църквата – следвайки заръката на Иисус Христос – постоянно е проявявала особена грижа, тъй като, както свидетелства Господ, „ техните Ангели на небесата постоянно гледат лицето на Моя Отец Небесен “ (Мат. 18:10).
Като всеки огромен църковен празник, за нас, православните християни, празникът на Въвеждането на дребната Мариам в Божия дом е не просто спомен за едно от значимите събития в живота на Божията майка, само че и мотив за осмисляне на значими, определящи за християнския ни живот и героизъм положения на нашата религия – непрекъсната актуализация на обстоятелството на отдадеността и на посвещението на Божията отроковица на богочовешкото дело на спасението. Свидетелство за всички нас, че пътят към богочовечеството, пътят от Божия облик, по който индивидът е основан, до уподобяването на Бога, към което всеки от нас е свикан, минава освен през нашето предпочитание да бъдем Божии съработници, само че и през подготовката ни за това.
В този незабравим освен за Божията майка, само че и за цялото човечество, ден всеки от нас и всички ние дружно, като общество, сме призвани да погледнем вътре в себе си и да потърсим там знаците и свидетелствата за нашата подготвеност и валидност да бъдем Христови: освен по своето звание и божествено предопределение, само че и съгласно напъните, които поставяме за това. Подготвяме ли себе си, и изключително нашите деца, за съработничеството с Господа, което е наш дял без значение от публичното ни състояние и от ролята, която в Божия свят промисъл е отредена на всекиго от нас? Ще можем ли и ние, сходно на Пресветата Дева – когато настъпи избраният за това час, да кажем: „ ето рабинята Господня; дано ми бъде по думата ти “ (Лука 1:38)?Полагаме ли нужните старания да вграждаме сами себе си – всеки от нас персонално и всички дружно, като общество, в живия богочовешки организъм на Църквата Христова – като живи, словесни камъни в продължаващия и до през днешния ден строеж на това здание, което „ стройно съединено, възраства в храм свет посредством Господа “ (Еф. 2:21)?
Всички тези и още доста сходни на тях въпроси слага пред нас празнуваният през днешния ден празник. Денят, в който невръстната Мариам изкачва сама стъпалата на Йерусалимския храм, е ден, в който Църквата ни приканва да се вгледаме деликатно и да забележим на кое от тези стъпала се намираме и самите ние. Защото за нас – кръстените в името Христово, този път към храма е не просто нужен, само че и наложителен, и различен път ние нямаме.
По молитвите и небесното покровителство на Пресвета Богородица, Господ Бог да милва и избавя всички нас!
Честит и блажен празник!
† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ