Проф. Ганчо Ганчев: Ценовият таван е връщане към командната икономика
Въвеждането на ценови надзор и фиксиране на цените на храните може да възпроизведе трендове, присъщи за командната стопанска система. Това съобщи в изявление за БГНЕС икономистът проф. Ганчо Ганчев.
Той счита че политиката на компенсиране на огромните разноски за електрическа енергия трябваше да бъде обвързана с поемането на ангажимент от страна на обезщетените да не подвигат цените. Държавата не употребява този инструмент в битката с инфлацията.
„ Ако страната вкара ценова политика – т.е., каже на компаниите и търговците да продават по избрана по-ниска цена, това може да докара до недостиг, т.е. да се окаже, че при тази цена няма какво да се продаде “, означи икономистът, като предизвести: „ Ако става въпрос за ценови надзор и фиксиране на цените от страната, това може да възпроизведе някои трендове, присъщи за командната стопанска система. “
В същото време той счита, че съответните държавни органи би трябвало да си свършат работа, в случай че бъдат открити злоупотреби с монополни позиции или някакъв различен тип картелни съглашения. „ Те би трябвало да бъдат глобени, и това в действителност може да докара до понижаване на цените “, сподели проф. Ганчев. Икономистът даде за образец млечния бранш, където производителите декларират, че техните цени не са високи, а крайните им артикули се продават на много високи цени. „ Ако това е правилно, тогава явно имаме корист с монополно състояние на пазара “, акцентира специалистът.
По отношение на самите инспекции, които би трябвало да открият дали има прекомерно огромни надценки, проф. Ганчев показва, че те са вероятни, само че в това време обръща внимание на обстоятелството, че нямаме закон, който да фиксира какъв брой огромни могат да бъдат тези надценки и облаги на веригите.
Инструменти за битка с инфлацията – пропуснати благоприятни условия
Той напомни, че България се намира в ръб и инфлацията, обвързвана с паричните процеси, е отвън надзор. „ Държавата може да направи нещо във връзка с инфлацията, която е обвързвана с разноските. Ние компенсираме производителите за високата цена на електрическата енергия, за което бяха изхарчени милиарди през предходната година. Тази политика е меко казано спорна, тъй като компенсираме, само че не желаеме от обезщетените да поемат някаква задължения за цените, в това число на тези, които продават хранителни артикули. Защо тогава компенсираме? “, съобщи икономистът.
Според него страната би трябвало да има условия към тези, които е компенсирала. „ Компенсираните да поемат ангажимент и да не подвигат толкоз доста цените. Защото, в случай че те получат отплата и вдигнат цените, излиза, че ние обогатяваме богатите “, сподели той и добави, че политиката на компенсиране на огромните разноски за електрическа енергия трябваше да бъде обвързана с държание на съответните получатели на обезщетения. „ Това не беше направено. Давахме на калпак пари на най-богатите. Това беше груба неточност и страната не употребява този доста значим инструмент за преодоляване на инфлацията. “ - означи проф. Ганчев.
Инфлацията – български особености
По отношение на самата инфлация през тази година той чака закъснение, което ще е резултат от политиката на Европейската централна банка и останалите централни банки. „ В момента имаме спад на цените на силата, което ще докара до закъснение по линия на инфлацията, подбудена от разноските. Това ни дава съображение да предвидим закъснение на инфлацията в световен проект, както и в България. “ - уточни проф. Ганчев.
В същото време той акцентира, че „ ние сме особена страна “. „ Изследванията, които съм правил, демонстрират, че тук инфлационните процеси следват еврозоната, само че постоянно с някакви огромни вариации. Ако там е 5%, при нас ще е 6-7%. Ако там имаме дефлация 1%, при нас ще бъде 2%. Т.е. следваме еврозоната с спомагателни вариации, които демонстрират несъвършенствата на пазара. Ще се повторят трендовете, само че със закъснение. “ предвижда проф. Ганчо Ганчев.
Той счита че политиката на компенсиране на огромните разноски за електрическа енергия трябваше да бъде обвързана с поемането на ангажимент от страна на обезщетените да не подвигат цените. Държавата не употребява този инструмент в битката с инфлацията.
„ Ако страната вкара ценова политика – т.е., каже на компаниите и търговците да продават по избрана по-ниска цена, това може да докара до недостиг, т.е. да се окаже, че при тази цена няма какво да се продаде “, означи икономистът, като предизвести: „ Ако става въпрос за ценови надзор и фиксиране на цените от страната, това може да възпроизведе някои трендове, присъщи за командната стопанска система. “
В същото време той счита, че съответните държавни органи би трябвало да си свършат работа, в случай че бъдат открити злоупотреби с монополни позиции или някакъв различен тип картелни съглашения. „ Те би трябвало да бъдат глобени, и това в действителност може да докара до понижаване на цените “, сподели проф. Ганчев. Икономистът даде за образец млечния бранш, където производителите декларират, че техните цени не са високи, а крайните им артикули се продават на много високи цени. „ Ако това е правилно, тогава явно имаме корист с монополно състояние на пазара “, акцентира специалистът.
По отношение на самите инспекции, които би трябвало да открият дали има прекомерно огромни надценки, проф. Ганчев показва, че те са вероятни, само че в това време обръща внимание на обстоятелството, че нямаме закон, който да фиксира какъв брой огромни могат да бъдат тези надценки и облаги на веригите.
Инструменти за битка с инфлацията – пропуснати благоприятни условия
Той напомни, че България се намира в ръб и инфлацията, обвързвана с паричните процеси, е отвън надзор. „ Държавата може да направи нещо във връзка с инфлацията, която е обвързвана с разноските. Ние компенсираме производителите за високата цена на електрическата енергия, за което бяха изхарчени милиарди през предходната година. Тази политика е меко казано спорна, тъй като компенсираме, само че не желаеме от обезщетените да поемат някаква задължения за цените, в това число на тези, които продават хранителни артикули. Защо тогава компенсираме? “, съобщи икономистът.
Според него страната би трябвало да има условия към тези, които е компенсирала. „ Компенсираните да поемат ангажимент и да не подвигат толкоз доста цените. Защото, в случай че те получат отплата и вдигнат цените, излиза, че ние обогатяваме богатите “, сподели той и добави, че политиката на компенсиране на огромните разноски за електрическа енергия трябваше да бъде обвързана с държание на съответните получатели на обезщетения. „ Това не беше направено. Давахме на калпак пари на най-богатите. Това беше груба неточност и страната не употребява този доста значим инструмент за преодоляване на инфлацията. “ - означи проф. Ганчев.
Инфлацията – български особености
По отношение на самата инфлация през тази година той чака закъснение, което ще е резултат от политиката на Европейската централна банка и останалите централни банки. „ В момента имаме спад на цените на силата, което ще докара до закъснение по линия на инфлацията, подбудена от разноските. Това ни дава съображение да предвидим закъснение на инфлацията в световен проект, както и в България. “ - уточни проф. Ганчев.
В същото време той акцентира, че „ ние сме особена страна “. „ Изследванията, които съм правил, демонстрират, че тук инфлационните процеси следват еврозоната, само че постоянно с някакви огромни вариации. Ако там е 5%, при нас ще е 6-7%. Ако там имаме дефлация 1%, при нас ще бъде 2%. Т.е. следваме еврозоната с спомагателни вариации, които демонстрират несъвършенствата на пазара. Ще се повторят трендовете, само че със закъснение. “ предвижда проф. Ганчо Ганчев.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ