Лазарова събота. Св. мчци Агапия, Ирина и Хиония
Възкрение Лазарево
" Лазар умря, но се веселя за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате ". " Аз съм възкресението и животът, който има вяра в Мене, и да почине, ще оживее; и всеки, който живее и има вяра в Мене, няма да почине во веки. Вярваш ли това? " Господ възкресил Лазаря с цел да резервира искра религия в Своите Апостоли, оная искра, която по-късно се разгоряла в нестихващ от всички сили на пъкъла пламък.
В събота на шестата седмица от Великия пост се възпоменава най-великото знамение на Господа - възкресяването на четиридневния Лазар от мъртвите. С това знамение Иисус Христос ясно посочил, че Той не е елементарен човек. Кой може да направи такова знамение със свои сили? Показал, че Той не е подобен оракул, каквито били пороците преди Него, да вземем за пример: Мойсей, Илия, Исая, Даниил. Ония пророци правили чудеса не със своя мощ, а със мощ Божия; по тази причина, преди осъществяване на знамение, нормално се обръщали с молитва към Бога и с името Божие правили чудеса; а Иисус Христос, като всевластен Бог, Сам, със Своя мощ, прави чудо; Сам заповядва: Лазаре, излез вън с което демонстрира, че Той е всесилен Бог.
Той приказва, и гласът Му извиква душа от другия свят, и тялото на умрелия, което към този момент било наченало да се разлага, оживило, станало крепко, и четиридневният труп възкръснал. Иисус Христос, Който с божествената Си дума извикал Лазаря от гибел към живот, в последния ден и всички умрели ще извика към живот, с цел да извърши съд над живи и умрели. Сам Господ учи: иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили положително, ще възкръснат за живот, а които см правили зло, ще възкръснат за наказание (Йоан. 5:28-29).
Трябва да имаме поради и това, че така и във всяко време Господ е мощен да възкресява от греховна гибел към плодороден живот. Той приказва: истина истина ви споделям: който слуша словото Ми и има вяра в Оногова, Който Ме е пратил, има живот безконечен, и на съд не дохожда, а е минал от гибел към живот (Йоан. 5:24). Който слуша словото на Господа Иисуса и има вяра в Него и в Неговия Отец, той има живот безконечен, т. е., който с религия слуша учението на Иисуса Христа и се управлява от него като същински Христов възпитаник, той получава благодатта на Св. Духа, която, в случай че самичък остане правилен на Христа до края на живота, ще бъде в него източник на нравствен мир и разтуха, залог и предначатие на постоянно самодоволство, ще го приготовлява да участвува във безконечната популярност на Господа Спасителя, Царя на небето и земята. Който има в душата си тоя плодороден живот, в последния ден няма да се подложи на наказание дружно с грешниците, или невярвалите в Иисуса Христа, или неизпълнявалите Неговите заповеди; само че по гласа на Господа, като получи прославено тяло, той ще застане от дясно на Спасителя и ще чуе въжделения Му глас: Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание-мира (Мат. 25,34). Иисус Христос споделил на Лазаревата сестра: Аз съм възкресението и животът. Всеки, който живее и има вяра в Мене, няма да почине во веки (Йоан 11:25-26). Така Господ Иисус е и наше възкресение, и наш същински живот. Нека постоянно обичаме Него от всичкото си сърце и душа, като наш Бог и Спасител; дано най-много се грижим за това - правилно да изпълняваме Неговите заповеди, кой, в каквото звание и положение да се намира, - и ние постоянно ще живеем посредством благодатта на Господа Спасителя, и телесната гибел няма да бъжде страшна за нас: тъй като единствено по тоя път ще минем ь от този суетлив и печален живот към нескончаемия и благословен живот.
Но за какво Господ възкресил Лазаря? За какво Спасителя намерил за нужно да извърши дивното знамение - възкресяването на Лазаря? Та Той е могъл да излекува болния Лазар? Могъл дори със Своята мощ да предотврати от него самата болест? Защо не изискал Той да издери Лазаря, докле тоя бил жив? Защо позволил неговата гибел? Защо след гибелта го извикал към живот?
Отговори на всички тия въпроси намираме в евангелието, в думите на Самия Спасител: " Лазар почине, - споделя Той на Апостолите, - но се веселя за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате ". " Аз съм възкресението и животът - споделя Той на Марта; - който има вяра въ Мене, и да почине, ще оживее; и всеки, който живее и има вяра въ Мене, няма да почине во веки. Вярваш ли това? " - " Това споделих за народа, който стои в близост - приказва Той накрай в молитвата Си към небесния Отец, с цел да повярват, че Ти си Ме пратил ". Господ Иисус е дигнал от мъртвите Лазаря пред Своята лична гибел, с цел да увери всички в общото възкресение на умрелите. Затова и Църквата Христова в Лазарева събота и Неделя Ваия пее:
Общее воскресение прежде Твое; пристрастености утряя,
изъ мертвихъ воздвигълъ еси Лазаря, Христе Боже!
А за какво било нужно туй пред кръстната гибел Христова?
Затова, щото в надигалите се страшни дни на страданията да резервира най-малко искра религия в сърцата на учениците Си. Погледнете, ето тук, след поразителното знамение на Лазаревото възкресяване, се намерила отново част от феновете на чудото, които съумели единствено да донесат за него на фарисеите, - оная част, която в този момент повярвала в Иисуса, в дните на страданията Му се отметнала от Него, - самата многоугрижена Марта, която, явно, знаела доста чудни каузи на Господа Иисуса, много не твърдо има вяра в Него и всяка минута се колебае във вярата; дори надълбоко съсредоточената Мария нито има вяра, нито не има вяра в Него, а лежи при нозете Му, като вика в тъжно полуотчаяние: " Господи, да беше тук, нямаше да почине брат ми ", а в този момент всичко е свършено, - той умря помогни, в случай че можеш.
Апостолите в паника вървели след Него до Витания и в Иерусалим, а когато Учителя им повлекли да Го съдят и убият, те във смут се разбягали, без да гледат на това, че видели чудото на Лазаревото възкресяване; а Петър дори с клетва се отрекъл от Него; в самия ден на възкресението Му те с жално маловерие оплакват Неговата гибел: " а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля ", че Той е Месия - Избавител. След възкресението те с труд повярвали дори на личните си очи, а Тома не повярвал дори на очите си и повярвал към този момент не най-грубото от възприятията - осезанието, когато турнал пръста в раните от гвоздеите. И по този начин, с цел да резервира искра религия в Своите Апостоли, оная искра, която по-късно се разгоряла в нестихващ от всички сили на пъкъла пламък, Господ възкресил Лазаря.
***
Св. мчци Агапия, Ирина и Хиония
Когато император Диоклетиан бил в италианския град Аквилея, от Рим му доложили, че всички римски тъмници са претъпкани с християни, които въпреки и подлагани на най-различни изтезания, не се отхвърлят от своя Христос. Учител на всички е Хрисогон и те го слушат, като твърдо се придържат към неговото обучение. В отговор на това уведомление Диоклетиан заповядал да осъдят на гибел всички християни, с изключение на Хрисогон, който наредил да доведат при него за мъчения.
Когато водели светия Христов изповедник вързан от Рим в Аквилея при император Диоклетиан, света Анастасия Узорешителница го следвала като собствен преподавател, отдалече.
След като дошъл при Диоклетиан, Хрисогон бил предаден на жестоки страдания, тъй като не се подчинил на царската заповед; по-късно го осъдили на гибел и обезглавили отвън града в отдалечено пустинно място. Неговото свято тяло лежало на морския бряг, захвърлено да го ядат зверовете и птиците.
Недалеч от това място живеел един духовник, на име Зоил, благоверен дъртак. В непосредственост до него живеели три девойки, сестри по тяло и дух, Агапия, Хиония и Ирина. Този духовник, като схванал по Божие признание къде се намира тялото на светия страдалец Хрисогон, го взел дружно с главата, и като го положил в дървен ковчег, го скрил в дома си. На тридесетия ден по-късно му се явил във привидение свети Хрисогон и му споделил:
- Знай, че до девет дни трите Христови девици, които живеят близо до тебе, ще бъдат хванати за изтезание. Затова кажи на Господнята рабиня Анастасия да се погрижи за тях, като ги приготви да понесат мъжествено подвига, преди да бъдат увенчани със мъченически венец. И ти живей с положителната вяра, че ще получиш плодове от твоите подвизи, тъй като скоро ще се освободиш от земните окови и с наслада ще заминеш при Христа, с цел да се упокоиш дружно със светиите.
Същото признание имала и света Анастасия. Подтиквана от Божествения Дух, тя пристигнала в дома на презвитера, който до тогава не познавала, и го запитала:
- Къде са девойките, за чиято мъченическа кончина ти беше намерено във видението?
Като схванала къде се намира жилището им, отишла там, поздравила ги с обич, останала при тях една нощ и провела с тях душеспасителен и изпълнен с божествена обич диалог, в който ги подтиквала мъжествено, до кръв, да не отстъпват от своя Жених - Христос. Като видяла в дома на свещеника мощите на светия Христов страдалец Хрисогон, своя обичан преподавател, Анастасия дълго плакала над тях, като ги обливала със сълзи и се отдавала на молитвите на светеца. След това отново се върнала в град Акилея и траяла както нормално да прислужва на Христовите пандизчии, заключени в тъмниците, като им пособия с имуществото си.
Наистина всичко станало по този начин, както свети Хрисогон споделил във видението на свещеника Зинон: след 10 дни този свят презвитер се показал при Господа, а трите свети деви Агапия, Хиония и Ирина били хванати от безбожниците и отведени при император Диоклетиан за мъчения.
Като ги видял, императорът запитал:
- Кое безумство ви научи да следвате жалката и скверна илюзия да унижавате нашия закон и да презирате, като нещо нечисто, боговете ни? Но като виждам, че сте от благороден жанр, млади и прелестни, ви скърбя и ви поучавам да пожалите себе си. Отречете се от вашия Христос и принесете жертва на боговете и аз ще ви дам трима младежи от благороден жанр от моята свита, изцяло почтени за хубостта ви, с цел да имате славни мъже, с които и вие ще бъдете на респект.
На тази царска стръв дала отговор най-голямата сестра Агапия:
- Царю, на тебе прилича да се грижиш за националните каузи, за другоплеменниците, за войските, а ти приказваш незаслужено, като унижаваш Живия Бог, Чиято помощ ти е прекомерно нужна и Чиято доброта дълго те търпи; а ти Го хулиш.
Тогава Диоклетиан споделил:
- Тази госпожица е безумна. Доведете ми друга.
След това довели при него сестра й, Хиония, която споделила на царя следното:
- Моята сестра, царю, не е безумна. Напротив, разсъждава крепко и ти сподели какъв брой неправилни са твоите увещания да се поклоним на идолите.
Царят, не поискал да слуша повече и тази сестра, заповядал да доведат по-близо до него третата сестра, Ирина, и споделил:
- Тъй като твоите сестри са обезумели, ти, най-малката от тях, преклони глава пред боговете, та и сестрите ти, като видят от теб, да създадат същото.
Но и тя дала отговор твърдо:
- Нека прекланят глави пред идолите всички обезумели в безчестието си съперници на Истинския Бог. Кое може да бъде по-суетно и по-безумно от това, да се покланяш на произведение на художник, направено от него за пари? Защото ти на първо време се пазариш с художника на каква цена и какъв кумир да ти направи, прав или седнал, лежащ или подскачащ, ухилен или просълзен и от какъв материал да го направи - от дърво, от камък или от мед, или от нещо друго. И в случай че той го направи неприятно, ти разваляш контракта, в случай че го направи добре, даваш обещаната заплата. А след това на този изработен и платен ти се кланяш, като наричаш собствен господ истукан, който по-скоро прилича да наречеш платен плебей, нежели господ.
В отговор на светите девойки Диоклетиан споделил:
- На такива думи би трябвало да се отвръща с мъчения - и заповядал да ги хвърлят в тюрма.
След като минало известно време, на царя му се наложило да отпътува за Македония, с цел да уреди някои национални каузи. След него отвели и всички християни от пандизите в Аквилея, дружно с които били и трите свети девойки Агапия, Хиония и Ирина. Света Анастасия също тръгнала след тях. Когато пристигнали в Македония, царят заповядал на хегемона Дуклиций да подложи на разпит християните, с цел да ги принуди да принесат идолски жертви; заповядал непокорните след най-различни мъчения да се предават на гибел. Тъй като не могат да се опишат страданията на множеството свети мъченици, по това време излъчени на разнообразни страдания, ще разкажем единствено за страдалческите подвизи на упоменатите три девойки.
Когато тези Христови невести били изведени за мъчения пред хегемона Дуклиций, той незабавно щом видял тяхната невероятна хубост, горящ от нечисто предпочитание към тях. Заповядал да ги затворят под стража и наредил да им предадат посредством стражника, че ще получат свободата си и доста блага, в случай че се съгласят да изпълнят нечестивото предпочитание на княза. Но светите девици предпочитали хиляди пъти да умрат, в сравнение с въпреки и един път да бъдат опорочени, тъй че хегемонът не можал нито с милувки, нито със закани, нито с дарове, нито с мъчения да ги склони да се съгласят да изпълнят неговото нечестиво предпочитание. Но като не бил в положение да преодолее изгарящия го пламък на похотта, хегемонът замислил да отиде през нощта при тях в стаята, в която били затворени, с цел да ги опорочи.
Като настъпила нощта, светите девойки застанали на молитва, като пеели на Бога всенощно величаене и псалми. Хегемонът, който желал да влезе при тях, едвам се докоснал прага на стаята и изгубил мозъка си, не можел да продължи. Наблизо до помещението, в което се намирали трите сестри, имало готварница с доста съдове - гърнета, котли, тигани, - очернени със сажди. Хегемонът не можал да влезе в стаята, където били трите девици, и подведен от бесовете влезнал в готварницата, където целият се нацапал със сажди, като почернил лицето, ръцете и облекла си и в този тип излязъл при прислужниците, които го чакали пред стаята със запалени светилници в ръце. Слугите, като го видели целия черен, заплашителен като чернокож, доста се изплашили, захвърлили светилниците и побягнали. А той, като недоумявал за какво прислужниците му бягат от него, помислил, че му се подиграват, и мощно се разгневил.
В това време почнало да се зазорява и хегемонът където и да отидел, всички се разбягвали при типа му - и прислужниците, и стражите, и воините се спасявали от него като от някое чудовище. Тогава хегемонът се отправил към царския замък, с желание да се оплаче на царя от бойците под негово командване, задето не му се подчиняват, и даже му се подиграват. Но едвам доближил царското жилище, чул мощен нескончаем смях, който дохвърчал оттова, при което някои, които били там, хукнали да бягат изплашени, а други почнали да го бият, като го пъдели от вратите на царското жилище, защото никой не можел да допусна, че това е хегемонът Дуклиций, а всички мислели, че е някой подлудял. Само хегемонът още не можел да разбере, че целият е в сажди, защото очите му по дяволско деяние се били помрачили. Струвало му се, че лицето му си е бяло, а ръцете и облеклата чисти. Но когато прислужниците му най-после се досетили, че техният стопанин е оглупял, се затичали след него и го отвели у дома.
Когато влезнал у дома, жена му и всички домашни плебеи и робини почнали да плачат, като мислели, че е полудял, а останалите го отбягвали и не говорели с него. А самият той към момента недоумявал и се чудел за какво едни плачат, а други даже се гнусят от него. После очите му се отворили и той видял в огледалото какъв брой е оцапан, че цялото му лице е черно като на етиопец, и схванал, че бесовете са се подиграли с него. Тогава ужасно се разгневил на светите девойки, като мислел, че те с вълшебствата си са създали всичко това и се замислил по какъв начин да им отмъсти. Като се изкъпал и преоблякъл, седнал на съдийското място, където целият народ го виждал. След това заповядал да приготвят инструментите за мъчения и още веднъж да доведат светите девойки.
Когато довели девойките, хегемонът заповядал да ги съблекат, с цел да се видят телата им. Но щом почнали да смъкват облеклата от тях, не могли да създадат нищо, тъй като по Божие произволение облеклата на светиците залепнали към телата им, като кожа, всички се удивлявали от това знамение. Слугите, въпреки че дълго време се опитвали да смъкват облеклата на девойките, не съумели.
А хегемонът седнал на съдилището, ненадейно задрямал и внезапно задремал подобен бездънен сън, че изобщо не можели да го разсънят: бутали го, викали мощно край него, само че той спял като мъртъв. Тогава го вдигнали както спи и го отнесли вкъщи му. Щом го внесли в къщата, той се събудил.
Като научил за всичко, което се случило с хегемона Дуклиций, царят доста се разгневил и заповядал да предадат за мъчение светите девойки на съдията Сисиний.
Съдията издал заповед Агапия и Хиония да бъдат изгорени живи.
Хвърлени в огъня, светите девойки с молитва предали душите си в ръцете на своя Господ. Силните пламъци не развалили освен телата на светите девици, само че даже и не се докоснали до облеклата им, така че по тях не останала никаква диря от огън. Това станало за предсказание на езичниците, че светите деви не са умрели от огъня, само че с молитвите си са изпросили от Бога блажена кончина за себе си. Слугите на Анастасия Узорешителница взели през нощта техните свети тела, неповредени от огъня, и ги донесли на господарката си. Света Анастасия ги помазала с аромати и с чест ги положила в нов гроб, радвайки се в духа си и молейки Господа да удостои и нея да стане участница в блаженството на тези свети девици.
А за младата девственица Ирина Сисиний отредил бойците да я отведат в блудилището и заповядал там тя да бъде предадена на поругаване, до момента в който почине. Но по пътя, до момента в който водели светицата, ги догонили други два воина, прекомерно величествени на тип и светли по лице, и споделили на бойците, които водели светицата:
- Съдията ни изпрати да ви кажем да отведете тази девственица там, където ви посочим ние.
Отвели ги отвън града и ги изкачили на един прекомерно висок рид, като споделили на бойците:
- Вървете, кажете на съдията Сисиний, че сте сложили девицата на хълма, както ви е било заповядано.
Воините се отправили към съдията, а двамата светли мъже станали невидими, тъй като това били Божии ангели.
А светата госпожица Ирина стояла на хълма, като хвалела и благодарела на Христа Бога, Който я избавил от ръцете на блудниците.
Когато доложили на съдията какво се е случило, той доста се разгневил, че заповедта му не е изпълнена, качил се на коня и препуснал към този рид.
Като наближил, съдията видял светата госпожица да стои на хълма, само че не можел да се изкачи на хълма, тъй като му се коствало, че като че ли е ограден с висока стена, която е невероятно да се прескочи. Той обикалял хълма в кръг, горящ от мощен яд, задето не може да се приближи до светата госпожица, и по този начин яздил от сутринта до вечерта, без да реализира нищо. Някои от бойците, които били с него, като опънали лъкове, стреляли в светицата и я ранили. А тя се обърнала към съдията и възкликнала:
- Присмивам ти се, жалки властнико, че ти сякаш против някой мощен мъж си излязъл против мен, слабата жена, с оръжие. Но ето, аз чиста и неосквернена от вас отпътувам при моя Господ Иисус Христос, Който в този момент ще ме причисли към сестрите ми.
Като споделила това и въздала признателност към Бога, светицата легнала на земята и предала душата си на Господа. Това се случило един ден пред празника на Светата Пасха.
Когато настъпила нощта, Анастасия изпратила прислужниците си да вземат честното тяло на светата мъченица Ирина от хълма и, като го помазала с аромати, го положила при телата на сестрите й.
Така приключили страдалческия си героизъм светите мъченици три сестри девици - Агапия, Хиония и Ирина, и застанали в популярност пред престола на Пресвета Троица, Отец и Син, и Дух Свети, Един Бог, на Него популярност во веки. Амин.
Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски
" Лазар умря, но се веселя за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате ". " Аз съм възкресението и животът, който има вяра в Мене, и да почине, ще оживее; и всеки, който живее и има вяра в Мене, няма да почине во веки. Вярваш ли това? " Господ възкресил Лазаря с цел да резервира искра религия в Своите Апостоли, оная искра, която по-късно се разгоряла в нестихващ от всички сили на пъкъла пламък.
В събота на шестата седмица от Великия пост се възпоменава най-великото знамение на Господа - възкресяването на четиридневния Лазар от мъртвите. С това знамение Иисус Христос ясно посочил, че Той не е елементарен човек. Кой може да направи такова знамение със свои сили? Показал, че Той не е подобен оракул, каквито били пороците преди Него, да вземем за пример: Мойсей, Илия, Исая, Даниил. Ония пророци правили чудеса не със своя мощ, а със мощ Божия; по тази причина, преди осъществяване на знамение, нормално се обръщали с молитва към Бога и с името Божие правили чудеса; а Иисус Христос, като всевластен Бог, Сам, със Своя мощ, прави чудо; Сам заповядва: Лазаре, излез вън с което демонстрира, че Той е всесилен Бог.
Той приказва, и гласът Му извиква душа от другия свят, и тялото на умрелия, което към този момент било наченало да се разлага, оживило, станало крепко, и четиридневният труп възкръснал. Иисус Христос, Който с божествената Си дума извикал Лазаря от гибел към живот, в последния ден и всички умрели ще извика към живот, с цел да извърши съд над живи и умрели. Сам Господ учи: иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили положително, ще възкръснат за живот, а които см правили зло, ще възкръснат за наказание (Йоан. 5:28-29).
Трябва да имаме поради и това, че така и във всяко време Господ е мощен да възкресява от греховна гибел към плодороден живот. Той приказва: истина истина ви споделям: който слуша словото Ми и има вяра в Оногова, Който Ме е пратил, има живот безконечен, и на съд не дохожда, а е минал от гибел към живот (Йоан. 5:24). Който слуша словото на Господа Иисуса и има вяра в Него и в Неговия Отец, той има живот безконечен, т. е., който с религия слуша учението на Иисуса Христа и се управлява от него като същински Христов възпитаник, той получава благодатта на Св. Духа, която, в случай че самичък остане правилен на Христа до края на живота, ще бъде в него източник на нравствен мир и разтуха, залог и предначатие на постоянно самодоволство, ще го приготовлява да участвува във безконечната популярност на Господа Спасителя, Царя на небето и земята. Който има в душата си тоя плодороден живот, в последния ден няма да се подложи на наказание дружно с грешниците, или невярвалите в Иисуса Христа, или неизпълнявалите Неговите заповеди; само че по гласа на Господа, като получи прославено тяло, той ще застане от дясно на Спасителя и ще чуе въжделения Му глас: Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание-мира (Мат. 25,34). Иисус Христос споделил на Лазаревата сестра: Аз съм възкресението и животът. Всеки, който живее и има вяра в Мене, няма да почине во веки (Йоан 11:25-26). Така Господ Иисус е и наше възкресение, и наш същински живот. Нека постоянно обичаме Него от всичкото си сърце и душа, като наш Бог и Спасител; дано най-много се грижим за това - правилно да изпълняваме Неговите заповеди, кой, в каквото звание и положение да се намира, - и ние постоянно ще живеем посредством благодатта на Господа Спасителя, и телесната гибел няма да бъжде страшна за нас: тъй като единствено по тоя път ще минем ь от този суетлив и печален живот към нескончаемия и благословен живот.
Но за какво Господ възкресил Лазаря? За какво Спасителя намерил за нужно да извърши дивното знамение - възкресяването на Лазаря? Та Той е могъл да излекува болния Лазар? Могъл дори със Своята мощ да предотврати от него самата болест? Защо не изискал Той да издери Лазаря, докле тоя бил жив? Защо позволил неговата гибел? Защо след гибелта го извикал към живот?
Отговори на всички тия въпроси намираме в евангелието, в думите на Самия Спасител: " Лазар почине, - споделя Той на Апостолите, - но се веселя за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате ". " Аз съм възкресението и животът - споделя Той на Марта; - който има вяра въ Мене, и да почине, ще оживее; и всеки, който живее и има вяра въ Мене, няма да почине во веки. Вярваш ли това? " - " Това споделих за народа, който стои в близост - приказва Той накрай в молитвата Си към небесния Отец, с цел да повярват, че Ти си Ме пратил ". Господ Иисус е дигнал от мъртвите Лазаря пред Своята лична гибел, с цел да увери всички в общото възкресение на умрелите. Затова и Църквата Христова в Лазарева събота и Неделя Ваия пее:
Общее воскресение прежде Твое; пристрастености утряя,
изъ мертвихъ воздвигълъ еси Лазаря, Христе Боже!
А за какво било нужно туй пред кръстната гибел Христова?
Затова, щото в надигалите се страшни дни на страданията да резервира най-малко искра религия в сърцата на учениците Си. Погледнете, ето тук, след поразителното знамение на Лазаревото възкресяване, се намерила отново част от феновете на чудото, които съумели единствено да донесат за него на фарисеите, - оная част, която в този момент повярвала в Иисуса, в дните на страданията Му се отметнала от Него, - самата многоугрижена Марта, която, явно, знаела доста чудни каузи на Господа Иисуса, много не твърдо има вяра в Него и всяка минута се колебае във вярата; дори надълбоко съсредоточената Мария нито има вяра, нито не има вяра в Него, а лежи при нозете Му, като вика в тъжно полуотчаяние: " Господи, да беше тук, нямаше да почине брат ми ", а в този момент всичко е свършено, - той умря помогни, в случай че можеш.
Апостолите в паника вървели след Него до Витания и в Иерусалим, а когато Учителя им повлекли да Го съдят и убият, те във смут се разбягали, без да гледат на това, че видели чудото на Лазаревото възкресяване; а Петър дори с клетва се отрекъл от Него; в самия ден на възкресението Му те с жално маловерие оплакват Неговата гибел: " а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля ", че Той е Месия - Избавител. След възкресението те с труд повярвали дори на личните си очи, а Тома не повярвал дори на очите си и повярвал към този момент не най-грубото от възприятията - осезанието, когато турнал пръста в раните от гвоздеите. И по този начин, с цел да резервира искра религия в Своите Апостоли, оная искра, която по-късно се разгоряла в нестихващ от всички сили на пъкъла пламък, Господ възкресил Лазаря.
***
Св. мчци Агапия, Ирина и Хиония
Когато император Диоклетиан бил в италианския град Аквилея, от Рим му доложили, че всички римски тъмници са претъпкани с християни, които въпреки и подлагани на най-различни изтезания, не се отхвърлят от своя Христос. Учител на всички е Хрисогон и те го слушат, като твърдо се придържат към неговото обучение. В отговор на това уведомление Диоклетиан заповядал да осъдят на гибел всички християни, с изключение на Хрисогон, който наредил да доведат при него за мъчения.
Когато водели светия Христов изповедник вързан от Рим в Аквилея при император Диоклетиан, света Анастасия Узорешителница го следвала като собствен преподавател, отдалече.
След като дошъл при Диоклетиан, Хрисогон бил предаден на жестоки страдания, тъй като не се подчинил на царската заповед; по-късно го осъдили на гибел и обезглавили отвън града в отдалечено пустинно място. Неговото свято тяло лежало на морския бряг, захвърлено да го ядат зверовете и птиците.
Недалеч от това място живеел един духовник, на име Зоил, благоверен дъртак. В непосредственост до него живеели три девойки, сестри по тяло и дух, Агапия, Хиония и Ирина. Този духовник, като схванал по Божие признание къде се намира тялото на светия страдалец Хрисогон, го взел дружно с главата, и като го положил в дървен ковчег, го скрил в дома си. На тридесетия ден по-късно му се явил във привидение свети Хрисогон и му споделил:
- Знай, че до девет дни трите Христови девици, които живеят близо до тебе, ще бъдат хванати за изтезание. Затова кажи на Господнята рабиня Анастасия да се погрижи за тях, като ги приготви да понесат мъжествено подвига, преди да бъдат увенчани със мъченически венец. И ти живей с положителната вяра, че ще получиш плодове от твоите подвизи, тъй като скоро ще се освободиш от земните окови и с наслада ще заминеш при Христа, с цел да се упокоиш дружно със светиите.
Същото признание имала и света Анастасия. Подтиквана от Божествения Дух, тя пристигнала в дома на презвитера, който до тогава не познавала, и го запитала:
- Къде са девойките, за чиято мъченическа кончина ти беше намерено във видението?
Като схванала къде се намира жилището им, отишла там, поздравила ги с обич, останала при тях една нощ и провела с тях душеспасителен и изпълнен с божествена обич диалог, в който ги подтиквала мъжествено, до кръв, да не отстъпват от своя Жених - Христос. Като видяла в дома на свещеника мощите на светия Христов страдалец Хрисогон, своя обичан преподавател, Анастасия дълго плакала над тях, като ги обливала със сълзи и се отдавала на молитвите на светеца. След това отново се върнала в град Акилея и траяла както нормално да прислужва на Христовите пандизчии, заключени в тъмниците, като им пособия с имуществото си.
Наистина всичко станало по този начин, както свети Хрисогон споделил във видението на свещеника Зинон: след 10 дни този свят презвитер се показал при Господа, а трите свети деви Агапия, Хиония и Ирина били хванати от безбожниците и отведени при император Диоклетиан за мъчения.
Като ги видял, императорът запитал:
- Кое безумство ви научи да следвате жалката и скверна илюзия да унижавате нашия закон и да презирате, като нещо нечисто, боговете ни? Но като виждам, че сте от благороден жанр, млади и прелестни, ви скърбя и ви поучавам да пожалите себе си. Отречете се от вашия Христос и принесете жертва на боговете и аз ще ви дам трима младежи от благороден жанр от моята свита, изцяло почтени за хубостта ви, с цел да имате славни мъже, с които и вие ще бъдете на респект.
На тази царска стръв дала отговор най-голямата сестра Агапия:
- Царю, на тебе прилича да се грижиш за националните каузи, за другоплеменниците, за войските, а ти приказваш незаслужено, като унижаваш Живия Бог, Чиято помощ ти е прекомерно нужна и Чиято доброта дълго те търпи; а ти Го хулиш.
Тогава Диоклетиан споделил:
- Тази госпожица е безумна. Доведете ми друга.
След това довели при него сестра й, Хиония, която споделила на царя следното:
- Моята сестра, царю, не е безумна. Напротив, разсъждава крепко и ти сподели какъв брой неправилни са твоите увещания да се поклоним на идолите.
Царят, не поискал да слуша повече и тази сестра, заповядал да доведат по-близо до него третата сестра, Ирина, и споделил:
- Тъй като твоите сестри са обезумели, ти, най-малката от тях, преклони глава пред боговете, та и сестрите ти, като видят от теб, да създадат същото.
Но и тя дала отговор твърдо:
- Нека прекланят глави пред идолите всички обезумели в безчестието си съперници на Истинския Бог. Кое може да бъде по-суетно и по-безумно от това, да се покланяш на произведение на художник, направено от него за пари? Защото ти на първо време се пазариш с художника на каква цена и какъв кумир да ти направи, прав или седнал, лежащ или подскачащ, ухилен или просълзен и от какъв материал да го направи - от дърво, от камък или от мед, или от нещо друго. И в случай че той го направи неприятно, ти разваляш контракта, в случай че го направи добре, даваш обещаната заплата. А след това на този изработен и платен ти се кланяш, като наричаш собствен господ истукан, който по-скоро прилича да наречеш платен плебей, нежели господ.
В отговор на светите девойки Диоклетиан споделил:
- На такива думи би трябвало да се отвръща с мъчения - и заповядал да ги хвърлят в тюрма.
След като минало известно време, на царя му се наложило да отпътува за Македония, с цел да уреди някои национални каузи. След него отвели и всички християни от пандизите в Аквилея, дружно с които били и трите свети девойки Агапия, Хиония и Ирина. Света Анастасия също тръгнала след тях. Когато пристигнали в Македония, царят заповядал на хегемона Дуклиций да подложи на разпит християните, с цел да ги принуди да принесат идолски жертви; заповядал непокорните след най-различни мъчения да се предават на гибел. Тъй като не могат да се опишат страданията на множеството свети мъченици, по това време излъчени на разнообразни страдания, ще разкажем единствено за страдалческите подвизи на упоменатите три девойки.
Когато тези Христови невести били изведени за мъчения пред хегемона Дуклиций, той незабавно щом видял тяхната невероятна хубост, горящ от нечисто предпочитание към тях. Заповядал да ги затворят под стража и наредил да им предадат посредством стражника, че ще получат свободата си и доста блага, в случай че се съгласят да изпълнят нечестивото предпочитание на княза. Но светите девици предпочитали хиляди пъти да умрат, в сравнение с въпреки и един път да бъдат опорочени, тъй че хегемонът не можал нито с милувки, нито със закани, нито с дарове, нито с мъчения да ги склони да се съгласят да изпълнят неговото нечестиво предпочитание. Но като не бил в положение да преодолее изгарящия го пламък на похотта, хегемонът замислил да отиде през нощта при тях в стаята, в която били затворени, с цел да ги опорочи.
Като настъпила нощта, светите девойки застанали на молитва, като пеели на Бога всенощно величаене и псалми. Хегемонът, който желал да влезе при тях, едвам се докоснал прага на стаята и изгубил мозъка си, не можел да продължи. Наблизо до помещението, в което се намирали трите сестри, имало готварница с доста съдове - гърнета, котли, тигани, - очернени със сажди. Хегемонът не можал да влезе в стаята, където били трите девици, и подведен от бесовете влезнал в готварницата, където целият се нацапал със сажди, като почернил лицето, ръцете и облекла си и в този тип излязъл при прислужниците, които го чакали пред стаята със запалени светилници в ръце. Слугите, като го видели целия черен, заплашителен като чернокож, доста се изплашили, захвърлили светилниците и побягнали. А той, като недоумявал за какво прислужниците му бягат от него, помислил, че му се подиграват, и мощно се разгневил.
В това време почнало да се зазорява и хегемонът където и да отидел, всички се разбягвали при типа му - и прислужниците, и стражите, и воините се спасявали от него като от някое чудовище. Тогава хегемонът се отправил към царския замък, с желание да се оплаче на царя от бойците под негово командване, задето не му се подчиняват, и даже му се подиграват. Но едвам доближил царското жилище, чул мощен нескончаем смях, който дохвърчал оттова, при което някои, които били там, хукнали да бягат изплашени, а други почнали да го бият, като го пъдели от вратите на царското жилище, защото никой не можел да допусна, че това е хегемонът Дуклиций, а всички мислели, че е някой подлудял. Само хегемонът още не можел да разбере, че целият е в сажди, защото очите му по дяволско деяние се били помрачили. Струвало му се, че лицето му си е бяло, а ръцете и облеклата чисти. Но когато прислужниците му най-после се досетили, че техният стопанин е оглупял, се затичали след него и го отвели у дома.
Когато влезнал у дома, жена му и всички домашни плебеи и робини почнали да плачат, като мислели, че е полудял, а останалите го отбягвали и не говорели с него. А самият той към момента недоумявал и се чудел за какво едни плачат, а други даже се гнусят от него. После очите му се отворили и той видял в огледалото какъв брой е оцапан, че цялото му лице е черно като на етиопец, и схванал, че бесовете са се подиграли с него. Тогава ужасно се разгневил на светите девойки, като мислел, че те с вълшебствата си са създали всичко това и се замислил по какъв начин да им отмъсти. Като се изкъпал и преоблякъл, седнал на съдийското място, където целият народ го виждал. След това заповядал да приготвят инструментите за мъчения и още веднъж да доведат светите девойки.
Когато довели девойките, хегемонът заповядал да ги съблекат, с цел да се видят телата им. Но щом почнали да смъкват облеклата от тях, не могли да създадат нищо, тъй като по Божие произволение облеклата на светиците залепнали към телата им, като кожа, всички се удивлявали от това знамение. Слугите, въпреки че дълго време се опитвали да смъкват облеклата на девойките, не съумели.
А хегемонът седнал на съдилището, ненадейно задрямал и внезапно задремал подобен бездънен сън, че изобщо не можели да го разсънят: бутали го, викали мощно край него, само че той спял като мъртъв. Тогава го вдигнали както спи и го отнесли вкъщи му. Щом го внесли в къщата, той се събудил.
Като научил за всичко, което се случило с хегемона Дуклиций, царят доста се разгневил и заповядал да предадат за мъчение светите девойки на съдията Сисиний.
Съдията издал заповед Агапия и Хиония да бъдат изгорени живи.
Хвърлени в огъня, светите девойки с молитва предали душите си в ръцете на своя Господ. Силните пламъци не развалили освен телата на светите девици, само че даже и не се докоснали до облеклата им, така че по тях не останала никаква диря от огън. Това станало за предсказание на езичниците, че светите деви не са умрели от огъня, само че с молитвите си са изпросили от Бога блажена кончина за себе си. Слугите на Анастасия Узорешителница взели през нощта техните свети тела, неповредени от огъня, и ги донесли на господарката си. Света Анастасия ги помазала с аромати и с чест ги положила в нов гроб, радвайки се в духа си и молейки Господа да удостои и нея да стане участница в блаженството на тези свети девици.
А за младата девственица Ирина Сисиний отредил бойците да я отведат в блудилището и заповядал там тя да бъде предадена на поругаване, до момента в който почине. Но по пътя, до момента в който водели светицата, ги догонили други два воина, прекомерно величествени на тип и светли по лице, и споделили на бойците, които водели светицата:
- Съдията ни изпрати да ви кажем да отведете тази девственица там, където ви посочим ние.
Отвели ги отвън града и ги изкачили на един прекомерно висок рид, като споделили на бойците:
- Вървете, кажете на съдията Сисиний, че сте сложили девицата на хълма, както ви е било заповядано.
Воините се отправили към съдията, а двамата светли мъже станали невидими, тъй като това били Божии ангели.
А светата госпожица Ирина стояла на хълма, като хвалела и благодарела на Христа Бога, Който я избавил от ръцете на блудниците.
Когато доложили на съдията какво се е случило, той доста се разгневил, че заповедта му не е изпълнена, качил се на коня и препуснал към този рид.
Като наближил, съдията видял светата госпожица да стои на хълма, само че не можел да се изкачи на хълма, тъй като му се коствало, че като че ли е ограден с висока стена, която е невероятно да се прескочи. Той обикалял хълма в кръг, горящ от мощен яд, задето не може да се приближи до светата госпожица, и по този начин яздил от сутринта до вечерта, без да реализира нищо. Някои от бойците, които били с него, като опънали лъкове, стреляли в светицата и я ранили. А тя се обърнала към съдията и възкликнала:
- Присмивам ти се, жалки властнико, че ти сякаш против някой мощен мъж си излязъл против мен, слабата жена, с оръжие. Но ето, аз чиста и неосквернена от вас отпътувам при моя Господ Иисус Христос, Който в този момент ще ме причисли към сестрите ми.
Като споделила това и въздала признателност към Бога, светицата легнала на земята и предала душата си на Господа. Това се случило един ден пред празника на Светата Пасха.
Когато настъпила нощта, Анастасия изпратила прислужниците си да вземат честното тяло на светата мъченица Ирина от хълма и, като го помазала с аромати, го положила при телата на сестрите й.
Така приключили страдалческия си героизъм светите мъченици три сестри девици - Агапия, Хиония и Ирина, и застанали в популярност пред престола на Пресвета Троица, Отец и Син, и Дух Свети, Един Бог, на Него популярност во веки. Амин.
Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ