Въвеждането на мултифондове в допълнителното задължително и доброволно осигуряване, с

Въвеждането на мултифондове в спомагателното наложително и непринудено обезпечаване, с измененията в Кодекса за обществено обезпечаване, е решение за по-високи натрупвания в персоналните осигурителни сметки и по-високи пенсии на жителите, родени след 1959 година Друг значим резултат е растежът на финансовия пазар и на националната стопанска система като цяло, т.е. по-просперираща стопанска система и по-високи приходи. Това е единствено един от изводите в мнението на Комисията за финансов контрол по законопроекта, утвърден през днешния ден на Националния съвет за тристранно съдействие, заяви финансовата институция.

Мултифондовият модел, предлаган с измененията в КСО, планува основаването на фондове с друг капиталов профил към лицензираните пенсионни сдружения.

За жителите до 50 години се предлага динамичен капиталов профил, за тези от 50 до 62 профилът - уравновесен, а от 62 до 65 година се  планува да са обезпечени в  закостенял фонд.

Според изчисленията на КФН, при въвеждане на мултифондов модел, се чака доходността на пенсионните фондове да се увеличи значително. Това, от своя страна, ще докара до по-високи пенсии от втори дирек.

Коефициентът на заменяне (размер на пенсията по отношение на последната работна заплата) при новия модел, се чака да доближи 21,4% при 12,5% в този момент, сочат изчисленията на специалистите. Това значи, че при да вземем за пример 3595 евро заплата, спомагателната пенсия ще бъде 763,5 евро.

Изчисленията са за 45-годишен капиталов небосвод с исторически данни за доходността на пенсионните фондове и заложен растеж на работната заплата от 3% годишно до 50 година възраст, годишно нарастване от 2.5% до 65 година, и начална работна заплата от 2 хиляди лева (1022.58 евро) – междинна работна заплата за 2023 година по данни на Национален статистически институт.

Законопроектът планува понижаване на таксите и удръжките за пенсионните сдружения - гладко понижаване на оптималния размер на удръжката от осигурителната вноска в УПФ и ППФ от 3,75% до 2,10%. В предложенията на КФН категорично е конкретизирано, че това са оптимални стойности и всяко пенсионноосигурително сдружение може да ползва и по-нисък размер, по своя преценка.

Законопроектът планува и анулация на досегашната минималната рентабилност и въвеждане на индикатор (бенчмарк) – справедлив аршин за оценка на капиталовите резултати. Този индикатор ще отразява обективното показване на финансовите пазари и трендове в дълготраен проект, като ще дава опция за сравнение с резултатите на фондовете.

Бенчмаркът ще бъде конструиран на база одобрени национални и интернационалните пазарни показатели, представящи необятен кръг от пазари и класове активи, присъщи за капиталовата активност на пенсионните фондове (напр. SOFIX, MSCI World, FTSE MTS Eurozone Government Bond и/или други под.). Той ще се пресмята и афишира от Комисията за финансов контрол.

Според мнението на КФН, изборът за възрастова граница до 50 години в динамичен фонд е изработен поради дългия 40-годишен, небосвод на обезпечаване пред лицата и постигането на съответен коефициент на заменяне по отношение на последната работна заплата. Това основава предпоставки за постигане над 20% коефициент на заменяне, с помощта на по-високия дълготраен капацитет за рентабилност.

Мотивите към измененията в КСО категорично акцентират, че разпределянето на младите непосредствено във фонд с закостенял или уравновесен профил би лимитирало капацитета за рентабилност, която да компенсира инфлацията, което се отразява на размера на бъдещите пенсии. Пряк образец е опитът на Хърватия и Словакия, където след това моделът е поправен и разпределението на лицата е съгласно тяхната възраст.

Считаме, че с въвеждането на мултифондовия модел ще се усъвършенства доста и ще се увеличи доходността от средствата в финансовия дирек на пенсионната система. Това сподели на брифинг в Министерския съвет ръководителят на Комисията за финансов контрол (КФН) Васил Големански след края на съвещанието на Националния съвет за тристранно съдействие (НСТС). Той посочи, че измененията касаят втори и трети пенсионен дирек на пенсионноосигурителната система за родените след 1959 година жители.

Според ръководителя на КФН ще се обезпечи доста по-добра втора пенсия за лицата, които се обезпечават по втория и третия дирек. Предвижда се разширение на капиталовите благоприятни условия на пенсионноосигурителните фондове, което ще докара и до доста усъвършенстване на българския финансов пазар, сподели също той.

Всеки един от сегашните пенсионноосигурителни фондове за втори и трети дирек ще има три подфонда с друг профил на риска и на приемливост към риск, осведоми Големански. Най-висока приемливост към риска ще има по този начин нареченият динамичен фонд, в който ще се обезпечават лицата до 50 година Между 50 година и 62 година ще бъде уравновесен фонд с междинна или уравновесена приемливост към риск. Три години преди пенсионирането, сред 62 и 65 година, фондът ще бъде напълно закостенял, обясни специалистът. Целта е да се откри баланс сред по-високата рентабилност, която нормално е обвързвана с по-висок риск на вложенията, и консервативния модел, който заслужават пенсионноосигурените жители, когато към този момент доближат възраст за пенсиониране, добави той.

Изчисленията демонстрират, че въвеждането на подобен модел ще докара до доста възстановяване на коефициента на заменяне, който все още е 12,5%, уведоми Големански. Очакванията са коефициентът на претовареност след 10 години да доближи 21,5%, което е близо до междинното за Европейския съюз, акцентира той.

Законопроектът планува и доста понижаване на таксите, които се събират от пенсионноосигурителните сдружения, свързани с ръководство на активите, както и на удръжката от осигурителната вноска, която в границите на идващите 10 години е планувано да намалее от 3,75% до 2,1%, заяви също Големански. Това са оптималните стойности на тези такси, като пенсионноосигурителните сдружения могат да изберат да събират и по-ниска такса, добави той.

КФН има опция да подсигурява задоволителен надзор върху целия развой, в случай че законопроектът бъде утвърден от Народното събрание, сподели Големански в отговор на въпрос на Българска телеграфна агенция. Той отхвърли промяната да се прави преждевременно, като посочи, че разисквания за мултифондовете има от години.

Когато е подготвян законопроектът, са разиграни няколко сюжета, сметките са правени от специалисти на КФН и Министерството на финансите, увери Големански.

След като законопроектът за промени в КСО беше разискван в НСТС, следва неговото разглеждане и приемане на съвещание на Министерски съвет, след което да бъде изпратен в Народното събрание.