Христос Воскресе! Отбелязваме Великден, а имен ден празнуват няколко велики имена
Възкресение Христово, Великден е най-големият празник за православните християни, именуван Празник на всички празници. Възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия жанр.
В християнската вяра на Възкресение Христово (Великден) се празнува възкръсването на Исус Христос на третия ден, откакто е разпънат на кръст и заровен. Празната гробница е забелязана от дамите мироносици, посетили гроба. Исус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Имен ден честват: Велик, Велика, Велин, Велислав, Вили, Витан и други
Тази вечер преди среднощ се отслужва тържествено свещенодействие. И ето в среднощ от отворените царски порти се понася песнопението: "Воскресение Твое, Христе Спасе... ". Песнопението се усилва, укрепва, вратите се отварят, раздвижват се хоругви, и кръстната върволица минава през храма. Процесията обикаля към църквата и се стопира пред портите. Гръмва пасхалният тропар:
"Христос възкръсна от мъртвите,
като със гибел гибелта потъпка
и на тия, които са в гробовете, живот дарува.
Христос воскресе!
Воистину воскресе! "
iStock
Незабравими мигове! Храмът е декориран, причастниците са в светли ризи, всичко е залято със светлина. "С мир на Господа да се помолим... " - стартира Великата ектения. А след нея, сходни на звъна на празничните камбани, звучат песнопенията на пасхалния канон: "Денят на Възкресението... " При оповестяването на Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си. Последованието, обвързвано със запалването на свещите, е заимствано от сходно, което се прави в Йерусалим, в храма "Св. Възкресение ", при слизането на Благодатния огън.
Подготовката за празника стартира 10 седмици преди Възкресение, в които църквата приканва вярващия християнин за тържеството на духа над плътта - успеха на Исус Христос над гибелта. Седмицата от Цветница до Великден има изключително значение в православния празничен цикъл и се назовава "страстна седмица ", означаваща страдалчество. Нарича се още и "велика седмица ". Това са последните дни от земния живот на Исус. Седмицата след великия ден се споделя Светла седмица, тъй като Възкресението на Христос донася прояснение за всички.
iStock
По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, с цел да се засвидетелства любов и уважение. Червените яйца са знак на христовата мъченическа кръв, а козунакът е знак на агнеца божий - Христос. Момите и момците на този ден се появявали на тях с новите си облекла. Между Великден и Петдесетница хората не престават да се поздравяват с поздрава "Христос Воскресе ".
Вековна традиция за празника е на трапезата да участват боядисаните яйца. За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които одобряват причестяване на Великден – по-късно . Най-радостен в фамилията е този, на който яйцето остане крепко – той ще бъде здрав през годината. Характерни за Великден са и козунаците, чиято история е от три епохи. У нас козунаците се подготвят след 1920 година, и то първо в градовете. На празничната софра участва след дългия пост и агнешкото месо.
Istock
В християнската вяра на Възкресение Христово (Великден) се празнува възкръсването на Исус Христос на третия ден, откакто е разпънат на кръст и заровен. Празната гробница е забелязана от дамите мироносици, посетили гроба. Исус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Имен ден честват: Велик, Велика, Велин, Велислав, Вили, Витан и други
Тази вечер преди среднощ се отслужва тържествено свещенодействие. И ето в среднощ от отворените царски порти се понася песнопението: "Воскресение Твое, Христе Спасе... ". Песнопението се усилва, укрепва, вратите се отварят, раздвижват се хоругви, и кръстната върволица минава през храма. Процесията обикаля към църквата и се стопира пред портите. Гръмва пасхалният тропар:
"Христос възкръсна от мъртвите,
като със гибел гибелта потъпка
и на тия, които са в гробовете, живот дарува.
Христос воскресе!
Воистину воскресе! "
iStock Незабравими мигове! Храмът е декориран, причастниците са в светли ризи, всичко е залято със светлина. "С мир на Господа да се помолим... " - стартира Великата ектения. А след нея, сходни на звъна на празничните камбани, звучат песнопенията на пасхалния канон: "Денят на Възкресението... " При оповестяването на Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си. Последованието, обвързвано със запалването на свещите, е заимствано от сходно, което се прави в Йерусалим, в храма "Св. Възкресение ", при слизането на Благодатния огън.
Подготовката за празника стартира 10 седмици преди Възкресение, в които църквата приканва вярващия християнин за тържеството на духа над плътта - успеха на Исус Христос над гибелта. Седмицата от Цветница до Великден има изключително значение в православния празничен цикъл и се назовава "страстна седмица ", означаваща страдалчество. Нарича се още и "велика седмица ". Това са последните дни от земния живот на Исус. Седмицата след великия ден се споделя Светла седмица, тъй като Възкресението на Христос донася прояснение за всички.
iStock По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, с цел да се засвидетелства любов и уважение. Червените яйца са знак на христовата мъченическа кръв, а козунакът е знак на агнеца божий - Христос. Момите и момците на този ден се появявали на тях с новите си облекла. Между Великден и Петдесетница хората не престават да се поздравяват с поздрава "Христос Воскресе ".
Вековна традиция за празника е на трапезата да участват боядисаните яйца. За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които одобряват причестяване на Великден – по-късно . Най-радостен в фамилията е този, на който яйцето остане крепко – той ще бъде здрав през годината. Характерни за Великден са и козунаците, чиято история е от три епохи. У нас козунаците се подготвят след 1920 година, и то първо в градовете. На празничната софра участва след дългия пост и агнешкото месо.
Istock Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ