Проф. Ганчев: Ценовият контрол – назад към командната икономика
Въвеждането на ценови надзор и фиксиране на цените на храните може да възпроизведе трендове, присъщи за командната стопанска система.
Политиката на компенсиране на огромните разноски за електрическа енергия трябваше да бъде обвързана с поемането на ангажимент от страна на обезщетените да не подвигат цените. Държавата не употребява този инструмент в битката с инфлацията.
Това съобщи в изявление за БГНЕС икономистът проф. Ганчо Ганчев. С него разясняваме високите цени и ограниченията, с които страната разполага, с цел да се намеси, само че тъй че да не докара до деформиране на пазара.
„ Ако страната вкара ценова политика – т.е., каже на компаниите и търговците да продават по избрана по-ниска цена, това може да докара до недостиг, т.е. да се окаже, че при тази цена няма какво да се продаде “, означи икономистът. И предизвести: „ Ако става въпрос за ценови надзор и фиксиране на цените от страната, това може да възпроизведе някои трендове, присъщи за командната стопанска система “.
В същото време той счита, че съответните държавни органи би трябвало да си свършат работа, в случай че бъдат открити злоупотреби с монополни позиции или някакъв различен тип картелни съглашения. „ Те би трябвало да бъдат глобени , и това в действителност може да докара до понижаване на цените “, сподели проф. Ганчев. Икономистът даде за образец млечния бранш, където производителите декларират, че техните цени не са високи, а крайните им артикули се продават на много високи цени. „ Ако това е правилно, тогава явно имаме корист с монополно състояние на пазара “.
По отношение на самите инспекции, които би трябвало да открият дали има прекомерно огромни надценки, проф. Ганчев показва, че те са вероятни, само че в това време обръща внимание на обстоятелството, че нямаме закон, който да фиксира какъв брой огромни могат да бъдат тези надценки и облаги на веригите.
Инструменти за битка с инфлацията – пропуснати благоприятни условия
Той напомни, че България се намира в ръб и инфлацията, обвързвана с паричните процеси, е отвън надзор. „ Държавата може да направи нещо във връзка с инфлацията, която е обвързвана с разноските. Ние компенсираме производителите за високата цена на електрическата енергия, за което бяха изхарчени милиарди през предходната година. Тази политика е меко казано спорна , тъй като компенсираме, само че не желаеме от обезщетените да поемат някаква задължения за цените, в това число на тези, които продават хранителни артикули. Защо тогава компенсираме? “, съобщи икономистът.
Според него страната би трябвало да има условия към тези, които е компенсирала. „ Компенсираните да поемат ангажимент и да не подвигат толкоз доста цените. Защото, в случай че те получат отплата и вдигнат цените, излиза, че ние обогатяваме богатите “ , сподели той и добави, че политиката на компенсиране на огромните разноски за електрическа енергия трябваше да бъде обвързана с държание на съответните получатели на обезщетения. „ Това не беше направено. Давахме на калпак пари на най-богатите. Това беше груба неточност и страната не употребява този доста значим инструмент за преодоляване на инфлацията “, съобщи проф. Ганчев.
Инфлацията – български особености
По отношение на самата инфлация през тази година той чака закъснение, което ще е резултат от политиката на Европейската централна банка и останалите централни банки. „ В момента имаме спад на цените на силата, което ще докара до закъснение по линия на инфлацията, подбудена от разноските. Това ни дава съображение да предвидим закъснение на инфлацията в световен проект, както и в България “, съобщи проф. Ганчев.
В същото време той акцентира, че „ ние сме особена страна “. „ Изследванията, които съм правил, демонстрират, че тук инфлационните процеси следват еврозоната, само че постоянно с някакви огромни вариации. Ако там е 5%, при нас ще е 6-7%. Ако там имаме дефлация 1%, при нас ще бъде 2%. Т.е. следваме еврозоната с спомагателни вариации, които демонстрират несъвършенствата на пазара. Ще се повторят трендовете, само че със закъснение “, предвижда пред БГНЕС проф. Ганчо Ганчев. /БГНЕС
Политиката на компенсиране на огромните разноски за електрическа енергия трябваше да бъде обвързана с поемането на ангажимент от страна на обезщетените да не подвигат цените. Държавата не употребява този инструмент в битката с инфлацията.
Това съобщи в изявление за БГНЕС икономистът проф. Ганчо Ганчев. С него разясняваме високите цени и ограниченията, с които страната разполага, с цел да се намеси, само че тъй че да не докара до деформиране на пазара.
„ Ако страната вкара ценова политика – т.е., каже на компаниите и търговците да продават по избрана по-ниска цена, това може да докара до недостиг, т.е. да се окаже, че при тази цена няма какво да се продаде “, означи икономистът. И предизвести: „ Ако става въпрос за ценови надзор и фиксиране на цените от страната, това може да възпроизведе някои трендове, присъщи за командната стопанска система “.
В същото време той счита, че съответните държавни органи би трябвало да си свършат работа, в случай че бъдат открити злоупотреби с монополни позиции или някакъв различен тип картелни съглашения. „ Те би трябвало да бъдат глобени , и това в действителност може да докара до понижаване на цените “, сподели проф. Ганчев. Икономистът даде за образец млечния бранш, където производителите декларират, че техните цени не са високи, а крайните им артикули се продават на много високи цени. „ Ако това е правилно, тогава явно имаме корист с монополно състояние на пазара “.
По отношение на самите инспекции, които би трябвало да открият дали има прекомерно огромни надценки, проф. Ганчев показва, че те са вероятни, само че в това време обръща внимание на обстоятелството, че нямаме закон, който да фиксира какъв брой огромни могат да бъдат тези надценки и облаги на веригите.
Инструменти за битка с инфлацията – пропуснати благоприятни условия
Той напомни, че България се намира в ръб и инфлацията, обвързвана с паричните процеси, е отвън надзор. „ Държавата може да направи нещо във връзка с инфлацията, която е обвързвана с разноските. Ние компенсираме производителите за високата цена на електрическата енергия, за което бяха изхарчени милиарди през предходната година. Тази политика е меко казано спорна , тъй като компенсираме, само че не желаеме от обезщетените да поемат някаква задължения за цените, в това число на тези, които продават хранителни артикули. Защо тогава компенсираме? “, съобщи икономистът.
Според него страната би трябвало да има условия към тези, които е компенсирала. „ Компенсираните да поемат ангажимент и да не подвигат толкоз доста цените. Защото, в случай че те получат отплата и вдигнат цените, излиза, че ние обогатяваме богатите “ , сподели той и добави, че политиката на компенсиране на огромните разноски за електрическа енергия трябваше да бъде обвързана с държание на съответните получатели на обезщетения. „ Това не беше направено. Давахме на калпак пари на най-богатите. Това беше груба неточност и страната не употребява този доста значим инструмент за преодоляване на инфлацията “, съобщи проф. Ганчев.
Инфлацията – български особености
По отношение на самата инфлация през тази година той чака закъснение, което ще е резултат от политиката на Европейската централна банка и останалите централни банки. „ В момента имаме спад на цените на силата, което ще докара до закъснение по линия на инфлацията, подбудена от разноските. Това ни дава съображение да предвидим закъснение на инфлацията в световен проект, както и в България “, съобщи проф. Ганчев.
В същото време той акцентира, че „ ние сме особена страна “. „ Изследванията, които съм правил, демонстрират, че тук инфлационните процеси следват еврозоната, само че постоянно с някакви огромни вариации. Ако там е 5%, при нас ще е 6-7%. Ако там имаме дефлация 1%, при нас ще бъде 2%. Т.е. следваме еврозоната с спомагателни вариации, които демонстрират несъвършенствата на пазара. Ще се повторят трендовете, само че със закъснение “, предвижда пред БГНЕС проф. Ганчо Ганчев. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ