Държавата си поставя за цел да намали употребата на антибиотици с 18% за 3 години
След дългогодишно закъснение България най-сетне има призната Национална стратегия за деяние против антимикробната устойчивост за интервала 2026–2029 година Документът е бил признат на съвещанието на държавното управление в оставка на 21 януари и планува понижаване на oбщото ползване на антибиотици с не по-малко от 18%, както и съкращаване на инфекциите на кръвта, породени от резистентни бактерии.
Предвидени са и редица действия за повишение на осведомеността на жителите отнасно вярната приложимост на антибиотици, както и промени в работата на лечебните заведения за ограничение на вътреболничните инфекции. Редица ограничения са планувани и във връзка с отглеждането на животни, където страната си слага за цел да понижи продажбите на антибиотици с 25%.
За осъществяването на заложените ограничения през четирите години до 2029 година е планувано финансира в размер на 838 900 евро – 505 300 евро за Министерството на здравеопазването и 333 600 евро за Министерството на земеделието и храните.
До 80% от прилаганите в домашни условия антибиотици са излишни
Сега към 80% от антибиотиците в хуманната медицина се употребяват в извънболничната помощ – най-вече за лекуване на инфекции при децата, в това число при инфекции на горните дихателни пътища, на междинното ухо, при риносинуити и фарингити. Според здравните управляващи в сред 50% до 80% от случаите те се ползват без да са нужни.
Цели
Увеличаване на общата информираност на популацията по въпросите, свързани с антимикробната устойчивост и използването на антибиотици с не по-малко от 30%; Намаляване на заболяемостта на 100 000 души от инфекции на кръвта, породени от резистентни бактерии спрямо равнищата регистрирани през 2019 година, както следва: метицилин резистентни Staphylococcus aureus – с не по-малко от 3%; карбапенем-резистентни Klebsiella pneumoniae – с не по-малко от 4%; Намаляване на oбщото ползване на антибиотици и съответно на цефалоспорини от трета генерация в публичния, болничния бранш и заведенията за дълготрайни грижи – с не по-малко от 18%; Не по-малко от 65% от общото ползване на антибиотици при хората да бъде ползване на антибиотици от групата Access (тясноспектърни антибиотици) по класификацията на СЗО; Увеличаване на броя на провежданите проучвания за установяване на антимикробна сензитивност с 20%; Намаляване на общите продажби на антимикробни медикаменти в отглеждането на животни с 25%.
" Масова процедура е да не се прави микробиологична диагноза и антибактериалната терапия да се организира без уточняване на причинителя и устойчивостта му, което също е потвърдена причина за основаване и разпространяване на лекарствена резистентост, в допълнение към несполучливото лекуване. До 2019 година докладваните равнища на антибиотична консумация в България бяха съпоставими със междинните за Европейски Съюз. По-време на пандемията и по-късно, обстановката се промени и понастоящем България заема водещо място по приложимост на антибиотици в Европа ", се показва в документа.
Данните за макролиди (azithromycin, clarithromycin) демонстрират, че за 15-годишен интервал в България използването им е повишена с 80% в обществото за разлика от страните в Западна и Централна Европа, където трендовете са постоянни или към този момент низходящи. Резултатът е висок условен дял на макролидна устойчивост при пневмококи, стрептококи и стафилококи, и при причинителя на стомашна и дуоденална язва и карцином Helicobacter pylori.
Подобна е обстановката при използването на пеницилини с бета-лактамазни инхибитори (amoxicillin/clavulanic acid) и флуорохинолони (Ciprofloxacin, Levofloxacin), всеобщо предписвани при инфекции на дихателните пътища и уроинфекции и при диариен синдром. България е на едно от последните места в Европейски Съюз по приложимост на тясноспектърни пеницилини, които са първо средство на избор при инфекции на горните дихателни пътища. Другият главен проблем в извънболничната помощ е свръхупотребата на трето-генерационния цефалоспорин Cefixime, която за последните 10 години е повишена с 300%. Свръхупотребата на цефалоспорини от трето потомство е общоприет фактор за развиване и разпространяване на устойчивост, образец за което са внезапното нарастване на случаите на гонорея, породени от мултирезистенни варианти.
В извънболничната помощ програмата планува пилотен план за въвеждане на бързи проби в практиката на общопрактикуващите лекарки , с които инфекциите да се диагностицират вярно и да се предписват подобаващите антибиотици.
В лечебните заведения – промени в клиничните пътеки и изолационни стаи
Въпреки че делът на антибиотиците, употребявани в лечебните заведения, е по-малък, точно там в началото пораждат резистентните варианти. Доказано е също, че неправилната антибиотична профилактика в хирургията и неточната антибиотична терапия, несъобразени с локалните особености на устойчивостта, са измежду главните фактори, допринасящи за проблемите с антимикробната устойчивост в лечебните заведения.
Основните проблеми в лечебните заведения са свързани още веднъж със свръхконсумацията на цефалоспорини от трета генерация, и по-специално с необятното потребление на Ceftriaxone. В доста лечебни заведения за болнична помощ погрешно провежданата периоперативна профилактика с Сeftriaxone, както и свръх използването му като терапия, са довели до бърза селекция и разпространяване на варианти Enterobacterales.
В отговор на неналичието на успеваемост на Сeftriaxone, клиницистите са почнали да лекуват всеобщо с карбапенеми, които са аварийни антибиотици от последна опция. В резултат на това се следи внезапно повишение на инфекциите с ентеробактерии и грам-отрицателни неферментативни микроорганизми (A. baumannii, P. Aeruginosa).
След стартирането на антибиотика Colistin у нас през 2013 година и възходящата му роля като средство на финален избор за терапия при грам-отрицателни бактерии, макар риска от нефротоксичност и единствено при стеснен брой инфекции, е довело и до експанзията на варианти с доста необятен набор на устойчивост . В националната стратегия е заложено основаване и рационализиране на международно одобрен механизъм за ръководство на антибиотичната политика – така наречен " аntimicrobial stewardship " - мултидисциплинарна, консенсусно призната, подсигурена с човешки и финансови запаси и държавно ангажирана тактика, гарантираща най-благоприятен антибиотичен избор за пациента, по-ниски разноски и ограничение на антибиотичната устойчивост
Предвижда се правене на управление за ограничение на множествено-резистентни бактерии с ограничения за предварителна защита и надзор на инфекциите в лечебните заведения. Друга мярка е инспектиране на логаритмите на клинични пътеки с оглед използване на разпоредбите за антибиотична приложимост. Има предложение и за законови промени, които да задължат лечебните заведения да поддържат и дават изолационни стаи за пациенти с инфекции, породени от мултирезистентни бактерии.
Документът обрисува за първи път в България цялостна рамка от ограничения за ограничение на антимикробната устойчивост посредством координирани дейности в региона на хуманната медицина, ветеринарната медицина и опазването на околната среда.
Програмата е създадена в сходство с Глобалния проект за деяние против антимикробната устойчивост на Световната здравна организация и Европейския проект за деяние против антимикробната устойчивост. Тя се основава на правилото " Едно здраве ", който регистрира взаимовръзката сред здравето на хората, животните и околната среда.
Предвидени са и редица действия за повишение на осведомеността на жителите отнасно вярната приложимост на антибиотици, както и промени в работата на лечебните заведения за ограничение на вътреболничните инфекции. Редица ограничения са планувани и във връзка с отглеждането на животни, където страната си слага за цел да понижи продажбите на антибиотици с 25%.
За осъществяването на заложените ограничения през четирите години до 2029 година е планувано финансира в размер на 838 900 евро – 505 300 евро за Министерството на здравеопазването и 333 600 евро за Министерството на земеделието и храните.
До 80% от прилаганите в домашни условия антибиотици са излишни
Сега към 80% от антибиотиците в хуманната медицина се употребяват в извънболничната помощ – най-вече за лекуване на инфекции при децата, в това число при инфекции на горните дихателни пътища, на междинното ухо, при риносинуити и фарингити. Според здравните управляващи в сред 50% до 80% от случаите те се ползват без да са нужни.
Цели
Увеличаване на общата информираност на популацията по въпросите, свързани с антимикробната устойчивост и използването на антибиотици с не по-малко от 30%; Намаляване на заболяемостта на 100 000 души от инфекции на кръвта, породени от резистентни бактерии спрямо равнищата регистрирани през 2019 година, както следва: метицилин резистентни Staphylococcus aureus – с не по-малко от 3%; карбапенем-резистентни Klebsiella pneumoniae – с не по-малко от 4%; Намаляване на oбщото ползване на антибиотици и съответно на цефалоспорини от трета генерация в публичния, болничния бранш и заведенията за дълготрайни грижи – с не по-малко от 18%; Не по-малко от 65% от общото ползване на антибиотици при хората да бъде ползване на антибиотици от групата Access (тясноспектърни антибиотици) по класификацията на СЗО; Увеличаване на броя на провежданите проучвания за установяване на антимикробна сензитивност с 20%; Намаляване на общите продажби на антимикробни медикаменти в отглеждането на животни с 25%.
" Масова процедура е да не се прави микробиологична диагноза и антибактериалната терапия да се организира без уточняване на причинителя и устойчивостта му, което също е потвърдена причина за основаване и разпространяване на лекарствена резистентост, в допълнение към несполучливото лекуване. До 2019 година докладваните равнища на антибиотична консумация в България бяха съпоставими със междинните за Европейски Съюз. По-време на пандемията и по-късно, обстановката се промени и понастоящем България заема водещо място по приложимост на антибиотици в Европа ", се показва в документа.
Данните за макролиди (azithromycin, clarithromycin) демонстрират, че за 15-годишен интервал в България използването им е повишена с 80% в обществото за разлика от страните в Западна и Централна Европа, където трендовете са постоянни или към този момент низходящи. Резултатът е висок условен дял на макролидна устойчивост при пневмококи, стрептококи и стафилококи, и при причинителя на стомашна и дуоденална язва и карцином Helicobacter pylori.
Подобна е обстановката при използването на пеницилини с бета-лактамазни инхибитори (amoxicillin/clavulanic acid) и флуорохинолони (Ciprofloxacin, Levofloxacin), всеобщо предписвани при инфекции на дихателните пътища и уроинфекции и при диариен синдром. България е на едно от последните места в Европейски Съюз по приложимост на тясноспектърни пеницилини, които са първо средство на избор при инфекции на горните дихателни пътища. Другият главен проблем в извънболничната помощ е свръхупотребата на трето-генерационния цефалоспорин Cefixime, която за последните 10 години е повишена с 300%. Свръхупотребата на цефалоспорини от трето потомство е общоприет фактор за развиване и разпространяване на устойчивост, образец за което са внезапното нарастване на случаите на гонорея, породени от мултирезистенни варианти.
В извънболничната помощ програмата планува пилотен план за въвеждане на бързи проби в практиката на общопрактикуващите лекарки , с които инфекциите да се диагностицират вярно и да се предписват подобаващите антибиотици.
В лечебните заведения – промени в клиничните пътеки и изолационни стаи
Въпреки че делът на антибиотиците, употребявани в лечебните заведения, е по-малък, точно там в началото пораждат резистентните варианти. Доказано е също, че неправилната антибиотична профилактика в хирургията и неточната антибиотична терапия, несъобразени с локалните особености на устойчивостта, са измежду главните фактори, допринасящи за проблемите с антимикробната устойчивост в лечебните заведения.
Основните проблеми в лечебните заведения са свързани още веднъж със свръхконсумацията на цефалоспорини от трета генерация, и по-специално с необятното потребление на Ceftriaxone. В доста лечебни заведения за болнична помощ погрешно провежданата периоперативна профилактика с Сeftriaxone, както и свръх използването му като терапия, са довели до бърза селекция и разпространяване на варианти Enterobacterales.
В отговор на неналичието на успеваемост на Сeftriaxone, клиницистите са почнали да лекуват всеобщо с карбапенеми, които са аварийни антибиотици от последна опция. В резултат на това се следи внезапно повишение на инфекциите с ентеробактерии и грам-отрицателни неферментативни микроорганизми (A. baumannii, P. Aeruginosa).
След стартирането на антибиотика Colistin у нас през 2013 година и възходящата му роля като средство на финален избор за терапия при грам-отрицателни бактерии, макар риска от нефротоксичност и единствено при стеснен брой инфекции, е довело и до експанзията на варианти с доста необятен набор на устойчивост . В националната стратегия е заложено основаване и рационализиране на международно одобрен механизъм за ръководство на антибиотичната политика – така наречен " аntimicrobial stewardship " - мултидисциплинарна, консенсусно призната, подсигурена с човешки и финансови запаси и държавно ангажирана тактика, гарантираща най-благоприятен антибиотичен избор за пациента, по-ниски разноски и ограничение на антибиотичната устойчивост
Предвижда се правене на управление за ограничение на множествено-резистентни бактерии с ограничения за предварителна защита и надзор на инфекциите в лечебните заведения. Друга мярка е инспектиране на логаритмите на клинични пътеки с оглед използване на разпоредбите за антибиотична приложимост. Има предложение и за законови промени, които да задължат лечебните заведения да поддържат и дават изолационни стаи за пациенти с инфекции, породени от мултирезистентни бактерии.
Документът обрисува за първи път в България цялостна рамка от ограничения за ограничение на антимикробната устойчивост посредством координирани дейности в региона на хуманната медицина, ветеринарната медицина и опазването на околната среда.
Програмата е създадена в сходство с Глобалния проект за деяние против антимикробната устойчивост на Световната здравна организация и Европейския проект за деяние против антимикробната устойчивост. Тя се основава на правилото " Едно здраве ", който регистрира взаимовръзката сред здравето на хората, животните и околната среда.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ