Възгледите на лечителя Петър Димков за Христос и силата на

Възгледите на лечителя Петър Димков за Христос и силата на молитвата, споделени посредством спомените на неговата щерка Лили Димкова.

За Христос и силата на молитвата 

Татко се беше научил да владее времето. И каквото и да правеше, каквото и да беше напрежението към него, съумяваше да резервира успокоение и да остане лице в лице с Господа в безмълвие или с думи. Усещах по какъв начин баща живее в Божието наличие, а то се постига със словесно мълчание, с тишина на възприятията, с безмълвие на мисълта, с покой на тялото. Той беше овладял опцията да изключва напрежението. А това му даваше опция да се вслушва в тишината и да пребъде в абсолютния покой. Той ми е приказвал за оживялата взаимовръзка с Бога по време на молитва и тогава споделяше: „ Осветява се ”, т.е. казвайки молитвата, същинска светлина светва, която виждаме и с физическите си очи. Първото, на което ме научи бе, че Бог е вътре в нас и няма спънка за реализиране на връзката с него, с нашия благ баща. Името, което човек получава при кръщението свързва индивида с Бога. Затова, започвайки прегледа на пациента, баща питаше за дребното му име.

Скърбите и радостите идват при нас периодически по закона на ритъма в човека.Когато сме обзети от неразположения, скърби, тежки моменти, ние можем безусловно да излезем от тях посредством молитва, вдигайки нашето схващане на по-високо равнище.

Татко знаеше, че посредством молитвата се снемат висши сили от божествения свят и в индивида се развива ново отношение към другите – на деликатност, на обич. Той постоянно я демонстрираше към всички. Това се отразяваше и върху чертите на лицето му, то ставаше все по-одухотворено, все по-светло и най-после на живота му просто лицето му светеше.

Научи ме, че заран, с отварянето на очите би трябвало да благодаря на Бога за деня, който ми дава и опциите да работя за Него и за ближните си, казвайки формулата: „ Благодаря Ти, Боже, за всичко, което си ми дал и си ме научил, благодаря Ти за големите благодати, които си ми дал. “

Татко много държеше на духовните формули и на силата, която те носят. Много от тях са дадени в неговия Молитвеник. Много такива формули имаме и в молитвениците на Учителя. Те са прелестни, доста мощни. Татко смяташе, че когато човек е на улицата, сред хората, непрестанно би трябвало да се свързва с Бога посредством тези формули. Те са отбрана и ограда. 

Силна формула е: „ Господ ми е задна и предна стража и ме пази от всяко зло. Амин! ” Казва се три пъти. Татко ми обясняваше, че злото атакува откъм тила и по тази причина във формулата се споделя първо задна и по-късно предна стража. Също по този начин, когато сме в транспортни средства, когато аурите ни се допират и дори сливат с близките, ние би трябвало да имаме мощна, съсредоточена мисъл, с цел да запазим аурата си без вмешателство на непознати мисли и усеща. Това става да вземем за пример, в случай че повтаряме „ Бог е любов. Бог е мъдрост. Бог е истина. ” По този метод ние оказваме помощ и на близките. Тези мисли, тези усеща те ги поемат, попиват и се отразяват в тях според от тяхната степен на развиване. Ако сме в миг на заплаха и няма време за формула, за молитва, тогава просто единствено призоваваме: „ Господи, Господи, Господи! ” и спасението идва. Когато имаме неразбирателство с някого или някой има враждебно отношение към нас, или пък желаем да призовем положителното от някого към нас, тогава има една доста, доста мощна формула. Обръщаме се мисловно към лицето и му изпращаме мисълта „ Обичам те, обичам те, обичам те. Приеми ме в името на Божията обич. ” Казва се три пъти. Изпитала съм тази формула не веднъж. Невероятни са резултатите, които дава.

Казвайки „ Обичам те ” ние обичаме божественото в човека. Недостатъците на хората са нещо външно, те не засягат човешката душа, тя е чиста и свята. А минусите са нещо преходно и когато човек доближи до по-висока степен на развиване той ще се освободи естествено от тях.

Да умеем да прощаваме – най-важната стъпка в духовното развитие. Първата крачка, с която се тръгва по духовния път –  това е прощаването. Татко го владееше. Нямаше някой, на който той да откаже да помогне, тъй като индивидът му е направил някакво зло. Винаги и за всекиго беше отворено неговото сърце. 

За да имаме протекция през целия ден, баща споделяше, че наложително заран би трябвало да стартираме с три молебствия: „ Отче наш ” – най-великата молитва на земята, Добрата молитва, дадена от Учителя, която е връзка с целия Космос и 91-ви псалм. За 91-ви псалм споделяше, че в никакъв случай не би трябвало да тръгваш на път, без да си го прочел или споделил, в случай че го знаеш наизуст. По време на деня колкото повече молебствия казваш, прилагаш, толкоз е по-добре, тъй като както един извор, колкото повече вода минава през него повече се чисти, по този начин и човек се чисти с молитвите. Молитвите постоянно би трябвало да се споделят с надълбоко дишане. Поема се надълбоко въздух, и задържайки го, се споделя едно от изреченията, издишва се и по този начин до края на молитвата. Хубаво е да бъдат произнасяни шушукайки. 

Молитвата Отче наш ни е дадена от нашия Спасител Иисус Христос за нашето спасение. 

Основателите на религиите са хора като нас, само че работили доста за своето рационализиране и достигнали висока степен на развиване в пътя на своята еволюция. Но Христос не е от човешка еволюция. Той е божествено, галактическо създание, пристигнало от Централното слънце на Вселената, към което нашето Слънце се върти. От това вселенско слънце идва Христос. Христос е най-великото създание, пристигнало на нашата Земя. Христос не може да бъде сравняван с другите учители. Всички останали са пристигнали, с цел да приготвят съзнанието на хората за неговото идване или да донесат надлежно с времето и ситуацията, нужните уточнения на божествената истина. Неговото идване на Земята е велико събитие. 

Човечеството единствено има свободна воля и е основало една доста тежка карма до идването на Христос, която е пречела за неговото по-нататъшно развиване. Със своето идване Христос трансформира това състояние, поемайки тежката карма и със своя живот и гибел той трансформира земната аура и я изпълва със своята светлина. И с това основава удобни условия към този момент за човешкото развиване по-нататък. Останалата част от кармата ще се заплати посредством страданията на хората. Това е била едната задача на идването на Христа. А другата – да донесе на Земята силата на любовта. Самият Христос е притежател на любовта. И се дава на човечеството опция да стартира своята еволюция. След неговото идване човечеството има опцията към този момент да се издигне към Бога от материалния към духовния свят. 

Няма по-пълно изявление на любовта на Земята освен Христос. Той е облъчил всички същества със своята обич и е дал опция да възкръсне и разцъфти човешката душа. 

И откакто човек схване тази Христова обич и тръгне по пътя на любовта, тогава ще бъде поведен по пътя на мъдростта и на истината. Сега Христос е най-близко до нас, най-близко до аурата на Земята и работи най-усилено. Нашето време е много особено, неповторимо, ускорено време, в което кармата се разплаща много бързо, сгъстено, в един живот толкова, колкото преди в много, много животи. И това е по този начин, с цел да има опция да се тръгне и премине в епохата на Водолея, която в този момент стартира. Границата сред инволюцията и еволюцията е станала с идването на Христос. 

Христос е трансформатор, тъй като без него не можем да отидем при Бога. Христовата мощ обновява изцяло индивида – мозъка, сърцето, душата, духа му. Всеки човек би трябвало да има персонално отношение с Христа. Христовият дух се вселява в тялото на Иисус, който е великопросветен по време на Кръщението, и три години работи на Земята.  

Това беше отношението на баща към Христа. Това беше възгледът му за Христа. 

Най-правилно вървиш по пътя на светлината, в случай че не правиш на другите това, което не искаш да правят на теб. 

Избрано от: „ Петър Димков: Моят татко “, Лили Димкова, ИК „ Виделина “, 2007 година
* Портрет на Петър Димков, худ. Лили Димкова,