Има нужда от мрак за добра светлина - ЕЛЕНА ДЕНЕВА
ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Има потребност от всичко на този свят.
Даже от моите думи изтрити.
Има потребност от зима, с цел да заспят
семената, които ще ни заситят.
Има потребност от боязън, който да победим.
Има потребност от жило – да капне медът върху хляба.
От засегнатост – да можем да си извиним.
Има потребност от всичко, което не помня, че би трябвало.
Има потребност от стихия – с цел да извие дъга
своято скоба, която усмивка рисува.
Има потребност от белег зашита горест,
с цел да може човек да се излекува.
Има потребност от мрак за добра светлина.
От непразнична прозаичност – за стихотворение.
От отмалялост тежаща, с цел да пристигна съня.
И от Юда. За възкресение.
КОГАТО ЕСЕНИТЕ НАТЕЖАВАТ
Да имам един клон, на който да се кача.
Да имам един завършек на книга,
едно начало на ария и една истина.
Един път, един живот, както имам.
Два юмрука за стесняване, както имам.
Две очи за рев, както имам.
И една уста, с която да възвеличавам
дървото, от което ще направя кръст.
Събуждам се високо и скачам
като ябълка,
която няма накъде повече да узрее.
ВИЗИТНА КАРТИЧКА
Човекът може да издиша облаци,
да разгласи земята за тепсия.
И на тепсия да сервира своето
сърце на някого.
А след това той да го разбие.
Човекът знае комплицирани уравнения;
измисля химия и тя ще го убива постепенно,
само че в детските очи-стихотворения
не разпознава тъжните неравности.
Човекът тегли. Мери дистанции.
Събира. Граби. Трупа. Наранява.
Аз съм индивидът без непотребни познания.
Аз съм индивидът, който следи.
ДЕЦАТА ЗНАЯТ
Рязко сиво, мъгливо и мокро.
Няма къде усмивка да хвърлиш.
Димът свива гнезда по южните покриви –
прави индивиди от вдишани въглени.
Човеците знаят, че огънят е другар от дълго време
и че заветна само е правотата.
А децата обичат през локвите да минават:
спомен от вървене по водата.
Инфо: „ Сълза обратно “, Елена Денева, Литературен кръг Смисъл
