Кръстовден е! Историята, смисълът и традициите на празника:
Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен или Кръстовден е празник, който е един от 12-те най-важни – дванадесетте – църковни празници. Те са свързани със събитията от земния живот на Исус Христос и Дева Мария.
Всъщност Въздвижението е спомен за събитие, случило се през 326 година Тогава равноапостолната кралица Елена намира кръста, на който е разпънат Исус Христос в Йерусалим.
История на Кръстовден
Според преданието през 326 година майката на император Константин Елена отишла в Йерусалим в търсене на християнски светини (може да се каже, че царицата станала създател на библейската археология). Така е открит Кръстът, както и Гробът Господен (пещерата, в която Христос е бил заровен и възкръснал на третия ден).
Извършени са разкопки на Голгота, където е разпнат Христос. Под земята са открити три кръста, няколко гвоздея и дъска с надпис „ Исус от Назарет, цар на евреите “.
Вярно, дъската лежала настрана и било невероятно да се разбере кой от трите кръста е Господен. Според легендата кръстовете се ползвали един по един върху болния и откакто се докосвал до същинския кръст, той оздравявал. А когато погребална върволица минавала около Голгота, на умрелия били сложени кръстовете и от докосването на един от кръстовете той възкръснал.
Патриархът на Йерусалим Макарий издигнал Кръста, с цел да могат всички присъстващи да видят добитата реликва – това било началото на празника Въздвижение на Кръста Господен.
А император Константин, въодушевен от откритията на майка си, подрежда построяването на църквата „ Възкресение Христово “ (известна още като църквата на Божи гроб) в Йерусалим. Строителството е приключено едвам през 335 година Императрица Елена не доживява това събитие.
На 13 септември 335 година храмът е осветлен, а на 14 септември (27 – съгласно новия стил) е решено да се откри честването на Въздвижението на Светия кръст. За освещаването на храма се събрали доста епископи от цялата Римска империя. Благодарение на тях традицията да се чества Въздвижение на Кръста Господен се популяризира в целия християнски свят.
Съдбата на Животворящия кръст
В деня на Въздвижение на Кръста Господен православните християни си спомнят още едно историческо събитие. Факт е, че през 614 година Животворящият кръст е бил откраднат от персите, които завладяли Йерусалим. Успели да го върнат единствено 14 години по-късно. Император Ираклий побеждава персите през 628 година и връща Христовия кръст в Йерусалим.
Но по-нататъшната орис на кръста е малко известна. Най-вероятно той е бил разграничен на доста елементи и превозен по целия свят, поради което през днешния ден има частици от Животворящия кръст в доста православни храмове.
Вярва се, че парченце от Кръста е заровена край Кръстова гора в Родопите, по тази причина там всяка година се събират хиляди миряни.
Освен това вярвали, че който даде лепта на този празник, скоро ще усили благосъстоянието си.
Какво се прави през днешния ден
На Кръстовден в църквите се организират празнични служби, на които свещениците издигат кръста високо над главите си, тъй че всички присъстващи да го видят.
От антични времена хората имат вяра, че на празника Въздвижение кръстът лекува заболявания и защищава от беди и зли сили. Затова се правили религиозни шествия към къщите, боядисвали се кръстове по вратите и стените, а дървени кръстове се поставяли в бараките за животни.
На Въздвижение вярвали, че котката в къщата може да притегли шанс и да защищити от заболявания. Хората постоянно „ заемали “ тези животни от своите съседи, носели ги вкъщи и ги угощавали с мляко.
Какво не се прави на Кръстовден
Една от главните забрани е да не се върви в гората. Нашите предшественици са вярвали, че пълзящите змии могат да нападат, с цел да се стоплят преди зимния сън.
На Кръстовден всички инициативи на значими каузи са обречени на неуспех.
На празника не би трябвало да се карате или да ругаете.
Препоръчва се също пост и отвод от храна от скотски генезис.
