„Полетях в бездната, но белокос старец ме хвана. После разбрах, че това е бил свети Николай…“
Николай работеше в мина. Работата бе тежка, комплицирана, само че бе привикнал и трябваше да изкарва пари, въпреки всичко имаше семейство да храни.
Ето една удивителна история, която се случила на Николай. История за чудесата към нас:
„ Тогава по принцип не бях доста набожен. Жене ми бе религиозна, постоянно се молеше за мен, прекръстваше ме, преди да потегли. Дори се почувствах някак неудобно първоначално, само че я оставях да го прави, щом желае.
В оня ден ден тя имаше някакво предусещане, нещо като неспокойствие, непрестанно ме питаше: „ На работата ти всичко безвредно ли е? Сигурен ли си? “
И всевъзможни такива нелогични въпроси.
Чудех се за какво го прави? Бяхме женени от пет години, в никакъв случай не ме беше питала такива неща, а в този момент се бе притеснила…
Отговорих й, че всичко е наред, да не се тревожи, по-късно отидох на работа. Тя отново ме прекръсти, прегърнахме се…
Тогава нещо подскочи в мен…
Инцидентът
В оня ден пристигнах на работа както нормално и тогава ненадейно ме помолиха да заместя сътрудник. Казаха ми, че би трябвало да сляза в мината. Някак си стана ненадейно, не беше планирано…
Странно, само че по някаква причина самият аз в този момент се развълнувах.
И по този начин слизам в мината и внезапно клетката ми се счупва.
През тези секунди целият ми живот излетя пред очите ми. Мигом през съзнанието минаха жена ми, старите ми родители… Даже ми мина мисълта: добре, най-малко че няма,е деца, да не й е толкоз тежко на жена ми после…
Изведнъж в профил виждам възрастен мъж. Всичко се забави като фрагментите във филмите, знаете ли? Бях комплициран, не разбирах нищо… Къде съм?
Попитах непознатия:
– Откъде се появи, старче?
А той ме блъсна, и то с такава мощ момент преди една стърчаща греда да премине през мен. Аз отлетях встрани, другояче това щеше да е краят ми…
Лежах, болката бе непоносима. Но не можех да викам. Гласът ми бе липсващ от болката. Бях целият строшен, само че към момента жив.
Хванаха ме и ме закараха в болница. Цяла година се възстановявах вкъщи. В болничното заведение споделиха, че съм безнадежден…
Всички плачеха, само че взех, че оцеляхе.
И най-интересното е, че когато ме върнаха у дома, аз още веднъж видях този дъртак. Само че в този момент той ме гледаше от иконата до нощното ми шкафче. можете ли да си визиите беше Николай Чудотворец. Тогава за първи път се помолих и избухнах в сълзи.
Мама обичаше Светеца и ме кръсти на него, само че аз разбрах едвам по-късно за какво. Е, Свети Никола ме избави. И освен това – той ме направи набожен.
Но историята не свършва и дотук. Дълго време нямахме деца и година по-късно, откакто се възвърнах, се роди синът ни. Кръстихме го Николай.
Определено ще опиша на сина си кой е Свети Николай Чудотворец и несъмнено ще го възпитам в православната религия. И най-важното, няма да се тормозя да прекръщавам сина си, когато излезе от къщи.
