Ангелин Цачев: Батериите за ток стабилизират пазара, но по-сериозната декарбонизация иска повече
Въвеждането на контрактуваните за присъединение 7 хиляди МВ мощности за предпазване на сила е задоволително да балансира сегашната енергийна система. Има обаче още доста чакащи за включване ВЕИ и трябват повече системи за предпазване на сила от батериен вид, с цел да не се стига до негативни борсови цени и непроизведени количества електрическа енергия от ФЕЦ, а вместо това тя да се предлага в пикови часове на ползване. Това ще понижи цените на електрическата енергия, а в композиция с развиването на трансграничните мрежи България има сериозен късмет да се трансформира в " енергийното сърце " на Югоизточна Европа.
Това счита изпълнителният шеф на " Електроенергийния систематичен оператор " Ангелин Цачев. В изявление за Mediapool той разяснява и опциите електрическите автомобили да бъдат употребявани като балансьори на мрежата посредством зареждане и разреждане на батериите им от " агрегатори " на енергийни услуги.
Г-н Цачев, към този момент стана ясно, че в ЕСО има подадени заявки за присъединение на 10 хиляди МВ акумулатори за предпазване на електрическа енергия, по които са платени предварителни такси. Достатъчни ли са наличните средства за присъединението им към преносната мрежа?
Естествено, че не са задоволителни. Това, което заплащат сега вложителите, са такси единствено за изследване, както и гаранции от 50 хиляди лева /МВ, че планът ще се осъществя. Тях обаче ние действително не можем да употребяваме и при довеждане докрай на обекта те се възвръщат на вложителя.
Да уточня. Реалната инвестиция в построяването на присъединителните уреди се прави или от ЕСО, или от вложителя, в случай че той желае да форсира въвеждането им в употреба. Необходимите за присъединението уреди остават в активите на систематичния оператор. Тоест, това не са средства, които ЕСО е получил през цената за транспорт и достъп от българския поданик и вложил за присъединението на някой съответен капиталов план. Напротив, даже и ЕСО да се наложи да разплати избрани строителни действия, след това те се заплащат от вложителя като цена за присъединение. Това по никакъв метод не утежнява цените за транспорт и достъп, плащани от потребителите.
На какъв брой оценявате вложенията, които би трябвало да се създадат за присъединение на в този момент декларираните мощности за предпазване на сила?
Трудно е да се даде съответна цифра, защото другите обекти имат друга стойност, За огромен обект от окото 150 МВ и предпазване на 600 мегаватчаса нужната инвестиция е от порядъка на 5 до 10 млн. евро. При дребните планове, присъединявани на напрежение 20 киловолта, допускам че вложенията са в диапазона към 150-200 хиляди евро.
А поради солидното количество нови ВЕИ мощности, декларираният потенциал за акумулатори задоволителен ли е, с цел да поеме всички несъответствия в системата и да успее да съхранява силата от фотоволтаици в доста слънчеви дни, с цел да не се получават негативни цени или да се стопират слънчеви паркове?
Категорично не на този стадий. В страната работят към този момент почти към 5000 мегавата слънчеви централи и в идващите година и половина-две чакам в употреба да влязат още почти към 2000 мегавата нови централи. И това са планове със строителни разрешителни, стартирани позволения за градеж на присъединителни уреди и по този начин нататък. Те са сигурни и по тази причина споделям, че в идващите две години те ще бъдат финализирани
А от декларираните 10 хиляди МВ акумулатори тези с подписани контракти за присъединение са към 7000 мегавата и 20 000 мегаватчаса потенциал за предпазване. Не знаем какъв брой от тях ще бъдат осъществени, само че тези 20 000 мегаватчаса не са забележителен размер, на който да може да разчитаме, с цел да бъдат задоволени потребностите на страната ни.
По ваши оценки какъв е нужният потенциал за предпазване на сила, с цел да може да се балансира съответно това, което имаме сега на пазара?
Ако приказваме за балансирането на системата, да, тези 20 000 мегаватчаса евентуално ще бъдат задоволителни. Но в случай че приказваме за по-мащабна декарбонизация, която да понижи присъединяване в енергийния микс на страната на мощностите, употребяващи изкопаеми горива, и забележителен растеж на каузи на силата от възобновими източници, ни би трябвало доста сериозен размер от системи за предпазване.
Не би трябвало да се подценява фактът, че българската електроенергийна система действа в изискванията на единен европейски пазар. С Румъния, Гърция, Унгария имаме общ пазар – едни и същи цени на електрическата сила, подобен на България растеж на възобновимите мощности и на потреблението в прилежащите страни, което постанова нуждата от още по-голям потенциал от системи за предпазване. Затова и дружно с " Българския енергиен холдинг " и " Националната електрическа компания ", приготвяме планове за създаване на нови помпено-акумулиращи централи в Родопите с общо предвиждан потенциал от 50-60 хиляди мегаватчаса.
Доколкото знам кардинално ПАВЕЦ са по-стабилният участник в балансирането от батериите.
Преимуществото на помпено-акумулиращи централи е, че при тях имаме въртящи машини, които обезпечават динамичната непоклатимост на системите и инерция, която в електроенергийните системи е извънредно значима за тяхното устойчиво и качествено действие.
Тоест, батериите доста бързо се включват в мрежата, само че и доста бързо се изключват, до момента в който ПАВЕЦ е по-доброто решение?
ПАВЕЦ също влизат бързо в синхрон – до 3 минути. По-скоро въртящата машина в помпено-акумулиращата централа внася инерция в системата, което инверторите на батериите не могат към момента да реализират. И тази инерция дава време на диспечерите да реагират и да задействат или да деактивират други мощности в системата, тъй че да я поддържат уравновесена.
Какви са изгодите за пазара на електрическа енергия от системите за предпазване?
Изключително значими са за пазара, тъй като в случай че съхранената сила бъде препоръчана в пиковите часове на ползване, това ще докара до нарастване на конкуренцията и позитивен резултат върху цените в посока намаляване.
За преносния оператор съществуването на такива системи е значимо, тъй като ще заместят до известна степен предвижданото понижаване на производството от стандартните мощности. В момента спомагателни услуги се дават най-вече от Топлоелектрическа централа и Водноелектрическа централа. Батериите ще основат по-добра конкурентна среда на пазара на спомагателните услуги.
Ако ви чуят въглищарите, че батериите ще ги изместят в някаква степен от пазара...
Измества ги пазарът, не са батериите. Няма метод възобновимите енергийни технологии, които са с съвсем нулеви оперативни разноски, да не са по-ефективни и по-конкурентни от Топлоелектрическа централа.
Ние като оператор сме софтуерно неутрални. За нас няма значение дали спомагателните услуги ще бъдат предоставени от стандартни блокове, от помпено-акумулиращи централи, от акумулатори, от огромни уреди за предпазване, от възобновими централи и по този начин нататък.
Е, има значение цената на тези спомагателни услуги, въпреки всичко вие я плащате.
Разбира се. Затова организираме търгове и този, който може да ни даде най-ниската цена, той ще ги дава.
Коментирахте позитивното отражение на батериите върху пиковите часове на ползване, очаквате ли също по този начин обезвреждане на негативните цени на електрическата енергия на борсата и прекъсването на слънчеви централи, тъй като системата не може да поеме силата им? Миналия месец седмица вие обявихте какви големи количества електрическа енергия не са създадени от слънце.
На този стадий производителите сами се лимитират, с цел да реализиран едно обикновено количество на предложение на възобновима сила на пазара за, несъмнено, да избегнат негативните и нулевите цени, което е напълно обикновено.
Вярвам, че оборудванията за предпазване на сила ще понижат часовете, в които ще имаме негативни и нулеви цени, което от своя страна ще насърчи още повече инвеститорския интерес към оборудванията за произвеждане на възобновима сила.
Очаквате ли това да стане като напълно частна самодейност, тъй като май до момента ползата главно е обвързван с плануваните за акумулатори дотации от Плана за възобновяване и резистентност?
Всъщност първите уреди, които влязоха в употреба, не са получили и лев помощ. Да, вземат участие в програмата REStore, само че даже нямат още подписани контракти за безплатно финансиране. Всеки един от вложителите на собствен риск и пазарен принцип построява системите си.
Батериите за предпазване могат ли да са доста повече от решение на проблемите с непотребната слънчева или вятърна сила?
Законът за енергетиката вкара понятието " агрегатор ". Това е участник на пазара, който в своето портфолио включва системи за предпазване, Топлоелектрическа централа, Водноелектрическа централа, производители на възобновима сила, газови централи и по този начин нататък. Този агрегатор дава отговор за балансирането и за работата на всички тези системи. И той може и има смисъл да има контракт с ЕСО за даване на спомагателни услуги.
Мога да кажа, че сега най-големият агрегатор у нас е " Националната електрическа компания ". Тя в своето портфолио има стандартните блокове на Топлоелектрическа централа " Марица изток " 1 " Ей И Европейски Съюз ", има ВЕЦ-и, има помпено-акумулиращи централи - микс от технологии. " Електрохолд " също имат сходен капацитет със слънчевия си профил, системи за предпазване и дейни консуматори.
Агрегаторите са може би най-хубавото решение на пазара и за нас като оператор, тъй като това значи, че ние ще имаме нужните услуги, с цел да балансираме системата.
Но новите ПАВЕЦ ли ще са огромният гейм чейнджър в балансирането на електроенергийните доставки?
България като географско състояние, с положителната си междусистемна съгласуваност и реализацията на четирите плана за ПАВЕЦ, има неповторим късмет да се трансформира в енергийното сърце на Югоизточна Европа. Имаме ПАВЕЦ, имаме благоприятни условия, имаме междусистемната съгласуваност, имаме визията по какъв начин да реализираме това.
В България се пресичат енергийните коридори " Изток-Запад " и " Север-Юг ". Със съхраняването на силата и потреблението ѝ в подобаващите часове страната ни ще играе доста сериозна роля в снабдяването на целия район и в балансирането на електроенергийните системи на останалите страни.
ЕСО разгласи и доста съществени планове за разширението на потенциалите за трансгранична съгласуваност със прилежащите страни и транспорт на ток от Азербайджан. В какъв интервал от време виждате тяхната реализация?
Проектът за кулоар " Изток-Запад " от Азербайджан до Италия действително може да проработи до година и половина-две с към 30% от планувания си потенциал, а в цялостния - до 5-6 години. Такъв е и срокът за реализация на ПАВЕЦ. Така че тези огромни планове се чака да бъдат осъществени през идващите от 8 до 10 години.
С всички оператори, участващи в плана " Изток-Запад ", са подписани съглашения за конфиденциалност на данните, дават се данни към консултанта за оценка на техническите параметри на коридора, които ще послужат и за оценка на размера на нужните вложения.
Това ли е бъдещето на пазара на електрическа енергия – симбиоза сред ВЕИ, предпазване на електрическа енергия, електрическите автомобили като алтернатива за балансьор?
Вероятно по този метод ще се развият електроенергийните системи на страните, част от Европейския съюз. Поне на този стадий това виждам като насоки от документите, които идват от Европейската комисия. Разбира се, тук би трябвало дебело да подчертая, че развиването на базовите ниско емисионни мощности е наложително и би трябвало да се случва паралелно с към този момент изброените технологии.
Говорите за АЕЦ.
Да. Не би трябвало да остава заблудата в хората, че електроенергийните системи могат да бъдат постоянни единствено с потреблението на възобновима сила. За задачата е нужен уравновесен микс сред ниско емисионни базови мощности, възобновими мощности, системи за предпазване, дейни консуматори, електромобилност. Защото електрическите автомобили могат да са както деен консуматор, по този начин и да бъдат употребявани като система за предпазване.
Както беше споделил преди много години тогавашният енергиен министър Трайчо Трайков електромобилният парк да стане една голяма батерия за предпазване на ток.
Точно по този начин. В някои западни страни батериите на електрическите автомобили към този момент се употребяват освен като система за предпазване, само че са и деен консуматор на електрическа сила. Във Англия има подобен построен работещ модел и всеки притежател на електрически автомобил знае, че би трябвало в избран час да си включи автомобила за зареждане, с цел да бъде подготвен за прилагане сутринта на другия ден. В този период от време тя е под ръководството на агрегатор, който я зарежда, разрежда и така нататък
Но това изисква сложни промени и съществено развиване на опциите на мрежата. Първо би трябвало да се изградят зарядни станции на доста паркинги. Второ, да спре случайното паркиране по тротоари и в градинки. Няма по какъв начин от балконите да висят кабели към колите изпод.
С увеличението на електромобилния парк, несъмнено и у нас ще стартират да се появяват такива модели и ще бъдат ръководени от агрегатори или оператори на енергийни общности.
Като казахте енергийни общности – в България въобще не е развито потреблението на ВЕИ за персонални потребности на семействата.
Което е огромна неточност, само че българският консуматор няма потребност да го прави. Той употребява най-евтината електрическа сила в цяла Европа. При състояние, че аз употребявам електрическа сила на цена от 20 стотинки за киловатчас и годишната ми сметка за ток е 1000-1500 лева, нямам никакъв тласък да влагам сред 10 и 15 хиляди лв. за инсталиране на фотоволтаици и система за предпазване.
Но това би облекчило работата ви.
Да, би понижило загубите в мрежата – освен при нас, при електроразпределителните сдружения също.
Като се отсрочва либерализацията на пазара за семействата и се поддържат цените за бита ниски в действителност никой не вижда смисъл да прави каквото и да е.
Така е, само че няма по какъв начин да не се забави процесът по излизането на битовите консуматори на свободния пазар, тъй като към момента не сме подготвени. Либерализацията би трябвало да се случи, само че преди този момент е належащо да се извърши обстойна оценка и да се очертаят групите на енергийно бедните и енергийно уязвимите консуматори, които да бъдат подпомагани в хода на този развой.
Това счита изпълнителният шеф на " Електроенергийния систематичен оператор " Ангелин Цачев. В изявление за Mediapool той разяснява и опциите електрическите автомобили да бъдат употребявани като балансьори на мрежата посредством зареждане и разреждане на батериите им от " агрегатори " на енергийни услуги.
Г-н Цачев, към този момент стана ясно, че в ЕСО има подадени заявки за присъединение на 10 хиляди МВ акумулатори за предпазване на електрическа енергия, по които са платени предварителни такси. Достатъчни ли са наличните средства за присъединението им към преносната мрежа?
Естествено, че не са задоволителни. Това, което заплащат сега вложителите, са такси единствено за изследване, както и гаранции от 50 хиляди лева /МВ, че планът ще се осъществя. Тях обаче ние действително не можем да употребяваме и при довеждане докрай на обекта те се възвръщат на вложителя.
Да уточня. Реалната инвестиция в построяването на присъединителните уреди се прави или от ЕСО, или от вложителя, в случай че той желае да форсира въвеждането им в употреба. Необходимите за присъединението уреди остават в активите на систематичния оператор. Тоест, това не са средства, които ЕСО е получил през цената за транспорт и достъп от българския поданик и вложил за присъединението на някой съответен капиталов план. Напротив, даже и ЕСО да се наложи да разплати избрани строителни действия, след това те се заплащат от вложителя като цена за присъединение. Това по никакъв метод не утежнява цените за транспорт и достъп, плащани от потребителите.
На какъв брой оценявате вложенията, които би трябвало да се създадат за присъединение на в този момент декларираните мощности за предпазване на сила?
Трудно е да се даде съответна цифра, защото другите обекти имат друга стойност, За огромен обект от окото 150 МВ и предпазване на 600 мегаватчаса нужната инвестиция е от порядъка на 5 до 10 млн. евро. При дребните планове, присъединявани на напрежение 20 киловолта, допускам че вложенията са в диапазона към 150-200 хиляди евро.
А поради солидното количество нови ВЕИ мощности, декларираният потенциал за акумулатори задоволителен ли е, с цел да поеме всички несъответствия в системата и да успее да съхранява силата от фотоволтаици в доста слънчеви дни, с цел да не се получават негативни цени или да се стопират слънчеви паркове?
Категорично не на този стадий. В страната работят към този момент почти към 5000 мегавата слънчеви централи и в идващите година и половина-две чакам в употреба да влязат още почти към 2000 мегавата нови централи. И това са планове със строителни разрешителни, стартирани позволения за градеж на присъединителни уреди и по този начин нататък. Те са сигурни и по тази причина споделям, че в идващите две години те ще бъдат финализирани
А от декларираните 10 хиляди МВ акумулатори тези с подписани контракти за присъединение са към 7000 мегавата и 20 000 мегаватчаса потенциал за предпазване. Не знаем какъв брой от тях ще бъдат осъществени, само че тези 20 000 мегаватчаса не са забележителен размер, на който да може да разчитаме, с цел да бъдат задоволени потребностите на страната ни.
По ваши оценки какъв е нужният потенциал за предпазване на сила, с цел да може да се балансира съответно това, което имаме сега на пазара?
Ако приказваме за балансирането на системата, да, тези 20 000 мегаватчаса евентуално ще бъдат задоволителни. Но в случай че приказваме за по-мащабна декарбонизация, която да понижи присъединяване в енергийния микс на страната на мощностите, употребяващи изкопаеми горива, и забележителен растеж на каузи на силата от възобновими източници, ни би трябвало доста сериозен размер от системи за предпазване.
Не би трябвало да се подценява фактът, че българската електроенергийна система действа в изискванията на единен европейски пазар. С Румъния, Гърция, Унгария имаме общ пазар – едни и същи цени на електрическата сила, подобен на България растеж на възобновимите мощности и на потреблението в прилежащите страни, което постанова нуждата от още по-голям потенциал от системи за предпазване. Затова и дружно с " Българския енергиен холдинг " и " Националната електрическа компания ", приготвяме планове за създаване на нови помпено-акумулиращи централи в Родопите с общо предвиждан потенциал от 50-60 хиляди мегаватчаса.
Доколкото знам кардинално ПАВЕЦ са по-стабилният участник в балансирането от батериите.
Преимуществото на помпено-акумулиращи централи е, че при тях имаме въртящи машини, които обезпечават динамичната непоклатимост на системите и инерция, която в електроенергийните системи е извънредно значима за тяхното устойчиво и качествено действие.
Тоест, батериите доста бързо се включват в мрежата, само че и доста бързо се изключват, до момента в който ПАВЕЦ е по-доброто решение?
ПАВЕЦ също влизат бързо в синхрон – до 3 минути. По-скоро въртящата машина в помпено-акумулиращата централа внася инерция в системата, което инверторите на батериите не могат към момента да реализират. И тази инерция дава време на диспечерите да реагират и да задействат или да деактивират други мощности в системата, тъй че да я поддържат уравновесена.
Какви са изгодите за пазара на електрическа енергия от системите за предпазване?
Изключително значими са за пазара, тъй като в случай че съхранената сила бъде препоръчана в пиковите часове на ползване, това ще докара до нарастване на конкуренцията и позитивен резултат върху цените в посока намаляване.
За преносния оператор съществуването на такива системи е значимо, тъй като ще заместят до известна степен предвижданото понижаване на производството от стандартните мощности. В момента спомагателни услуги се дават най-вече от Топлоелектрическа централа и Водноелектрическа централа. Батериите ще основат по-добра конкурентна среда на пазара на спомагателните услуги.
Ако ви чуят въглищарите, че батериите ще ги изместят в някаква степен от пазара...
Измества ги пазарът, не са батериите. Няма метод възобновимите енергийни технологии, които са с съвсем нулеви оперативни разноски, да не са по-ефективни и по-конкурентни от Топлоелектрическа централа.
Ние като оператор сме софтуерно неутрални. За нас няма значение дали спомагателните услуги ще бъдат предоставени от стандартни блокове, от помпено-акумулиращи централи, от акумулатори, от огромни уреди за предпазване, от възобновими централи и по този начин нататък.
Е, има значение цената на тези спомагателни услуги, въпреки всичко вие я плащате.
Разбира се. Затова организираме търгове и този, който може да ни даде най-ниската цена, той ще ги дава.
Коментирахте позитивното отражение на батериите върху пиковите часове на ползване, очаквате ли също по този начин обезвреждане на негативните цени на електрическата енергия на борсата и прекъсването на слънчеви централи, тъй като системата не може да поеме силата им? Миналия месец седмица вие обявихте какви големи количества електрическа енергия не са създадени от слънце.
На този стадий производителите сами се лимитират, с цел да реализиран едно обикновено количество на предложение на възобновима сила на пазара за, несъмнено, да избегнат негативните и нулевите цени, което е напълно обикновено.
Вярвам, че оборудванията за предпазване на сила ще понижат часовете, в които ще имаме негативни и нулеви цени, което от своя страна ще насърчи още повече инвеститорския интерес към оборудванията за произвеждане на възобновима сила.
Очаквате ли това да стане като напълно частна самодейност, тъй като май до момента ползата главно е обвързван с плануваните за акумулатори дотации от Плана за възобновяване и резистентност?
Всъщност първите уреди, които влязоха в употреба, не са получили и лев помощ. Да, вземат участие в програмата REStore, само че даже нямат още подписани контракти за безплатно финансиране. Всеки един от вложителите на собствен риск и пазарен принцип построява системите си.
Батериите за предпазване могат ли да са доста повече от решение на проблемите с непотребната слънчева или вятърна сила?
Законът за енергетиката вкара понятието " агрегатор ". Това е участник на пазара, който в своето портфолио включва системи за предпазване, Топлоелектрическа централа, Водноелектрическа централа, производители на възобновима сила, газови централи и по този начин нататък. Този агрегатор дава отговор за балансирането и за работата на всички тези системи. И той може и има смисъл да има контракт с ЕСО за даване на спомагателни услуги.
Мога да кажа, че сега най-големият агрегатор у нас е " Националната електрическа компания ". Тя в своето портфолио има стандартните блокове на Топлоелектрическа централа " Марица изток " 1 " Ей И Европейски Съюз ", има ВЕЦ-и, има помпено-акумулиращи централи - микс от технологии. " Електрохолд " също имат сходен капацитет със слънчевия си профил, системи за предпазване и дейни консуматори.
Агрегаторите са може би най-хубавото решение на пазара и за нас като оператор, тъй като това значи, че ние ще имаме нужните услуги, с цел да балансираме системата.
Но новите ПАВЕЦ ли ще са огромният гейм чейнджър в балансирането на електроенергийните доставки?
България като географско състояние, с положителната си междусистемна съгласуваност и реализацията на четирите плана за ПАВЕЦ, има неповторим късмет да се трансформира в енергийното сърце на Югоизточна Европа. Имаме ПАВЕЦ, имаме благоприятни условия, имаме междусистемната съгласуваност, имаме визията по какъв начин да реализираме това.
В България се пресичат енергийните коридори " Изток-Запад " и " Север-Юг ". Със съхраняването на силата и потреблението ѝ в подобаващите часове страната ни ще играе доста сериозна роля в снабдяването на целия район и в балансирането на електроенергийните системи на останалите страни.
ЕСО разгласи и доста съществени планове за разширението на потенциалите за трансгранична съгласуваност със прилежащите страни и транспорт на ток от Азербайджан. В какъв интервал от време виждате тяхната реализация?
Проектът за кулоар " Изток-Запад " от Азербайджан до Италия действително може да проработи до година и половина-две с към 30% от планувания си потенциал, а в цялостния - до 5-6 години. Такъв е и срокът за реализация на ПАВЕЦ. Така че тези огромни планове се чака да бъдат осъществени през идващите от 8 до 10 години.
С всички оператори, участващи в плана " Изток-Запад ", са подписани съглашения за конфиденциалност на данните, дават се данни към консултанта за оценка на техническите параметри на коридора, които ще послужат и за оценка на размера на нужните вложения.
Това ли е бъдещето на пазара на електрическа енергия – симбиоза сред ВЕИ, предпазване на електрическа енергия, електрическите автомобили като алтернатива за балансьор?
Вероятно по този метод ще се развият електроенергийните системи на страните, част от Европейския съюз. Поне на този стадий това виждам като насоки от документите, които идват от Европейската комисия. Разбира се, тук би трябвало дебело да подчертая, че развиването на базовите ниско емисионни мощности е наложително и би трябвало да се случва паралелно с към този момент изброените технологии.
Говорите за АЕЦ.
Да. Не би трябвало да остава заблудата в хората, че електроенергийните системи могат да бъдат постоянни единствено с потреблението на възобновима сила. За задачата е нужен уравновесен микс сред ниско емисионни базови мощности, възобновими мощности, системи за предпазване, дейни консуматори, електромобилност. Защото електрическите автомобили могат да са както деен консуматор, по този начин и да бъдат употребявани като система за предпазване.
Както беше споделил преди много години тогавашният енергиен министър Трайчо Трайков електромобилният парк да стане една голяма батерия за предпазване на ток.
Точно по този начин. В някои западни страни батериите на електрическите автомобили към този момент се употребяват освен като система за предпазване, само че са и деен консуматор на електрическа сила. Във Англия има подобен построен работещ модел и всеки притежател на електрически автомобил знае, че би трябвало в избран час да си включи автомобила за зареждане, с цел да бъде подготвен за прилагане сутринта на другия ден. В този период от време тя е под ръководството на агрегатор, който я зарежда, разрежда и така нататък
Но това изисква сложни промени и съществено развиване на опциите на мрежата. Първо би трябвало да се изградят зарядни станции на доста паркинги. Второ, да спре случайното паркиране по тротоари и в градинки. Няма по какъв начин от балконите да висят кабели към колите изпод.
С увеличението на електромобилния парк, несъмнено и у нас ще стартират да се появяват такива модели и ще бъдат ръководени от агрегатори или оператори на енергийни общности.
Като казахте енергийни общности – в България въобще не е развито потреблението на ВЕИ за персонални потребности на семействата.
Което е огромна неточност, само че българският консуматор няма потребност да го прави. Той употребява най-евтината електрическа сила в цяла Европа. При състояние, че аз употребявам електрическа сила на цена от 20 стотинки за киловатчас и годишната ми сметка за ток е 1000-1500 лева, нямам никакъв тласък да влагам сред 10 и 15 хиляди лв. за инсталиране на фотоволтаици и система за предпазване.
Но това би облекчило работата ви.
Да, би понижило загубите в мрежата – освен при нас, при електроразпределителните сдружения също.
Като се отсрочва либерализацията на пазара за семействата и се поддържат цените за бита ниски в действителност никой не вижда смисъл да прави каквото и да е.
Така е, само че няма по какъв начин да не се забави процесът по излизането на битовите консуматори на свободния пазар, тъй като към момента не сме подготвени. Либерализацията би трябвало да се случи, само че преди този момент е належащо да се извърши обстойна оценка и да се очертаят групите на енергийно бедните и енергийно уязвимите консуматори, които да бъдат подпомагани в хода на този развой.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ